IV Национален конгрес по ангиология събра български и чужди специалисти за интересни лекции, дискусии, обсъждане на новости и клинични казуси

Кои са най-новите подходи в диагностиката и лечението на съдовите заболявания, какво показва опитът на водещи български и чужди специалисти по най-актуалните проблеми от практиката – това обсъдиха участниците в IV Национален конгрес по ангиология с международно участие, който се проведе на 5 и 6 юни в Гранд Хотел Милениум в София. Организатор е Българското дружество по ангиология със съпредседатели на конгреса проф. Милена Станева и проф. Лъчезар Гроздински.

Проф. д-р Милена Станева, дм, председател на научния комитет, каза при откриването, че форумът се превръща в значимо научно събитие, което събира много български и международни специалисти с основна цел обмен на знания, опит и идеи. „Във вдъхновяваща среда всички заедно ще споделим опита си, ще говорим за предизвикателствата и перспективите пред нашата специалност“, каза проф. Станева и отправи послание към младите – винаги да търсят нови знания и така да допринесат за развитието на науката.

Форумът предостави възможности за обмен на опит между ангиолози, съдови хирурзи, интервенционални специалисти и всички други професионалисти с фокус върху съдовото здраве. Основните тематични области на конгреса бяха:

• Вродени съдови малформации
• Флебология
• Атеросклероза
• Заболявания на абдоминалната аорта и мезентериалните артерии
• Субклавийна и каротидна атеросклероза
• Периферна артериална болест и критична исхемия
• Ангио-онкология
• Липедем

 С особен интерес бяха посрещнати представянията на клинични случаи, както и организираните speaker corners, където лекторите бяха на разположение за въпроси.

Специален акцент в научната програма бе и Международната научна сесия за вродените съдови малформации (Congenital vascular malformations), чиято цел бе българските специалисти да се запознаят с международния опит и съвременните диагностични и терапевтични подходи. Лектори бяха проф. SigridNikol и д-р RalfWeser, ClinicalandInterventionalAngiology, AsklepiosKlinikSt.Georg, Hamburg, Germany - един от водещите европейски центрове за лечение на вродени съдови малформации.  Проф. SigridNikol подробно представи методите на диагностиика и проследяване на пациенти със съдови малформации. Дискутирани бяха комплексни клинични казуси.

Първата научна сесия бе посветена на заболяванията на аортата и мезентериалните съдове. Модератори бяха проф. д-р Васил Червенков, дм, проф. д-р Марио Станкев, дм, проф. д-р Милена Станева, дм и проф. Лъчезар Гроздински.

„Ролята на РАТ в клиничната практика“ бе темата на презентацията на Е. Белински, Б. Илчев, Б. Минкова и В. Червенков, представена от д-р Борис Илчев. Той подчерта, че традиционните диагностични методи често се оказват недостатъчни при тежка артериална калцификация и аргументира предимствата на РАТ при пациенти с комплексна исхемия. Специално внимание бе отделено на Времето на педално ускорение (PAT) - неговата обективност, специфичност и стандартизирано кодиране. Представена бе и клиничната еквивалентност на РАТ спрямо ABI.  Участниците научиха кои са петте ключови зони за ултразвукова оценка на педалната арка и как тяхното изследване подпомага прецизната диагностика. Основният извод от презентацията: РАТ трансформира диагностиката от субективна визуална оценка в обективна хемодинамична наука, като значително увеличава възможностите за навременна терапия и запазване на крайника.

„Темата „POCUS оценка на остра чревна исхемия“ представи д-р Цветомир Цветанов. Той дефинира острата мезентериална исхемия (AMI) като рядко, но изключително тежко спешно състояние, с честота 0,09 - 0,2% от всички спешни хоспитализации, и даде подробности за  съвременните подходи за поведение при тези пациенти. Бяха разгледани традиционните диагностични методи и мястото на POCUS (Point-of-Care Ultrasound) в ранната диагностика на острата чревна исхемия. Най-важното послание към клиницистите е да поддържат висок индекс на съмнение при комбинация от внезапна коремна болка, ацидоза и органна недостатъчност. Според д-р Цветанов бъдещото развитие в диагностиката трябва да бъде насочено към усъвършенстване на образните технологии, активно обучение и образование на специалистите, както и по-добра интеграция между различните диагностични методи.

