burevestnik.bg - Мобилна версия


Проф. Черкезов: Очаквам болницата да се развива като мултикомплекс, адаптивен към потребностите на хората

Проф. Черкезов: Очаквам болницата да се развива като мултикомплекс, адаптивен към потребностите на хората

Проф. Тодор Черкезов, дм, е изпълнителен директор на МБАЛ„Д-р Атанас Дафовски” - Кърджали, специалист по дерматология и венерология и по здравен мениджмънт.

Преподавател в Катедрата по здравна политика и мениджмънт при Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров“ в МУ –София.

Автор е на повече от 90 научни труда, сред които пет монографии, учебници и учебни пособия и над 80 публикации в научни списания и сборници. Член на Съюза на учените в България, председател на Областния съвет и член на Националния съвет на БЧК.

Заместник – председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт, член на Борда на Югоизточноевропейския медицински форум.

Проф. Черкезов е носител на редица отличия за неговата дългогодишна работа като лекар, мениджър, учен и общественик.

Проф. Черкезов, 2022 г. е първата следпандемична година, в която си поехме дъх след глобалното изпитание и се върнахме към обичайните всекидневни предизвикателства. Със сигурност за здравеопазването това са недостатъчното финансиране и драматичният дефицит на персонал. Как се справи МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали с тях?

Правилно определихте преживяното през 2020-2022 г. като глобално изпитание. Още дълго време ще осъзнаваме последиците за индивида и за обществото, които са многоизмерни. Отраженията са не само върху физическото и психическото здраве, но и върху социалното поведение- засегнато е отношението ни към нас самите, към себеподобните, към процесите и явленията в заобикалящия ни свят. Появиха се нови страхове, нови предубеждения, нови разграничителни линии. И всичко това в условията на дълбока криза в различните аспекти на социално-икономическия живот.

Здравеопазването като съществена част от социалната политика претърпя сериозни трусове. Оцеля благодарение на високоотговорните и всеотдайни медицински съсловия, които осъзнаха в кризата своя професионален дълг. И на разумния подход на малко останалите подготвени хора в управлението на системата.

COVID-пандемията разкри съществената роля на болниците в здравеопазния процес, но същевременно извади на показ стари рани и проблеми, резултат от липса на истинска реформа и лъкатушещ и често губещ посоката си път. Видя се, че безпрекословното следване на пазарно-ориентирания модел не е панацея в условия на здравна криза, но се видя също голямото затруднение на държавата да осигури достатъчно финансиране за покриване на нарасналите и непредвидени разходи. Установи се за пореден път, че болниците страдат от липса на кадри, съсловията застаряват, а така желаната приемственост остава пожелание, въпреки всички заклинания и обещания на организираните дискусии и кръгли маси относно мотивацията на младите медицински генерации.

В МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД-гр. Кърджали ситуацията не е много по-различна, отколкото във всяка областна болница. Въпреки това кризата при нас не е достигнала тази дълбочина, както в някои райони на страната, където се закриха отделения и цели сектори, поради липса на персонал, а някои болници се озоваха пред прага на финансова несъстоятелност. При нас работят 131 лекари и 267 професионалисти по здравни грижи и да се говори на този етап за кадрова криза е несъстоятелно. Справяме се, макар и трудно, с ограничените финансови ресурси.

Но „дамоклевият меч“, надвиснал над всички нас в непредвидимата ситуация винаги може да унищожи постигнатия крехък баланс.

Промени ли се натовареността Ви и в каква посока в сравнение с времето преди пандемията?

Години наред преди пандемията ние имахме използваемост на легловия фонд от 75 до 78 %, което е добър показател. След COVID-пандемията използваемостта на леглата спадна с около 10-12%, и това обстоятелство ни тревожи. Причините са комплексни. От една страна, броят на обслужваното население ежегодно намалява и това е свързано с демографската ситуация, с работата в чужбина на огромна част от младото и работоспособно население на област Кърджали.

Тук се прибавят страхове и предубеждения към здравната система, за които вече говорихме. Увеличава се броят на здравнонеосигурените лица, поради липса на трудова заетост, социална изолация и маргинализация. В същото време, въпреки известната редукция на пациентопотока, натовареността на медиците не намалява, защото пристигащите пациенти са възрастни, често самотни, с комплексни здравни проблеми и с утежнен социален статус. Не само лечението, но и здравните грижи изискват допълнителни ресурси и усилия.

