Анализатор от IQVIA: В България дигиталната здравна система е недоразвита

Цялото общество трябва да сме фокусирани върху начина на живот и ранното откриване на заболяванията, каза проф. Гулдемонд

Източноевропейските страни имат много да наваксват. В България дигиталната здравна система е недоразвита и с ограничени възможности, което е характерно за повечето страни в региона. Това каза Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA в презентацията си по време на конференцията „Заедно за повече здраве“.

По думите й липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. „Дигитализацията означава стандартизация и съвместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана сред експертите, но трябва да бъде валидирана на национално ниво и превърната в детайлна стратегия и политика. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите“, каза Мойка.

По думите й за да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни. Целта на инициативата е да улесни държавите-членки в процесите на споделяне на здравни данни за извършено лечение, научни изследвания, обществено здравеопазване, иновации и създаване на политики.

Мойка подчерта, че трябва да има Национална стратегия за здравните данни и закон за тях. Нужни са и експерти, които да работят само по дигиталната трансформация, трябва да има конкретен обществен орган, който да се занимава с това, да се определят и отделни средства, както и да се разработи карта на IT архитектурата. „Има нужда от много сериозни координирани действия на национално и индустриално ниво, могат да се извлекат ползите от екосистемата на здравните данни. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите“, каза тя.

Анализаторката беше категорична, че наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация. Очаква се Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването да рационализира функциите на тези органи и да се идентифицират потенциални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в областта.

Здравният експерт проф. Ник Гулдемонд пък представи примери и добри практики на национални скринингови програми. Проф. Гулдемонд е лекар и консултант за здравен мениджмънт на институции като Световната здравна организация и ЕС, както и на властите и бизнеса в страни като Китай, Русия, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Бразилия и др.

По думите му обикновено скрининговите програми са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. „Ако искаме да предвиждаме проблемите на хората, цялото общество трябва да сме фокусирани върху начина на живот и ранното откриване на заболяванията. Скринингът на населението е един инструмент, който дава възможност заболяванията да се диагностицират в много ранен стадий и да се предприемат необходимите действия за опазване на здравето на човека навреме“, каза проф. Гулдемонд.

Той даде за пример скринингова програма за рак на дебелото черво в Нидерландия, в която веднъж на всеки две години цялото население между 55 и 75 години получава пакет с тестове за самостоятелно вземане на проби. След като направят теста сами вкъщи, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултатите си до 5 дни. Ако е необходимо, се назначават допълнителни изследвания и пациентът се насочва за лечение и проследяване. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия проект, разказа експертът.

„Това на практика е мултидисциплинарен подход, който се прилага и в Нова Зеландия, и Великобритания“, завърши проф. Гулдемонд.