Агресията, заплатите, категорията труд - сред основните проблеми на спешните медици

Проблемите в Спешната помощ са резултат от дългогодишна грешна политика. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на дискусия за състоянието на спешната медицинска помощ, организирана от Медицинска федерация „Подкрепа“ към КТ „Подкрепа“.

По думите му два са основните проблеми в ресора – агресията срещу медицинския и немедицинския персонал и заплащането.

„Агресията, с която се сблъскваме в последните над 20 години, е недопустима, а в същото време засяга всички, които се занимават с медицина. Направили сме всичко, което е във възможностите ни. Нещо, което конкретно сме направили, е да осигурим директна връзка с главна прокуратура, когато има такава ситуация, за да може сигналът на колегите да получи развитие по най-бързия начин“, каза д-р Маджаров.

Той обаче уточни, че ако проявената агресия не е много силна, медиците не реагират със сигнал. „Нашите проучвания показват, че над 80% от агресията е вербална и тя остава тайна, защото никой не подава сигнали“, каза председателят на БЛС.

По отношение на възнагражденията д-р Маджаров посочи, че заплатите за спешните медици трябва да се изравнят с тези на работещите в системата на Министерството на вътрешните работи.  

Директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева заяви, че агенцията извършва голяма проверка на функционирането на Спешната медицинска помощ. Целта на проверката е да бъде уточнено кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, насочване на пациентите, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазване на медицинския стандарт, достъп до медицинска помощ в отдалечените населени места и др.

„До 31 март ще подготвим анализ, който е свързан с тези поставени точки. Трябва да се утвърдят единни стандарти и да е ясно за какво пациентите могат да се обърнат към Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП). Автопаркът на ЦСМП е в доста окаяно състояние, голяма част е с над 300 000 км. и с повече от седем години експлоатационен период. Трябва и да се стимулират младите хора да работят в спешната помощ“, каза Динева.

Тя коментира и нарушенията, които са констатирани до момента. „Най-честите са неправилно провеждане на комуникационен триаж чрез интервюто от диспечерския екип. Допуска се да се обслужват неспешни състояния. Не се извършва на места медицински транспортен триаж, има несвоевременно изпълнение на сигнали. Спешните центрове нямат актуална информация къде какви легла има свободни и виждаме, че често се случват фатални инциденти, защото даден екип обикаля лечебните заведения. Прегледите на пациентите не се регистрират в журналите, не се попълват фишове са други констатирани нарушения в системата“, подчерта Динева.

От КТ „Подкрепа“ поискаха промяна на категорията на труд, увеличение на заплатите, добавка за нощен труд, допълнителни ваучери за храна, подобряване на униформите и облеклото. „Направихме анкети във всички наши структури в Центровете за спешна медицинска помощ, с които искахме да се запознаем като цяло с проблемите. Според резултатите от анкетата един от основните въпроси е категоризацията на труда, тъй като спешните медици са навсякъде, където има неотложна ситуация. Заплащането не отговаря на психическото и физическото натоварване, считат анкетираните. Неспешните повиквания и агресията срещу спешните медици са други проблеми в работата, които отбелязват работещите. Хубаво е да има и унифицирано специализирано облекло“, каза конфедералният секретар и председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ доц. Д-р Валери Апостолов.

Георги Батакчиев от КТ „Подкрепа“ в Пловдив заяви, че за работещите в ЦСМП в Област Пловдив 450 човека унизителното заплащане е основният проблем, а на второ място е категорията на труд. „Когато отидем на катастрофа, заварваме пожарникари и полицаи, които са с добро облекло и са с първа категория труд. Само хората от Бърза помощ за с трета категория труд“, каза той.

Като проблем Батакчиев изтъкна необходимостта шофьорът на линейката да се включва в извеждането на пациенти от домовете им. „Всеки втори и трети шофьор има дискова херния и когато се разболеят, обикновено си пишат молбата за напускане. При нас не се прилагат рехабилитационни програми при „прегаряне“. Пациенти търсят спешна помощ и за здравословни проблеми, които обикновено са за консултация с личен лекар“, каза Батакчиев.

По думите на Батакчиев липсват справедливи присъди при посегателство срещу медик. Според него така се срива авторитетът на лекарския труд и младите медици не желаят да са част от системата на спешната помощ, така че този труд е станал неатрактивен.