Ако се увеличи потока на пациенти, не бихме искали да стигнем до варианта на Италия и Испания

Доц. д-р Мария Атанасова Костадинова е завършила ВМИ-Плевен през 1995 г. През 2000 г. придобива специалност по Анестезиология и интензивно лечение, а през 2001 г. по „Здравен мениджмънт“. От 1996 до 2003 г. е  ординатор и задочен докторант в Катедра Анестезиология и интензивно лечение, ВМИ Плевен, от 2003 до 2007 г. е лекар ординатор в УБ Лозенец-София, а от 2007 до 2010 г. - лекар ординатор КАРИЛ във ВМА-София. От 2010 г. досега е началник на КАИЛ в УМБАЛ „Св. Анна“. През 2010 г. става доцент към КАРИЛ МУ-Плевен. Преподавател е по Анестезиология и интензивно лечение към ЮЗУ “Неофит Рилски“ Благоевград. Републикански консултант по Анестезиология и интензивно лечение.  Член е на Дружеството на   анестезиолозите в България, Дружество по парентерално и ентерално хранене, Асоциация за изследване и лечение на болката, Българската Академия на науките и изкуствата.

Доц. Атанасова, как е организирана работата в КАИЛ за пациенти с COVID-19, така че да ги отделите от останалите пациенти?

В УМБАЛ “Св. Анна“София реанимационните отделения в Клиниката са разделени в база „Изток“ и база „Запад“. В момента в база „Запад“ лежат, условно казано чисти болни. Там са оперирани пациенти от Неврохирургия, Хирургия, травматични болни. Там няма пациенти с белодробна патология и съмнителни за COVID-19. В база „Изток“ са настанени всички болни, които пристигат с някакъв тип дихателна недостатъчност, с двустранни пневмонии и плеврални изливи. Там има филтър за преобличане на персонала. В първа зала има пациенти, които са с доказана COVID-инфекция и има още една стая, условно наречена „изолатор“, в която се настаняват пациенти до доказване или отхвърляне на тази диагноза. Ако се отхвърли се отива към нормалните отделения – „Пулмология“ или Инфекциозна отделение при липса на необходимост от интензивно лечение. Във втора зала също има четири легла за пациенти с вируса. В отделението в момента има 12 пациента  с белодробна патология и  суспектни данни за коронавирусна инфекция. Двама изчакват резултат от PCR тест. И първата регистрирана с вируса в „Св. Анна“ все още е при нас, макар че резултатът от PCR теста й е отрицателен.

Значи може вече да бъде изписана?

Все още не, защото до онзи ден беше на апаратна вентилация, тя е трахеостомирана. Сега започва отново да диша спонтанно, в съзнание е, захранваме я. В някакъв предстоящ момент можем да премахнем трахеостомната канюла и да я изпишем към друго отделение. Важното е в момента, че вече е отрицателна, има образувани IgG антитела, което се видя на бързия тест, който вчера направихме.

Как работят лекарите в COVID-отделението?

Дежурят двама лекари и три сестри, плюс един санитар, за да могат да си помагат, да се редуват, когато е необходимо. Това е денонощен график. В момента не е възможно да седнем на рапорт да обсъдим всички болни, да минем визитация и да ги огледаме, а нещата се решават в движение и по много по-странен начин от обичайното. Освен това екипите, които дежурят в базите „Изток“ и „Запад“ не се смесват, като в COVID-отделението са два пъти повече лекарите. Екипите се сменят на 12 часа.

Имате ли достатъчно предпазни средства?

Да. Благодарение на ръководството на болницата в момента имаме три вида скафандри. Едните са еднократни, които след влизане при пациенти се изхвърлят. Имаме и два вида многократни, които могат да се перат до 50 пъти. Имаме предпазни очила, предпазни шлемове, калцуни тип ботуши, маски и ръкавици. Всичко, което е нужно за предпазване на персонала, е осигурено и нямаме дефицит. Колкото се налага, толкова използват медиците!

Как се работи с тези предпазни средства?

Трудно е, но се свиква. Новите костюми, които получихме са от дишаща материята, която хем не позволява замърсяването на работните дрехи, хем не са запарващи и не затрудняват движенията. В началото имахме трудности с еднократните екипи, трудно беше докато свикнем да работим и с два чифта ръкавици, но се свиква.

Трябва ли да свикнем и с този начин на живот?

