Адв. Шаркова: При повторна употреба на медицински изделия има риск не само за един пациент, а за взрив от вътреболнична инфекция

Най-важни остават превенцията и контролът, БЛС има ключова роля в тях, категорична бе тя

„Повторната употреба на медицински изделия е опасна по две причини. На първо място, защото създава риск от разпространение на инфекции, свързани с медицинското обслужване. На второ – защото едно медицинско изделие, което не е предназначено за многократна употреба, не е предназначено за стерилизация, тъй като може да се счупи или да се повреди, което създава риск. Пациентите, които са под анестезия обаче не могат да установят това“. Това каза адвокатът по медицинско право Мария Шаркова пред БНР по повод предизвикалото сериозен обществен отзвук журналистическо разследване на Валя Ахчиева, в което бяха представени практики в Отделението по оперативна гинекология в УМБАЛСМ „Пирогов“ за многократно използване на хирургически инструменти, предназначени за еднократна употреба.

Юристката призна, че за съжаление, при всеки трети случай, който разглежда в практиката си, има данни за инфекции, свързани с медицинското обслужване.

„Има два вида медицински изделия, които се използват при лечението на пациентите, Едните се имплантират във връзка с лечение и в никакъв случай не могат да бъдат обект на стерилизация и повторно използване. Производителите са създали някакви гаранции за тяхната проследимост и еднократна използваемост чрез задължение на медицинските специалисти да поставят стикери върху медицинската документация, така че пациентът, ако желае, може да се увери, че изделието, което му е поставено, съответства на стикера върху документацията.

Другите медицински изделия се използват във връзка с някаква интервенция, операция и би следвало след тяхната употреба да бъдат унищожени по предвидения в специфични наредби начин“, обясни адв. Шаркова.

По думите й, от впечатленията си като адвокат по медицинско право може да твърди, че има случаи, в които става въпрос не само за увреждане на пациент от такава неправилна употреба, но и за взрив от вътреболнична инфекция.

Юристката даде пример с няколко операции по повод катаракта, извършени в един и същи ден, в една и съща операционна на лечебното заведение, след които при всички оперирани пациенти се е доказала инфекция с един и същи причинител.

Лечебните заведения подлежат на контрол от ИАМН и РЗИ, обясни тя, но добави, че по обща оценка, контролът като цяло е изключително неефективен.

„При настъпване на такива инфекции съдът може да бъде сезиран и да се търси обезщетение. В конкретния случай това дело приключи с осъдителна присъда и добро обезщетение за лечебното заведение, но не за лекаря“, каза Шаркова и допълни, че водещ на екипа в този случай е бил част от Експертния съвет по очни болести в МЗ.

Тя бе категорична, че най-важни са превенцията и контролът, а лекарите трябва да бъдат добре обучени какво не трябва да правят.

„Съсловната лекарска организация има ключова роля при осъществяване на вътрешен контрол, но не трябва да защитава сляпо и по дефиниция“, заключи адв. Шаркова.