burevestnik.bg - Мобилна версия


Проф. Александрова: Хенипавирусите са РНК-съдържащи вируси подобно на грипните, ХИВ и коронавирусите

Проф. Александрова: Хенипавирусите са РНК-съдържащи вируси подобно на грипните, ХИВ и коронавирусите

Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и доцент по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Автор на многобройни научни публикация, университетски преподавател. 

Проф. Александрова, още не сме изпратили COVID пандемията и в публичното пространство се появиха съобщения за опасно разпространение на нови хенипавируси. Има ли реално основание за притеснение?

Според данните, с които разполагаме, от средата на 20-ия век насам годишно биват идентифицирани по 5-6 нови за човека вируси, идващи от животинския свят. Обикновено те не се предават от човек на човек и/или не предизвикват заболяване при хората. До пандемия се стига изключително рядко, когато са изпълнени следните три условия – вирусът е нов и срещу него нямаме имунитет, разпространява се успешно сред хората и предизвиква сериозно заболяване.

Вирусът, който привлече вниманието на световните медии през последните дни, се нарича Langya henipavirus (LayV). На 4 август 2022 г. списание „New England Journal of Medicine“ публикува информация за него. Това е нов животински вирус, който може да зарази хората (т.е. да предизвика зооноза) и е идентифициран в Източен Китай.

LayV причинява респираторни симптоми като повишена температура, кашлица и умора. Заболяването не е било фатално при нито един от инфектираните. От 2018 г. LayV е заразил 35 души, като случаите не са свързани помежду си. Според изследователите LayV най-вероятно се пренася от животни – земеровки, които заразяват хората директно или чрез междинен гостоприемник. Специалистите са категорични, че към момента няма нищо притеснително, но проследяването на вируса продължава. Той е родствен на други два хенипавируси - вируса Hendra (HeV) и вируса Nipah (NiV), за които също е известно, че може да заразяват хора и са в състояние да причинят тежки, включително фатални заболявания.

Представете накратко хенипавирусите - Nipah и Hendra.

Хенипавирусите принадлежат към семейство Paramyxoviridae, което включва и причинителите на морбили, паротит (заушка) и други респираторни вируси, болестотворни за човека. Някои хенипавируси са открити при прилепи, плъхове и земеровки, от Австралия до Южна Корея и Китай, но само за вирусите Hendra, Nipah и сега LayV е известно, че заразяват хората.

Това са РНК-съдържащи вируси, подобно на грипните вируси, ХИВ и коронавирусите.

Естествен гостоприемник на вируса Nipah (NiV) са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae, разпространени в тропичните и субтропичните области от Източното Средиземноморие до Южна Азия. Името Nipah идва от малко село в Малайзия, където през 1999 г. е докладвано първото огнище. Засегнат е и Сингапур. Повече от 250 работници във ферми и кланици за свине развиват енцефалит (възпаление на мозъка), което предизвиква паника и значителни социално-икономически сътресения. И има защо – повече от 100 души губят живота си, а над 1 милион прасета са убити, за да се постигне контрол върху огнището. Следващи епидемии в Малайзия не са докладвани, но вирусът се „изявява“ в други страни, основно в Бангладеш и Индия. Първото огнище на NiV в Бангладеш е през 2001 г. Оттогава огнища в тази страна е имало почти всяка година, до 2015 г. броят им е 17.

Познати са два различни варианта на вируса – Малайзийски (МВ) и Бангладешки (БВ). Те се различават значително по патогенност и начин на предаване, въпреки че сходството в генома им е 92%. Установено е, че при заразени с БВ порове се откриват по-високи нива на вирусна РНК в кръвта, както и в устните секрети.

При огнището в Малайзия и Сингапур (МВ на NiV) заразяването на хората се дължи основно на близък контакт със заразени прасета или техни секрети и тъкани, но не са съобщени случаи на предаване на вируса от човек на човек. В Индия и Бангладеш заразяването с NiV (БВ) става при консумация на плодове или плодови продукти (например суров сок от финикова палма), замърсени с урина или слюнка от плодоядни прилепи.

Установено е, че в сока на финиковата палма вирусът издържа най-малко 7 дни при 22 градуса по Целзий. Документирано е предаване от човек на човек, както и вътреболнични инфекции. През 2001 г. в Силигури (област в Западния Бенгалски район на Индия), най-вероятно поради неспазване на стандартните предпазни мерки, един пациент, приет в частна клиника, заразява 23-ма служители в болницата и 8 пациенти. От 2001 до 2008 г. около половината от докладваните случаи в Бангладеш се дължат на предаване на вируса от човек на човек при полагане на грижи за заразени пациенти.

При огнището във Филипините през март – май 2014 г. бяха засегнати както коне, така и хора (9 от 17-те инфектирани хора умират). Огнището е свързано с клане на коне и консумация на конско месо.

Три поредни епидемии са регистрирани в областите Кожикод и Керала в Индия – през 2018, 2019 и 2021 г., последната е обявена за приключена на 5 септември 2021 г.

Инкубационният период на NiH e средно от 4 до 14 дни. Инфекцията при хората протича с различна клинична картина - от асимптомна (субклинична) инфекция до остро респираторно заболяване и енцефалит. Смъртността е от 40 до 75%, зависи и от възможностите на здравните служби на съответното място да осъществяват епидемиологични наблюдения и контрол на болестта. Повечето хора, които преживяват острия енцефалит, се възстановяват напълно, но при оцелелите се съобщава за дългосрочни неврологични състояния. До момента NiV е отнел живота на повече от 260 души.

