burevestnik.bg - Мобилна версия


Доц. Росица Попова: Болничното хранене е съобразено с конкретното заболяване или комбинация от заболявания

Имаме готовност за конкретни пациенти при необходимост да съставим индивидуализирани менюта, уточнява специалистката

Доц. Росица Попова: Болничното хранене е съобразено с конкретното заболяване или комбинация от заболявания

Доц. д-р Росица Попова е специалист по хранене и диететика. Тя е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“ и преподавател по хигиена, хранене и екология в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Научните й интереси са основно в областта на хроничната малнутриция. Лекува пациенти с поднормено тегло, като активно е участвала в кампании за борба с хранителни поведенчески разстройства. Има участия в обучителни курсове в Хърватия, Чехия, Италия, Испания, Холандия, Люксембург.

Вземала е участие и в редица форуми в областта на храненето и диететиката на национално и световно ниво.

Доц. Попова извършва прегледи и осъществява диетологични консултации на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушения. Член е на Управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на Управителния съвет на Българското дружество по хранене и диететика, член е и на Българското дружество по ендокринология.

Доц. Попова, разкажете за работата си като специалист по хранене и диететика в УМБАЛ „Лозенец“. Как осъществявате колаборацията с колегите си от другите клиники и отделения?

Както във всички болници, така и в УМБАЛ „Лозенец“ имаме договор с фирма, която осигурява храната на болните в различните отделения по определени технически спецификации, проверени и редактирани от мен.

Изработени са конкретни седмични менюта за различните нозологични единици, по които кухнята на отговорната фирма приготвя и доставя всеки ден. Когато е необходимо индивидуализиране на менюто на даден пациент, колеги от съответното отделение ме информират, аз проверявам медицинското му досие и давам препоръки според състоянието му, така че да се облекчи с диетата оздравителният процес.

Могат ли да разчитат хоспитализираните пациенти на пълноценно диетично хранене, съобразено със заболяванията им?

Според направените заявки, болничното хранене е съобразено с конкретното заболяване или комбинация от заболявания. Например, много често пациентите със захарен диабет, той се съчетава с артериална хипертония или друго сърдечносъдово заболяване, което изисква съобразяване на диетата по няколко направления.

В такива случаи се включват нашите опитни диетсестри – инструктори по хранене, които успяват да комбинират отделните ястия на болните от наличната доставка, така че те да бъдат достатъчни и балансирани, разбира се – с мое съдействие.

Какви хора най-често търсят амбулаторна консултация и съвет от Вас като специалист – като възраст, пол, ниво на образование, социален статус?

Когато пациентите решат да посетят диетолог, те вече имат нагласата, че ще променят начина си на хранене, и като цяло ще променят начина си на живот. Те вече са осъзнати, че ще има ограничения, но най-важното е да създадем доверие един в друг, тъй като това една обща борба с проблема, който имат. Консултирам бременни, майките на деца още в кърмаческа възраст в процеса на захранване, малки и големи деца и подрастващи с различни проблеми и съпътстващи заболявания, а така също и възрастни и стари хора.

По-голямата част от пациентите ми са жени, но разбира се имам и много мъже пациенти, които освен че се борят с килограмите, имат нужда от индивидуални диети в зависимост от заболяванията, които имат, или желаят специален режим на фона на интензивни тренировки и т.н. Няма как да разделя пациентите си според образование и социален статус, но мога да кажа, че всички те са мотивирани хора, които желаят да подпомогнат лечението си с диетотерапия или просто се стремят към здравословно, балансирано и рационално хранене, което ще им осигури по-добро качество на живот.

Имате и преки впечатления от нивото на науката за храненето и в други европейски страни. Съпоставимо ли е то с нивото у нас – като научни изследвания, приложимост в практиката, обхват на изследваните проблеми?

Старая се да посещавам най-важните и мащабни научни форуми, свързани с храненето, и смея да твърдя, че съм запозната с най-новите тенденции в тази област. Последно през ноември миналата година посетих 14-ата конференция на европейските дружества по хранене в Белград, на която присъстваха повече от 1000 делегати от повече от 50 страни. България участва в много проучвания, свързани с храненето в детска и зряла възраст, които са част от европейски проекти. Понастоящем имаме достъп до научни списания със световен рейтинг и имаме възможност да следим в детайли мащабни проучвания и да следваме най-новите тенденции за храните, здравословното хранене и диетотерапията. За съжаление, тъй като България е малка страна, няма достатъчно финансиране за мащабни проекти, но можем да участваме в по-малки проекти, което позволява да се развива и нашата научна дейност.

Вие сте и университетски преподавател, споделете впечатленията си от студентите – имат ли те интерес към тези теми, търсят ли реализация в тази специалност?

Аз преподавам „Хигиена и екология“ в Медицински факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, част от тази задължителна дисциплина включва хранене или по-конкретно здравословно хранене и безопасност на храните.

Семинарите и упражненията са най-интерактивни и интересни за студентите, когато темите са свързани с хранене. Освен това в обучението по медицина се предлага избираема дисциплина по диетотерапия, която е предпочитана от голяма част от студентите.

Мисля, че студентите, които проявяват голям интерес в това направление, след дипломирането си могат да изберат специалността „Хранене и диететика“, за да се реализират в бъдеще като лекари диетолози. Така те могат да работят в болница като клинични лекари диетолози или като амбулаторни лекари по диететика с оглед нарастващия дял на затлъстяване и метаболитни нарушения сред населението.

Тъй като се намираме в следпразничен период, след Коледните пости, какви препоръки ще дадете на хората за оптимален хранителен режим – на възрастните и на децата?

Коледните пости се спазват от вярващите християни векове наред и това има освен религиозно, и физиологично значение. Човекът, въпреки че е всеядно същество, има нужда от разтоварване на всички органи, които участват в храносмилателните процеси – стомах, черва, черен дроб, панкреас и други. Затова напълно одобрявам временното ограничаване на животински храни, защото след постите при голяма част от пациентите се подобряват част от метаболитните им показатели.

Разбира се, постите са само за здрави, активни хора. Абсолютно забранени са за деца и болни с хронични заболявания, които се нуждаят от специални диетични режими. По време на постите се храним в известна степен дисбалансирано, като енергията е основно от въглехидрати, по-малко от белтъци и мазнини. Освен това, когато постим, ние приемаме само растителен белтък, който не съдържа всички незаменими аминокиселини, необходими за растящия детски организъм, за имунитета, за синтез на ензими и хормони.

Съществува риск през този период да настъпят дефицити на някои макро- или микроелементи като желязо, цинк, селен, калций, фосфор, витамини, които да доведат до органни нарушения или да задълбочат вече налични дефицити. Следователно, постите са добър режим за кратко време, но само за здрави възрастни индивиди. Абсолютно е забранен за деца, бременни, кърмачки и хора с хронични заболявания. Много важно е хората, които са постили 40 дни, как ще се захранят с животинските храни. В деня на Рождество Христово се предлагат обилни трапези и след постите е препоръчително да се включват постепенно животинските храни, за да не натоварват стомашно-чревния тракт, както и сърдечносъдовата система. Затова апелът ми е хората да бъдете внимателни на претрупаните трапези както с храната, така и с алкохола.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   WB6$

User Avatar дедо без зъби 26.01.2024 16:30:30

виж във ВМА - пилешко краче и полусварен карфиол за вечеря

Още от Мнения и коментари