Аркади Шарков: 60% от бюджета на НЗОК се осигурява от работещите в частния сектор

„Думата „реформа“ е придобила много изкривен характер и той не се възприема добре. Това, което е важно за сектора, е да има стабилност в управлението и предвидимост от това какво се очаква да се прави“. Това каза здравният икономист Аркади Шарков пред Bulgaria ON AIR.

По думите му досега всичко се е правило на парче заради честата смяна на правителствата, а програмите на коалиционните партньори в тях са били с диаметрално различни позиции, което е водело до блокажи на промени в законодателството.

„Сега има една партия, която управлява, с очакван мандат от 4 години, и предстои да видим по какъв начин ще се променят неща в здравеопазването, като се има предвид, че всяка рязка промяна в здравеопазването може да доведе до непредвидими последствия. Трябва да се направят по-прецизни и „хирургични“ намеси за това кое и как да бъде коригирано, за да има заплати както за младите специалисти, така и за медицинските сестри и да се достигне справедливото заплащане в сферата за дейности с оглед на това, че цените не са се увеличавали от 2024 година“, каза Шарков.

Той уточни, че все още се очаква пълната оценка от Министерството на финансите за бюджета на държавата.

„Песимистичните прогнози, които са по-скоро реалистични, са от страна на Фискалния съвет и са за около 5,5% дефицит. Бюджетът за здравеопазване зависи от други фактори - от една страна той се финансира от нашите здравни вноски, има увеличение на минималната работна заплата, което покачва приходите от здравни вноски. Сега ще има увеличение и на максималния осигурителен доход, което също ще увеличи постъплението. По-големият казус е в това, което държавата заделя за 9-те групи лица, които осигурява. Работещите в частния сектор осигуряват около 60% от финансирането на НЗОК, а за 9-те групи лица, сред които са деца и пенсионери, които са и най-големите потребители на системата, държавата осигурява едва 40%. Надяваме се тази несправедливост да бъде поправена и да не изкривява допълнително системата, а държавата действително да застане зад заложеното в закона и да заплати нужното към бюджета на Здравната каса“, каза икономистът.

Аркади Шарков заяви, че финансовият натиск идва по две линии. „От една страна липсата на актуализация води до това, че БЛС с право иска увеличение с 25% на всички медицински дейности. Анализът на НЗОК показа, че ще са нужни около 904 млн. евро за това. От друга страна имаме прехвърлена и неразплатена болнична дейност от миналата година - извършена и неразплатена, за което много ясно Конституционния съд много ясно се изказа, че е незаконно да не бъде заплатена. Имаме около 260 млн. евро, които са прехвърлени от миналата година, има скрит дефицит, за който рядко се говори, който е при лекарствата и който идва от връщанията от фармацевтичните компании към държавата. Към момента компаниите трябва да върнат около 520 млн. евро на държавата“, каза още той.

По отношение на лекарствата здравният икономист заяви, че темата за цената на лекарствата в немалка степен се преекспонира, защото „е удобна като политически разговор, така че да разярява тълпата или да насочва вниманието в определена посока“.

„В България цените на лекарствата са строго регулирани. Говорим за лекарства, които са с рецепта и имат референтна и пределна цена, говорим и за лекарства без рецепта, които имат таван на цената и могат да актуализират своята цена веднъж годишно с темпа на инфлацията. За последната година инфлацията при лекарствените продукти е 1,6%. Общата инфлация за страната е 6% - 4 пъти по-бавно са нараснали цените на лекарствата заради механизмите, с които разполага държавата. Хората трябва да правят разлика между лекарствени продукти и хранителни добавки, които нямат регулация", разясни Шарков.

Той смята, че все още не сме видели ефекта от войната в Близкия изток. "От септември нататък ще проличат всички изкривявания. Държавата трябва да бъде в здрави ръце, за да не дерайлира финансово", каза Аркади Шарков.