БФС със свои предложения за промени в закона за лекарствата

„В сравнение с проекта, обявен за обществено обсъждане през ноември 2015 г., настоящият има положителни допълнения, но са отпаднали някои предложения, които БФС изцяло подкрепя, като забраната за вертикална интеграция в системата на доставката на лекарствени продукти.“ Това се казва в становище на Българския фармацевтичен съюз във връзка с проектопромените в закона за лекарствата, публикувани на сайта на МЗ за обществено обсъждане.

„За пореден път БФС настоява да се премахне и възможността за наличие на участници с господстващо положение на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, като се въведе забрана за свързаност на лицата по смисъла на Търговския закон, които са собственици на повече от 4 аптеки“, казват още от там. Въпреки забраната в закона за лекарствата едно лице да притежава повече от 4 аптеки, пропускът относно свързаност на лицата позволява съществуването на обединения на структури с между 200 и повече аптеки в национален план, собственост и под контрола на едно и също лице“, отбелязват от съсловната организация. „Практически, няма приложима забрана едно лице да притежава повече от 4 аптеки, който факт е известен на всички държавни органи и обществото. Предложено е въвеждането на ефективна нормативна забрана на хоризонталната интеграция. БФС настоява за забрана (мораториум) за срок от една година да се откриват нови аптеки в населени места, където има аптеки или до влизане в сила на Националната аптечна карта. Ограничението за издаване на разрешения да не се прилага при заявен денонощен режим на работа на аптеката в регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата“, се казва още в становището.

БФС изразява принципно съгласие с необходимостта за подобряване на достъпа на населението до лекарствени продукти в малки и отдалечени населени места. В този смисъл, съюзът многократно е подкрепял и участвал в обсъждането на различни предложения, касаещи създаването на подходящ инструментариум за идентифициране на недостига чрез създаването на Национална аптечна карта и разкриване на до две структурни подразделения на аптеки в населени места, в които няма аптека. С настоящия законопроект посочените промени се въвеждат, но, БФС счита, че е необходим баланс между желанието за насочване на търговците на дребно към малки населени места и сигурността на пациентите за достъп до качествена фармацевтична грижа и безопасни лекарствени продукти. Ето защо от съюза настояват да се гарантира достатъчен персонал на аптеката, който да обезпечава отпускането на лекарствените продукти от квалифицирани лица при спазване на изискванията на Кодекса на труда и трудовото законодателство за минимални почивки и разпределение на работното време, както и задължителното назначаването на магистър-фармацевт на втори/трети адрес на извършването на дейността, защото само той по закон може да отпуска лекарства по лекарско предписание, съответно по здравната каса.

БФС отново се противопоставя на създаването на мобилни аптеки, поради, по думите им, превес на рисковете за здравето и живота на населението и обществото пред ползите от достъп до лекарствени продукти. Разрешаването на мобилни аптеки ще доведе до безконтролното отпускане на лекарствени продукти с неустановен произход или от неквалифицирани лица, смятат от съсловната организация. Също така, превозването и съхранението на лекарствените продукти няма да отговаря на изискванията на производителите, при невъзможност за ефективен контрол върху дейността, твърдят фармацевтите.

Независимо от детайлното въвеждане на правила в подзаконовата уредба като обозначаване и изисквания към превозните средства; проследяващи движението устройства; деклариране на маршрут и т.н., мобилните аптеки няма да могат да бъдат ефективно контролирани от органите на МЗ в лицето на ИАЛ и РЗИ, смятат от фармацевтичния съюз. При условие, че законът разрешава разкриването на вторични структури на втори или трети адрес, то мобилните аптеки представляват неоправдан риск, посочват те.

С проекта се въвежда задължение всички около 4000 търговци на дребно на лекарствени продукти ежедневно да извършват уведомления за заявки на лекарствени продукти от списъка с наблюдавани продукти. Подобно задължение създава изключителна административна тежест за аптеките и е невъзможно да се обработва от страна на ИАЛ, твърдят от БФС. Затова от там предлагат да се изпращат данни само относно отказите за доставка на лекарствени продукти от списъка с наблюдавани продукти.

Съсловната организация потвърждава несъгласието си относно принудителното въвеждане на денонощен режим на работа на аптеки в населените места, където липсват такива. В повечето от аптеките в областни административни центрове работят по един или двама магистър-фармацевти. Същите не биха могли да поемат осигуряване на денонощен режим на работа, без да нарушат драстично правилата на трудовото законодателство относно работно време, задължителни почивки и полагане на извънреден труд. БФС счита, че за осигуряване на денонощен достъп на населението до лекарствени продукти са необходими допълнителни инвестиции от аптеките в квалифицирана работна ръка от магистър-фармацевти и в оборудване на аптеките – гише за нощна работа, паник бутони със системи за охрана, видеозаснемане и други. Единственият начин подобна уредба да бъде създадена е чрез определяне на справедливо допълнително възнаграждение за стопанската дейност през цялото денонощие чрез въвеждане на такси за нощно отпускане на лекарствени продукти по модела на много други държави-членки или публично частно партньорство с местната власт, смятат от там.

Друго предложение от становището на съюза е да се върне отменената уредба в Закона от 2008 г. за ограничаване на списъка на лекарствените продукти без лекарско предписание, които могат да се отпускат от дрогерии. Мотивите на предходната администрация на МЗ, че с промяната ще се подобри достъпът на пациентите до лекарствени продукти без лекарско предписание, не се доказаха към момента, отбелязват от БФС. Те посочват, че зачестяват случаите на нарушения относно дейността на дрогериите по отпускане на лекарствени продукти, разкриват се обекти, носещи наименование „дрогерия“, без да имат съответното разрешение, отпускат се лекарствени продукти в т.нар. „рекламни пунктове”. Посочените проблеми и невъзможността за ефективен контрол потвърждават необходимостта от възстановяване на предходната уредба на списък с лекарствените продукти, които могат да се отпускат в дрогериите, смятат от съсловната организация.

Останалите промени в проектодокумента са подкрепени от фармацевтичния съюз.