БАРПТЛ: МЗ трябва да публикува данните, по които отчита недостига на инсулини

Търговците на едро, които извършват паралелна дистрибуция на лекарства, са потърпевши от необективни решения и политически действия, които целят бързо успокояване на обществеността, а не окончателни решения. Това каза изпълнителният директор на Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ) Боряна Маринкова по време на семинара „Паралелната дистрибуция на лекарствени продукти в България – предизвикателства и възможности“, който се проведе днес.

Тя подчерта, че от асоциацията пледират паралелната дистрибуция да бъде защитавана, толерирана и насърчавана, защото в сферата на лекарствата тя е символа на европейския единен пазар и европейската взаимопомощ и солидарност. „Напоследък обаче ставаме свидетели, че източникът на решения от страна на държавните органи не са обективните данни, а субективните послания. Ние не сме против забраните за износ. Напротив, смятаме, че ако има проблем, на първо място трябва да бъде защитен пациентът и той да има своята терапия. Нашата цел е да осигурим терапия на пациента и

не може да сме безучастни към забраните върху забраните, които съществуват в СЕСПА,

нито към това, че вече три писма сме изпратили до МЗ с молба да ни кажат на базата на какви данни смятат, че паралелната търговия е причина за недостига на лекарства у нас и до момента нямаме отговор“, каза още Маринкова.

Тя припомни, че първата заповед за забрана на износ на инсулин бе издадена през октомври 2023 г., а на 4 ноември зам.-министър Илко Гетов съобщи, че всички рецепти на диабетноболни са изпълнени и че липсва само един вид инсулин. „Възникват няколко въпроса, които сега ще задам риторично. Как три месеца, след като е забранен износът на инсулин, вчера от Здравно министерство казаха, че не са изпълнени 39% от рецептите? Защо ако износът е причината за липсата на инсулин, министърът твърди, че сега няма и удължава забраната? Това, че забраната за износ не е обективна и е непропорционална, беше поводът и представители на ЕК да дойдат в България и да ни го кажат. За нас не е важно да изнасяме инсулин, но принципът на спазването на закона и обективните решения би следвало да е основният принцип на управление на държавата“, каза изпълнителният директор на БАРПТЛ.

По думите на Маринкова няма сигнали за липса на инсулини и освен единични случаи, инсулини не присъстват и в СЕСПА през последния месец. Според нея няма информация дали всички рецепти, които са били проверени, са едномесечни, както и дали аптеките, които са били проверени за наличие на инсулини, работят с НЗОК и поддържат тази номенклатура. „Смятаме, че тези данни, на които се позовава Министерството, трябва да бъдат публични и не да бъдат обект на желателна интерпретация, а на професионална експертна интерпретация“, каза още Боряна Маринкова.

Тя коментира и факта, че

има налични инсулини от паралелен внос, но те са недостъпни за пациентите

„Министерството на здравеопазването позволи еквивалентна замяна на лекарства, които не са реимбурсирани от НЗОК, но не позволява такава за 100% реимбурсираните. Еквивалентната замяна е възможно да се осъществи или чрез Наредба 4, или по решение на НЗОК, но това и до момента не се случва. Затова смятаме, че има политически решения по отношение на достъпа на пациентите до диабетна терапия, отколкото на експертни и заинтересовани за нуждите на пациентите действия от страна на здравните власти“, каза изпълнителният директор на БАРПТЛ.

По време на семинара стана ясно още, че по данни на ИАЛ близо 3000 лекарства са изтеглени от българския пазар в периода 2014 г. – 2022 г. 639 са дерегистрирани само през 2021 и 2022 и са изтеглени от пазара по търговски причини.

Генералният секретар на Асоциацията на паралелните дистрибутори в Европа Каспар Ърнст заяви, че износът на лекарства от България е основно към Полша, но това е много малък дял от общия паралелен износ в Европа.

По думите му по данни на FPIA целият фармацевтичен европейски пазар е 226 млрд. евро, от които едва 6 млрд. евро се дължат на паралелната дистрибуция, която се занимава основно с лекарствени продукти под патентна защита или с току-що изтекла патентна защита, но все още без конкуренция и с биологични продукти. „Само 6% от паралелната търговия е с генерични лекарства и само 5% – с лекарства, които могат да бъдат закупени без лекарско предписание, директно от аптека. Същевременно при липсващите лекарствени продукти над 90% са генерици“, каза Ърнст.