АИКБ с повече аргументи „за“, отколкото „против“ бюджета на НЗОК за 2019 г.

„Вече традиционно бюджетът на НЗОК расте, като през 2019 г. се увеличава с над 490 млн. лв. Разликата в настоящия бюджет е, че в него „прозира“ воля за реформи и за увеличаване на контрола при разходването на финансовите средства, както и опит за подобряване на качеството за здравните услуги“. Това посочват от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в становището си по проектобюджета на НЗОК за 2019 г.

„Надяваме се, че създаването на Агенция за медицински надзор чрез обединяването на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителна агенция по трансплантация ще доведе до подобряване на регулирането и контрола на медицинските дейности“, отбелязват от там.

АИКБ смята още, че въвеждането на предварителен контрол за създаването на нови болници и нови дейности в съществуващите лечебни заведения, както и предвиденото в проектозакона, че Народното събрание ще дава съгласие за създаване на нови лечебни заведения за болнична помощ, е позитивна мярка, която ще ограничи  безконтролното и без оценка на нуждите увеличаване на броя на лечебните заведения.

Работодателската организация одобрява и промяната, според която Министерският съвет трябва да дава предварително съгласие за откриване на нови дейности в болниците, тъй като според тях това ще ограничи безконтролното и без оценка на нуждите откриване на нови медицински дейности в съществуващи лечебни заведения за болнична помощ.

„Предложението за въвеждане на принцип за предписване на лекарствените продукти на база терапевтичния курс съобразено с неговата разходна ефективност трябва да доведе до предвидимост в разходите на НЗОК за лекарствени продукти, но не за сметка на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена терапия, нито за сметка на нейната терапевтична ефикасност“, отбелязват още от организацията.

АИКБ одобрява целите, с които се създава и ще се поддържа Национална здравно-информационна система, но като има предвид представената визия, се отнася скептично към очаквания резултат, казват от там.

Другата критика на организацията е по отношение на структурата на бюджета на Здравната каса, предвид факта, че най-големи ресурси отново са предвидени за осигуряването на лекарства и за болнична помощ. „Недофинансирана отново остава превенцията на здравето. Практиката в Западна Европа е точно обратната, като логиката е, че финансирането на превенцията и навременното лечение винаги е значително по-евтино от последващото болничното лечение“, се посочва в становището.

Като проблем от там посочват и липсата на достатъчно средства за капиталови разходи в бюджета на Министерство на здравеопазването. „Държавните болници (общо 64 на брой) са в окаяно материално и техническо състояние и разчитат главно на дарения от пациентите за ремонт на болнични стаи и зали. Държавата е абдикирала от задълженията си и под натиска на европейските ни партньори предвижда повече капиталови разходи за ремонт на институциите за лишаване от свобода (затворите), отколкото за ремонти в рушащите се държавни болници“, твърдят от АИКБ.