Първоначалните признаци и симптоми на инфекцията с NiV са неспецифични и диагнозата често не се подозира. Заболяването може да бъде объркано с японски енцефалит (това е била първоначалната диагноза на засегнатите в Малайзия през 1998 г.), морбили, бяс, енцефалит, предизвикан от вирус Денга, церебрална малария, лептоспироза, херпесен енцефалит, бактериален менингит и др.

Не разполагаме със специфично лечение или ваксина за NiV нито при животните, нито при хората. Лечението е ограничено до прилагане на поддържащи грижи и управление на симптомите на острия енцефалит. Създаден е прототип на ваксина срещу NiV, който е показал обещаващи резултати в предклинични изследвания. Съобщено е също така, че ваксина срещу HeV осигурява високо ниво на защита срещу тежко протичаща инфекция с NiV при зеленоглави маймуни на 7-ия ден след поставянето й.

Хендра вирусът (Hendra virus - HeV) – предизвиква рядко появяваща се зоонозна болест, която причинява тежко и често фатално заболяване както при заразени коне, така и при хора. Естествен гостоприемник на вируса са плодоядните прилепи от сем. Pteropodidae.

HeV е идентифициран през 1994 г. по време на първото регистрирано огнище на болестта в предградието на Бризбейн – Хендра, в Австралия. Към юли 2016 година са докладвани 105 случая при коне и 7 случая при хора, от които четирима са починали, а трима са се възстановили с различни последствия. Инфектирането на хората е станало при близък контакт със заразени коне – полагане на грижи за болни коне или при аутопсия на мъртви животни.

Инфекция с вируса е регистрирана и при две кучета, те не са показали клинични симптоми и са били в имоти, където конете са били заразени. Няма доказателства, че вирусът засяга други видове животни.

Инкубационният период при хората е 5-21 дни – след първоначалната симптоматика (треска, кашлица, болки в гърлото и умора) може да се развие менингит или енцефалит.

Смята се, че конете се заразяват с HeV, като ядат храна, наскоро замърсена с урина, слюнка или продукти от родовата дейност на прилепи, или пък при близък контакт с телесни течности на заразен кон. Няма доказателства за предаване на вируса от човек на човек, от прилеп на човек, от прилеп на куче или от куче на човек.

Огнищата на HeV при конете показват тенденция за протичане в периода август до декември, припокривайки се със сезона на ожребване. По това време ветеринарните лекари и собствениците на коне имат чест близък контакт с тези животни и техните телесни течности, което увеличава шанса за предаване на зоонотични заболявания.

Стандартни предпазни мерки – хигиена, особено на ръцете и ползване на лични предпазни средства, са в основата на цялостната стратегия за превенция и контрол на тези инфекции.

През 2015 г. в Австралия е регистрирана ваксина срещу НеV при коне.

Кой е най-оптимистичният и най-песимистичният вариант, ако в близко време човечеството се изправи пред такава опасност?

Светът навлезе в третото хилядолетие с големи надежди и безпрецедентни успехи в областта на науката и технологиите. Пандемията COVID-19 ни върна в реалността, напомняйки ни колко сме уязвими всъщност. SARS-CoV-2 не е единственото предизвикателство, пред което сме изправени. От началото на 21ия век се появиха нови вируси, а други вируси, и не само, напомниха за себе си. SARS-CoV-1, който не е откриван след септември 2004 г., MERS-CoV, Nipah, Hendra и Ebola са част от тях.

Големият въпрос е как да избегнем следващи нежелани изненади. Това е тема на сериозен анализ, но във всички случаи пътят минава през осъзнаването, че не сме сами на планетата, отслабването на „хватката“ върху природата, съобразяването с концепцията за „Едно здраве“ – на хората, животните и околната среда. Прехвърлянето на вируси от животни на хора става постоянно, освен това вирусите непрекъснато се променят (особено тези с РНК геном). И ние трябва да знаем какво се случва, кой тропа на вратата, за да сме подготвени, включително чрез разработване на лекарства и ваксини. Пандемията COVID-19 ни даде ценни уроци – какво да правим и какво не.

На 30 март 2022 г. СЗО стартира Глобална стратегия за геномно наблюдение на патогени с пандемичен и епидемичен потенциал 2022–2032 г. Тя не е специфична за единичен патоген или отделна заплаха от заболяване. Целта е да помогне на изследователите, епидемиолозите и служителите в общественото здравеопазване да наблюдават еволюцията на причинителите на инфекциозни заболявания, да предупреждават за разпространението на опасни патогени и да разработват контрамерки, каквито са ваксините например. Благодарение на опита, натрупан със SARS-CoV-2 през последните 2 години и половина, поне 2/3 от държавите – 68%, са в състояние да осъществят такова геномно наблюдение.

В края на лятото и на прага на есента какви са препоръките Ви за отговорно поведение по отношение на коронавирусната инфекция, сезонния грип и другите респираторни вируси, които очакваме?

Срещу грипните вируси и SARS-CoV-2 са налични ваксини, които са особено препоръчителни при хора от рисковите групи – над 65 г., със съпътстващи заболявания. Макар да не могат да предотвратят инфекцията, ваксините намаляват риска от тежко боледуване, усложнения и смърт. В момента се разработват ваксини, които се прицелват и в трите вируса, но те все още са в процес на проучване и не са стигнали до клиничната практика.


Коментари по темата


   Y$PR

User Avatar Сигурно 08.09.2022 21:49:33

Я е хванала маймунска шарка

Още от Мнения и коментари