Локацията на болницата – граничен район с натоварен трафик, предполага и по-добра подготвеност за спешни ситуации. Постигате ли я?

Болницата ни е разположена на стратегическо място- транспортен коридор № 9 минава през нашия град и поема цялото движение през прохода „Маказа“ в едната и другата посока. Натоварването е много голямо, особено през лятото. Пътният травматизъм е постоянна реалност в нашето ежедневие, а МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ в Кърджали е единственото лечебно заведение с разкрито спешно приемно отделение.

По наша инициатива реализирахме няколко съвместни проекта по трансграничното сътрудничество с болницата в град Комотини с фокус върху пътно-транспортните инциденти от двете страни на границата. Работим в синхрон и много добра колаборация с екипите на ЦСМП. Развиваме отделенията по ортопедия и травматология, хирургия и анестезиология и интензивно лечение в посока справяне със спешните състояния и поддържаме добра и постоянна връзка с УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, така че да осигурим адекватност, ниво на компетентност и непрекъснатост в оказването на спешната медицинска помощ.

Съвсем наскоро болницата посрещна 90-годишния си юбилей. В словото си отправихте думи на благодарност към местната власт, към народните представители от региона и общините, които обслужвате за помощта и подкрепата. Разкажете за това сътрудничество, което очевидно има добри традиции от години?

МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в Източните Родопи- един специфичен пограничен регион със сложна историческа съдба и етнокултурни взаимодействия. През 90-те години от своето създаване болницата е преминала различни етапи на възход и кризи ,но е оцелявала благодарение на доверието на местното население и на подкрепата от местните обществено-политически фактори и институции.

Срещали сме разбиране, съдействие и помощ при реализиране на полезни за хората инициативи. Много сериозно бяхме подкрепени морално и с дарителски жестове по време на COVID- пандемията. Тя послужи като катализатор за събиране на позитивната енергия и за реализиране на редица инициативи за подобряване на материалната база на лечебното заведение. За по-малко от две години изцяло със средства на местни дарители се обновиха инфекциозното отделение, отделението по ортопедия и травматология и отделението по белодробни болести.

Стабилността на лечебното заведение със сигурност рефлектира и в здравно-демографските показатели на областта. От гледната точка на специалист по обществено здраве как ще оцените ролята на болницата в този аспект?

Значението на областната болница за регионалното здравеопазване е безспорно. Всички приоритети в развитието на лечебното заведение са насочени към опазване и укрепване на общественото здраве. На първо място е осигуряването на спешността в медицинското обслужване, защото университетската болница е на повече от 100 км и ние нямаме друг избор, освен да подобряваме познанията си и организацията на работа за справяне със спешните състояния. По тази причина още преди 12 години развихме инвазивна кардиология в болницата и за този период снижихме с 14% смъртността от инфаркт на миокарда в обслужвания район.

От 4 години въведохме в рутинната практика тромболитичното лечение на мозъчния инсулт и така спасихме много хора от смърт и инвалидизация. Много добри са резултатите в опазването на очното здраве и развитието на роботизирана офталмологична хирургия. Чрез динамичното развитие на образната диагностика и ядрено-магнитния резонанс се осигури ранно идентифициране на редица онкологични заболявания, което е предпоставка за навременно лечение. Акцент в работата ни е осигуряване на последващи грижи и лечение за пациентите след преминаване на активния период на стационарния престой. Болницата е създала отделение за продължително лечение и отделение с легла по физикална и рехабилитационна медицина. Още преди 15 години сме открили хоспис като дъщерно дружество на болницата и той функционира много добре, като обслужва пациенти в тежко или терминално състояние. Така се стараем да отговорим на здравните потребности, въпреки че сме наясно, че потребностите и очакванията винаги са повече от възможностите и ресурсите, но това е предизвикателството в нашата работа.

Какви са очакванията Ви за нейното развитие през следващата година и в по-далечно бъдеще?

