Средният разход за един български пациент се е увеличил и то значително, над 500 лева в сравнение с предходната година. Той варира в пъти между различните болници. Какви са причините пациентът да е все по-скъп на здравеопазването?

„Множество са факторите, касаещи ценообразуването на един пациент, преминал през болница. По принцип системата на здравеопазването изразходва повече, отколкото пациентът заплаща за своето здраве в някои направления, но не във всички“. Това каза здравният икономист Аркади Шарков пред БНР.

„Освен това работещите в частния сектор плащат 1,5 отгоре и за тези, които държавата осигурява. Има една неравнопоставеност между работещи, такива, които държавата осигурява и съответно трансфер от държавата, когато се заплаща за българския пациент“, допълни той.

По думите на Шарков в последните две години пандемията минава и с много смъртни случаи в България и по света, което е наложило нов тип политика в системата на здравеопазването, тъй като в повечето случаи приходите на лечебните заведения са зависели от тяхната дейност.

„Последните две години социалните механизми, които държавата създаде за подпомагане на лекарите в COVID системата за добавяне на извънредни клинични пътеки, които да заплащат съответно и лечението, допълнително внесоха едно финансиране. Това финансиране обаче ще остане под въпрос в момента, в който кризата приключи. В този момент отново цената на един пациент ще се върне към нормалните граници“, каза Шарков.

Той подчерта, че когато един пациент струва по-малко на лечебно заведение, за да го изпишат здрав, можем да кажем, че това заведение изразходва по-оптимално парите. „Ако обаче погледнем от другата страна, трябва да видим дали парите, които държавата дава под формата на пари за клинични пътеки, са достатъчни. Защото клиничните пътеки, които касаят лечението на COVID, бяха вдигнати на 1400 лв. Но множеството анализи на групи лечебни заведения в България сочеха, че средно един пациент струва между 2500-3000 лева на лечебните заведения. Така че едни лекуват по един начин, а други по-друг, но в крайна сметка е важен крайният резултат“, каза още Шарков.

По думите му нито едно от лечебните заведения не е доволно от това, че има COVID, тъй като е спрян плановият прием, който им носи по-голямата част от приходите. „COVID унифицира дейността на болниците и ги прави по-зависими от държавата и системата. Те не се съревновават вече на база качество на дейността. В началото всички бяха съгласни с това, но вече и общинските болници негодуват към подобен тип практика от страна на държавата. За съжаление тази от една страна директна дотация, а от друга – получаване на финанси на база декрет, а не на база дейност, смесват системата със старата система „Семашко“, което води до нежелание на лекарите да лекуват. Те не са заплащани за качеството на проведеното лечение, а парите са по равно за всички“, поясни Шарков.

Той беше категоричен, че промените в болниците все още не са станали трайно, но в момента, в който бъдат спрени помощите, това ще доведе до голямо социално напрежение. „Трябва да се измислят други механизми, с които лечебните заведения да бъдат подпомагани. Най-добре е те да са под формата на повишение на цените на клиничните пътеки, сред които има много хронично недофинансирани. На много от пътеките цената трябва да се увеличи между 100% и 200%. Има много лечебни заведения, които не зависят от клинични пътеки, а от директни трансфери от Министерството на здравеопазването, които също трябва да бъдат увеличени“, каза Шарков.

Здравният икономист подчерта, че най-същественият казус, който е възникнал в последните години, е напускането на системата от много медицински специалисти и отиването им на работа в други държави.

Шарков коментира и доклада за състоянието на здравето в ЕС, който касае причините за високата смъртност и ниската продължителност на живот у нас. „Важно е не само колко са парите в системата, но и как се разпределят“, каза той.

По отношение на доплащането у нас Шарков заяви, че проблемът с доплащането на лекарствата идва от медикаментите, които реимбурсира Касата с едва 25%. „Лекарствата у нас са най-евтините в ЕС, но са най-скъпи по отношение на това, че НЗОК не ги покрива. Ако се увеличи процентът на реимбурсация, ще се намали рискът да отпадат пациенти от терапия и после да отиват в тежко състояние в лечебните заведения“, каза той.