„Ултразвукова диагностика и ендоваскуларно лечение на висцерална патология“ беше темата на презентацията на д-р Любинка Яневска, която акцентира върху предизвикателствата при ултразвуковата визуализация на висцералните артерии. Сред основните фактори, които затрудняват диагностиката, са затлъстяването, диспнеята, съдовите калцификати и елонгации, както и сърдечните аритмии. Д-р Яневска разказа повече за съвременните терапевтични възможности при лечение на висцерална исхемия и представи натрупания клиничен опит чрез 3 случая от практиката. Основното послание: висцералната исхемия е сериозно заболяване, свързано с тежка инвалидизация и висока смъртност при острите форми. Ранната диагностика и своевременното лечение са от ключово значение за изхода от заболяването. Ендоваскуларното лечение предлага животоспасяваща алтернатива с нисък процедурен риск и много добри дългосрочни резултати.

„Ин-ситу фенестрация при патология в аортната дъга“ беше темата на презентацията на доц. д-р Зоран Станков, дм. Той представи ендоваскуларните възможности за лечение на патология на аортната дъга, които могат да бъдат приложени в различни клинични ситуации, и илюстрира практическото приложение чрез клиничен случай. Основният извод от лекцията бе, че ин-ситу фенестрацията представлява надеждна терапевтична стратегия, която разширява възможностите за лечение на тези високорискови пациенти.

Изключително наситена с теми и дискусии бе и втората научна сесия, посветена на субклавийна и каротидна патология. Модератори бяха проф. д-р Милена Станева, дм, проф. Лъчезар Гроздински, проф. д-р  Добрин Василев.

„Ендоваскуларно лечение на остър исхемичен мозъчен инсулт при пациенти с противопоказания за фибринолитична терапия“ бе темата на презентацията на д-р Илтер Пазарджъклъ и проф. д-р  Добрин Василев от УМБАЛ „Медика Кор“ - Русе.  Д-р Пазарджъклъ подчерта, че инсултът остава водещ фактор за трайна инвалидизация и фатален изход в световен мащаб. При оклузия на големи съдове прогнозата е изключително неблагоприятна, ако не се предприеме незабавна реканализация, допълни той. Специалистът потърси отговор на въпроса: можем ли безопасно да пропуснем тромболизата при оклузия на голям съд (LVO).

Доц. Ивайла Желева oт „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда София“ представи темата „ПТИ на рестеноза след ТЕА на каротидна артерия“. Тя подчерта, че каротидната рестеноза се определя като стесняване на лумена, който вече е бил лекуван чрез каротидна ендартерктомия или каротидно стентиране. „Рестенозата е сериозно усложнение след CEA и CAS. Налага се прилагането на най-доброто медикаментозно лечение, но нито една от процедурните терапии на притежава толкова явно предимство, че да се превърне в единствен подход за лечение на рестенозата“, каза доц. Желева.

Проф. Станева сподели за значението на дегенеративните промени на шийните  прешлени за вертербро-базиларна недостатъчност. Темата откри дискусия за диагностиката и подходите за лечение.

Доц. д-р Светлин Цонев от столичната МБАЛ „Св. София“ изнесе лекция на тема „Комплексни екстракраниални мозъчно-съдови артериални лезии“ с акценти върху диагностиката и лечението.

„Ендоваскуларното лечение при симптоматични стенози на вертебралната артерия“ бе темата на доц. Зоран Станков от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Витоша София“. Той разгледа в детайли ендоваскуларната техника – оборудване и съдов достъп.

Третата научна сесия бе посветена на флебологията.

„Значението на ултразвука при терапевтичният алгоритъм на проксимална дълбока венозна тромбоза“ бе темата на д-р Елица Герова. Според нея това е основен диагностичен инструмент, който позволява бърза, точна и неинвзивна оценка на локализацията и обема на тромба. Определя се степента на венозна оклузия и рискът от проксимално разпространение. Ултразвукът служи като водещо средство за първоначална оценк, терапевтично планиране и проследяване на ефекта от интервенционалното лечение.  

Д-р София Антонова представи лекцията „Извън ствола: Несафенен венозен рефлукс при хронична венозна болест – литературен обзор и клиничен опит“. Тя информира за  показанията и методите за третиране на IPV, представи клинични случаи, които демонстрираха значението на правилния избор на терапевтичен подход. Даде подробности и примери за лечение на тазово-асоцииран NSV рефлукс.

