ББА: Прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми

“Частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП. Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система“. Това се казва в становище на Българска болнична асоциация (ББА), изпратена до Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), членове на Европейската комисия, членове на Европейския парламент и членове на Народното събрание в България по повод решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз във връзка с нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки.

От асоциацията допълват, че прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори:

Ето и пълния текст на становището:

Във връзка с решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България относно транспонирането на Директива 2014/24/ЕС, считаме за необходимо да изложим нашата позиция относно твърдението, че частните лечебни заведения следва да бъдат третирани като публичноправни организации и да прилагат Закона за обществените поръчки.

Нашето становище е последователно и правно обосновано: частните лечебни заведения не представляват публичноправни организации, поради което не следва да бъдат включвани в обхвата на ЗОП. Действащата дефиниция в националния закон е напълно съобразена с чл. 2, пар. 1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС и е потвърдена от Съда на Европейския съюз (СЕС) с Определение от 26.09.2024 г. по дело C-550/23. Съдът ясно подчерта правото на държавите членки да адаптират законодателството си съобразно спецификата на своята здравна система.

Съгласно трайната практика на СЕС, за да бъде даден субект публичноправна организация, той не трябва да действа в условията на пазарна икономика. Частните лечебни заведения обаче:

– функционират като търговски дружества, които поемат пълен финансов риск;

– формират резултат, съответно загуба в зависимост от собствената си дейност;

– получават средства от НЗОК като насрещно заплащане за извършени услуги, а не като форма на бюджетна издръжка;

– имат множество източници на приходи, а не единствен публичен ресурс.

Тази характеристика е призната и от националните съдилища. В Решение №5915/2022 г. Върховният административен съд приема, че частните болници не се издържат от държавата, а предоставят услуги на търговски принцип, поради което тяхната дейност е пазарна и не носи белезите на нужди от общ интерес без промишлен или търговски характер.

Защо ЗОП е несъвместим и вреден при частните лечебни заведения:

Прилагането на ЗОП към частни болници би довело до редица практически и системни проблеми, несъвместими с естеството им на пазарни оператори:

а) Забавяне и блокиране на снабдяването с медикаменти и медицински изделия

Обществените поръчки неизбежно пораждат обжалвания, спиране на процедури и месеци забавяне. За болница, която носи пазарен риск, това означава наказание за своевременното осигуряване на лечение. За пациента – това означава закъсняваща терапия, липса на изделия и потенциално опасни клинични последици.

б) Несъразмерни тежести за субекти, които не получават бюджетно финансиране

Частните лечебни заведения не получават авансови средства от НЗОК. Те трябва да финансират текущата си дейност със собствени средства. ЗОП изисква предварително планиране, резерви и време – ресурси, които нито държавата компенсира, нито директивата предвижда.

в) Конституционен и системен проблем – намеса в свободната стопанска инициатива

Задължаването на търговски дружества да следват процедури, предназначени за публични институции, противоречи на принципите на пазарната икономика и води до ограничаване на възможността им да осигурят качествена услуга.

Ако държавата настоява за необходимо да въведе допълнителни гаранции за прозрачност, без да се изкривява правната рамка, това следва да стане чрез пропорционални механизми, каквито са:

централизиран търг на МЗ за медицински изделия (доказано работещ механизъм при лекарствата);

изискване за минимум три съпоставими оферти, публично оповестени.

Тези инструменти осигуряват прозрачност без да налагат неприложим и вреден режим като ЗОП.

Предвид изложеното считаме, че твърдяното от Комисията нарушение е неоснователно и не налага промяна в националното законодателство.

България разполага с убедителни правни и фактически аргументи да защити пред Съда позицията, че частните лечебни заведения не попадат в категорията на публичноправните организации. Това е в интерес на държавата, на системата и най-вече – на пациентите.