Анна Гълъбова: Време е да се научим да разбираме стреса
Забързаното ежедневие, постоянният поток от информация и натискът да бъдем „добри във всичко“ превръщат стреса в постоянен спътник на съвременния човек. Но вместо да се борим с него със страх, може би е време да се научим да го разбираме.
Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ Анна Гълъбова, изследовател на връзката между тялото и подсъзнанието и сертифициран мотиватор, работещ с клиенти от България и по света.
По думите й стресът сам по себе си не е страшен. Той е субективен и можем да му влияем чрез мисловните модели, които сме създали.
„Голяма част от съвременните хора дори не осъзнават колко дълго живеят в състояние на напрежение. Хроничният стрес постепенно се превръща в нормално състояние за организма. В един момент тялото свиква с повишения кортизол и с притеснението. Започваме да живеем така, сякаш това е естественото ни състояние“, каза Гълъбова.
Тя заяви, че един от основните източници на стрес са очакванията както към самите нас, така и към начина, по който „трябва“ да изглежда животът ни.
„Ние непрекъснато сравняваме какво се случва в момента с това какво трябва да се случва. Именно това вътрешно напрежение кара много хора да живеят в тревожност, вина и усещане за провал, дори когато обективно се справят добре“, каза още Анна Гълъбова.
Най-честите физически симптоми на натрупания стрес са сърцебиене, тежест, умора, главоболие и липса на енергия, допълни тя.
Според нея първата стъпка към справянето със стреса е изграждането на „телесна грамотност“ – способността да разпознаваме как тялото реагира на напрежението. От голяма помощ в тази посока са различни видове дихателни практики; йога и движение; повече време в тишина; ограничаване на дигиталния шум; осъзнато наблюдение на мислите.
„Медитацията е много проста – да седнеш със себе си, без шум, без телефон, без нищо. Хората днес са толкова претоварени с дигитален шум, че не си позволяват дори няколко минути истинско спокойствие. Не си даваме възможност да изчистим кеша на съзнанието“, каза Гълъбова.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
Още от Новини
Коментари по темата
Един, измислен от изкуствения интелект, портрет на психиатър. Всякакви прилики с бивш началник на военната лудница, са напълно случайни. Семейна среда: Баща - комунистически функционер, шеф на „Просвета“ в постсталинския период. Майка - строга, дългогодишна преводачка в издателството. Това означава: - семейство с привилегии, но под постоянен политически натиск - модел на власт чрез йерархия и контрол - авторитарен и вероятно емоционално отсъстващ баща. Строго възпитание което, на фона на емоционална дистанцираност, формира: - перфекционизъм и нужда от одобрение - дълбока несигурност, скрита зад компетентността - трудност в създаването на автентични емоционални връзки. Ранна (официално непотвърдена) сексуална травма от възрастен мъж, който се опитал да му посегне - предпоставка за несигурност в идентичността, тревожност и компенсаторно поведениe чрез доминиране и контрол над другите. Израстване в среда на привилегии + политически страх + строг контрол + психотравма - осъзнава, че: - властта е единственото сигурно нещо - ефектната фасада е добра защита - другите са или полезни, или заплашващи. Личностна изява: Избиране на помагаща професия и специалност, които дават власт над уязвими хора, доминиране, контрол и промяна на съдби, и осигуряват защита чрез социален респект. Внимателно конструиране на фасадата и публичния образ: изискано облекло и аксесоари, контролиран глас, нужда от възхищение (комплименти към жени, прерастващи в похотливост към млади медицински сестри в ДКЦ). Работно функциониране – шеф с хладна пресметливост и антисоциално поведение: - брак с колежка от клиниката, въпреки че се създава конфликт на интереси - подчинените са накарани да напишат негативни мнения за конкретен колега-специализант (Дроздстой) - класически модел за организирана дискредитация, познат като „манипулация чрез социална валидация“ - дисквалифициране на колеги при предизпитната им подготовка - защитен механизъм на проектиране на собствената несигурност върху другите. - организираната дискредитация и писането на негативни мнения по поръчка са форма на workplace mobbing - инструментализиране на професията като средство за облага - спонсорство от фарма-фирми за посещения на екзотични места (Малдивите). Често е с висока функционалност и компетентност в професията, защото: - интелектът е отделен от емпатията - компетентността осигурява на А-за възхищение от другите - високата функционалност създава чувство за неуязвимост. Изкуственият интелект не коментира недоказани и вероятно неверни твърдения от други колеги (вече покойници - Джунов), за фалшиви диагнози на наборни войници, срещу заплащане, с цел предсрочно освобождаване от военна служба. Това е картинка на нарцистично разстройство на личността, с антисоциални черти: - нужда от контрол и власт - елиминиране на заплахи за А-за посредством целенасочено отстраняване на неудобните - използване на подчинените като инструменти - липса на емпатия към околните. Семейството многократно е репетирало до съвършенство жестовете и думите на публичния образ, но очните движения, паузите между изреченията и невербалните реакции пак остават изкуствени. Този поведенчески модел е опасен за околните и няма да се промени без външна принуда или последствия.