От първия ден, в който стана ясно, че има COVID-19, говоря на екипите, че трябва да работим с всеки един пациент като потенциално заразен. Трябва да предпазваме себе си, за да можем да се грижим за тях. Това е особено валидно към настоящия момент. Колкото до мерките в държавата, мога да кажа, че ги одобрявам. Разбирам, че е много трудно на много хора, на много семейства, на част от бизнеса да бъдат затворени, но това се налага, за да ограничим възможно най-много тази вирусна инфекция. Ежедневието на всички ни е нарушено, надявам се да не е за много дълго време, но ограниченията са правилни.

Какво бихте препоръчала, за да не се стигне до там, че твърде много хора да имат нужда от грижи във Вашата клиника?

Да започнем с по-общите – да не  се излиза навън без необходимост, да не се събират много хора на едно място, да се спазва дистанция. И на Витоша може да се случи да се заразим ако сме в голяма група. Често дори не си даваме сметка какво докосваме, когато сме извън домовете си. Да се храним  пълноценно и здравословно, да приемаме витамини.

Много е важно, когато човек усети някакво физическо неразположение било то хрема или температура, да се обади на личния си лекар. Хората стигайки до интензивна клиника, значи нещата са много напреднали. Все още нямаме представа тази двустранна пневмония за колко време се развива, но стигайки до необходимост от интензивно  лечение, нещата вече са твърде напреднали. От приключилите случаи при нас бяха 5 човека положителни, доказани. Един си отиде сам, на крака, но той не беше с толкова тежка клинична картина. Други трима загинаха, включително и млад мъж на 36 години. Ресурсът на човешкия организъм е различен в зависимост от това дали си на 36 или на 86. Един 36-годишен мъж има много повече резерв и като физическа издръжливост в сравнение с дядото на 86, но така или иначе и двамата загинаха.

Каква е причината младият мъж да загине?

В миналото този младеж е имал политравма. Преди години е бил лекуван във ВМА, като там е бил доста дълго на апаратна вентилация, защото е бил и трахеостомиран. Тази процедура по стандарт се прилага след десетия-петнайсетия ден на апаратна вентилация. Вероятно е бил и с пневмония, бил е и със сепсис, защото е имал и гръдна травма, коремна операция, няколко ортопедични операции. Това не е един нормален здрав мъж. При него има патология, да отпреди време, но белодробния му паренхим е най-малкото  с пулмофиброза.

А как си обяснявате случаите, когато хора без придружаващи заболявания, умират?

Това, което знаем е, че този вирус атакува основно белите дробове и се развиват двустранни пневмонии. Те обаче не протичат така, както протичат вирусните пневмониите, които досега сме виждали, от грип или друг вирус.

Другото, което наблюдавахме и при част от нашите пациенти, които загинаха, е, че този вирус уврежда в някаква степен и миокарда, уврежда и панкреса. Тепърва се учим какво още може да ни причини вируса. Постоянно четем и контактуваме с колеги от цял свят и споделяме информация, протоколи и клиничен опит.

Можете ли да направите прогноза още колко време вирусът ще ни определя живота?

Много сложен въпрос. Може да приключи след един месец, може и след година. Вирусът така или иначе ни определя битието. Това не е вирус, който засяга по типичния начин, който познаваме. Този вирус мутира, срещаме се с него за първи път и като общество нямаме никакъв имунитет. Докато с грипа, колкото и да е различен, се сблъскваме всяка година. Важно е да се изпълняват препоръките на НОЩ. Да се спазва лична хигиена и да се носят маски, това е едно от главните средства за предпазване.

Каква е препоръката Ви към хората за предстоящите празници?

Моята препоръка съвпада с препоръките на Щаба. Да, всички сме вярващи, всички искаме да отидем да си видим близките. Моите близки също са в друг град, но няма да отида ги видя.  И аз и колегите ми имаме семейства и приятели и бихме се събрали заедно за тези светли празници, но няма да го направим. Можем да си запалим свещичка вкъщи, можем да сме заедно по скайп, вайбър или друг вид комуникация. Не бива да се изкушаваме от времето навън и аз бих искала да се разходя в парка, но няма да го направя. Хубаво е да проявим разум, защото ако след тези светли празници се увеличи заболеваемостта, ако се увеличи потока на пациенти, не си го пожелавам,  да стигнем варианта на Италия и Испания. Повярвайте ми, ние лекарите не искаме да имаме много пациенти, много болни и страдащи хора и техни близки. Ние лекарите искаме да сме живи и здрави  и вие да сте здрави и да празнуваме следващите празници с приятели и семействата си! Пожелавам здраве!