Изключително емоционален бе разказът на проф. Андрея Андреев за проф. Стефан Белов в рамките на възпоменателната лекция „Проф. Стефан Белов - човекът, който разгада загадката на съдовите малформации“. „Специалистите от чужбина свързваха България с проф. Белов, разказваха как се учели от него“, сподели проф. Андреев. И допълни „Признателен съм, че той беше мой учител, който постигна успехи в световен мащаб“. Показани бяха и едни от най-значимите научни трудове на легендарния специалист.

Д-р Валентин Балабански изнесе презентация на тема „Ендовенозна лазерна аблация (EVLA) - съвременни стандарти и мултимодален подход: кога да комбинираме с пяна склеротерапия и  минифлебектомия“. Беше даден и отговор на въпроса кога да трябва да се пристъпи към интервенционално лечение.

 Д-р Калина Колева постави акцент върху въздействието на микро- и нанопластмасите върху съдовата система. Тя подчерта вредното влияние на пластмасовите опаковки и бутилки, както и на хартиените чаши, които също съдържат тънък пластмасов слой. Според представените данни тези частици се натрупват в човешкия организъм и могат да допринесат за развитието на редица заболявания.

Особен интерес предизвика клиничният случай, представен от д-р Поля Антова, дм, от мултидисциплинарен екип с участието на Н. Вълчев, Р. Радева и М. Станева. Случаят засяга пациент с хроничен едностранен оток на прасеца, причинен от гигантска псевдоаневризма на тибиоперонеалния ствол. След прекаран инфекциозен ендокардит пациентът развива оток и болка в подбедрицата. Чрез цветна доплерова ехография е установена голяма съдова формация, а диагнозата е потвърдена със СТ ангиография. Проведено е успешно ендоваскуларно лечение, последвано от хирургична евакуация на кръвта от фалшивата аневризма. След терапията пациентът е без оплаквания.

Д-р Иван Мартинов представи темата „Съвременно ендоваскуларно лечение на периферна тромбоза: локална тромболиза, AngioJet и Penumbra в нашия клиничен опит“. Докладът предизвика оживена дискусия, като бяха отчетени много добри резултати по отношение на възстановяването на кръвоснабдяването и съхраняването на крайниците.

Гост-лекторът проф. Мариан Бошевски от Университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие сподели опита на Република Северна Македония по темата „Взаимодействие на каротидната и коронарната артериална болест“.

Петата научна сесия беше посветена на съвременен и много актуален проблем - ангиоонкология. Проф. д-р Желязко Арабаджиев, дм, запозна присъстващите с новите лекарства в имуноонкологията и предизвикателствата, пред които са изправени клиничните лекари. Тези лекарства повлияват туморния процес, увеличават продължителността на живота и подобряват качеството му, но имат и нежелани реакции. Д-р Ахмед Контилев представи темата „Съдови усложнения в имуноонкологията“, които могат да бъдат системни или локални.  Д-р Мария-Наам Синно представи алгоритъм за поведение при съдови нежелани реакции при пациенти на имунотерапияв онкологията. Основните изводи от презентацията са, че съдовите усложнения, включително тромбозите, при тези пациенти често имат имунологичен механизъм. Това налага не само антикоагулантно лечение, но и внимателна преценка за приложение на кортикостероиди в различни терапевтични схеми.

Шестата научна сесия беше посветена на липедема – широко разпространено, но все още недостатъчно разпознавано и диагностицирано заболяване. DrMariaSimonKlinikum Westfalen, Dortmund, Germany представи разликите между липедем и лимфедем, както и съвременните подходи за диагностика и лечение.

С интерес беше посрещната и презентацията на доц. д-р Любина Веселинова, дм, на тема „Липедем – приложими физикални фактори по зони на типизиране в мултимодалния терапевтичен подход“, която предизвика активна дискусия сред участниците.

В рамките на конгреса се проведе и Отчетно-изборното събрание на Българското дружество по ангиология. За председател на организацията единодушно беше избрана проф. д-р Милена Станева, дм. Новото ръководство поема управлението на дружеството с амбицията да продължи развитието на ангиологията в България.