Много важно за всеки ръководител на лечебно заведение да вижда перспективата и на базата на безпощаден анализ на силните и слабите страни и оценката на факторите на средата да насочи усилията на своя екип във възможно най- вярната посока. Днес ние трябва да си даваме сметка, че подредбата на нашата „къща“ от преди десетилетия не може да отговори на съвременните предизвикателства. Рисковете от кризи са големи. Видяхме това в сложната епидемиологична обстановка. Но днес има и война, мощна бежанска вълна, трансгранично придвижване на значителни потоци от население с неизвестен здравен статус от една страна в друга, финансова и енергийна криза, недостиг на човешки потенциал. Всичко това показва, че адаптацията и организационната промяна ще са неизменни спътници на болниците в следващите години.

Бих желал и дълбоко се надявам моите колеги сега и в бъдеще да имат „сетива“ за възможностите и заплахите пред нас, да участват по-активно в процеса на промени и реформи, а да не бъдат зрители и да очакват някакви чудодейни рецепти от страна на държавата. Времето работи за инициативните и предприемчивите. Същото се отнася и за болниците - неизменните рицари на арената на общественото здраве. Не може да се разчита на историческа слава. Всеки ден е борба. Борба за доверие. А доверието се постига с работа и качество. Очаквам по-голямо разбиране и подкрепа от обществото и институциите, защото когато сме заедно сме по-силни. Очаквам бъдещата болница да се развива като мултикомплекс, който да е адаптивен към здравните потребности на хората от раждането до смъртта, включително формиране на здравни знания и здравен мироглед с акцент върху промоция на здравето.

В личен план - като човек и ръководител, какво Ви носи най-голямо удовлетворение, какво Ви дава убеденост, че въпреки трудностите, болницата ще продължи да бъде с отворени врати за всички, които се нуждаят от нея?

Когато прехвърлям в съзнанието си дългогодишната си практика на лекар и ръководител изпитвам голямо удовлетворение от извървяния път. Този път не е лек и равен, но благодаря за предоставената ми възможност да вървя по него. Не съм бил подготвен за всяка ситуация, но съм имал голямото желание да посрещна предизвикателствата и да изпробвам себе си и възможностите си в една променлива и противоречива среда. Научих се да уважавам и да работя с всички, които ратуват за по-добро здравеопазване. Ценя усърдието и усилията на моите колеги да се изграждат като добри клиницисти и да бъдат полезни на себе си и на обществото. Уважавам труда на всеки мой служител. Чувствам се щастлив, че съм сред хора ,на които мога да разчитам, които разбират мисията на болницата в този важен за страната регион, и това ми дава увереност, че потенциалът на лечебното заведение ще се развива и в бъдеще.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   Be7w

User Avatar Илиян С. 07.03.2023 21:57:20

Така пи5ше в Закона за Здравето! Но защо никой не се съобразява с него? Не знам! Нито Министрите ! Нито псевдо експертите! - Защото явно ЕКСПЕРТИ НЯМА!

User Avatar Гост 05.12.2022 09:15:46

Директорите на областните болници "мениджират"държавните пари,които уж са забранени в ЕС,но за тях не са.И най много задължения се трупат точно там.А иначе д-рЧеркезов има и опит и интелект!

User Avatar До pio 02.12.2022 17:33:34

Много вярно казано.

User Avatar pio 02.12.2022 17:25:18

Проф.Черкезов, Вие сте интелигентен и мислещ човек, добър мениджър, но разбира се защото сте мениджър на държавна болница не смеете да си кажете къде е проблемът. Проблемът е, че държавата разреши и продължава да разрешава нави дейности и нови лечебни заведения, които, като брой са много над средните за ЕС.Натрупването на капитал в инфраструктурата на лечебните заведения и инвестициите в частни лечебни заведения вече формират друг кръг от лечебни заведения, които благодарение на това струпване на капитал вече управляват здравеопазването.Никой няма против частната инициатива, но нашата държава я няма никъде и излиза така , че много областни болници не са "гръбнак на здравеопазването", а изживяващи последните си дни преди фалит лечебни заведения.Нека да се заменят от частните лечебни заведения, които наистина си вършат работата. Не се притеснявайте да го кажете - и не само Вие, но и всички велики мениджъри на държавни болници.

Още от ГОСТ на zdrave.net