Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, категорични са от МЗ

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, които всеки минаващ покрай Центъра за трансфузионна хематология и Спешните центрове на болниците задължително чува от стоящите отпред кибици. Те предоставят кръвта си на нуждаещи се съвършено доброволно, но по никакъв начин не и безвъзмездно. Доколко е редно обаче това и възможно ли е актът на кръводаряване да бъде наистина безвъзмезден и доброволен, като същевременно се покриват всички нужди от кръв и кръвни продукти в страната?

„Случаите на предлагане на даряване на кръв срещу заплащане не попадат в административнонаказателните разпоредби на Закона, тъй като са следствие от устна уговорка между донора и нуждаещите се, а същевременно донорът писмено декларира, че доброволно се съгласява да бъде дарител“, отговориха за Zdrave.net от Министерството на здравеопазването.

Според зам.-генералния директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска няма нищо нередно в плащането за кръв. „Около 600 човека на ден имат нужда от кръвопреливане и за да се осигури то, обикновено се опира до фамилното даряване на кръв. Но когато фамилията не може да дари поради медицински показания или когато човек е сам, откъде да вземе кръв. Затова трябва да се намери решение, тъй като това касае всеки един от нас“, каза за Zdrave.net тя.

По думите на д-р Тодорвска близките на пациентите използват всички възможни средства, за да осигурят на близките си кръв и кръвни продукти и да купят кръв е един от тези начини. „Затова нашето предложение беше в Закона за кръвта и кръвните продукти да се запише, че не е задължително кръводаряването да е безвъзмездно, а само, че е доброволно. И в случай, когато се налага да се подпомагат близките хора, да се осъществява и платено, но официално, на база Наредба на МЗ, на база направен анализ какво струва, колко струва и т.н. По този начин да се осигури достатъчно кръв за манипулациите в болничните заведения“, уточни тя.

От Министерството на здравеопазването заявиха, че Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки урежда стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки. Според Наредбата разходът за вземане на една стандартна единица кръв е 20 лв., което включва подкрепително-тонизираща храна за кръводарителя в размер 8 лв., възстановяване непосредствените разходи на кръводарителя в размер до 5 лв., символични подаръци на кръводарителите в размер до 6 лв., разходи на лечебното заведение по промоция на кръводаряването и вземането на кръвта.

 „Важно е да се знае, че кръвта струва пари.

Трябва да се остойности това колко струва кръвта и тя да бъде включена като част от клиничните пътеки. Трябва да се създаде и да се приеме национална програма, която да е свързана с осигуряване на кръв и кръвни съставки, защото това е част от националната ни сигурност. Ние сме отправили официално с писмо до МЗ, оттам трябва да кажат кое и какво би могло да се случи“, каза д-р Тодоровска.

От МЗ потвърдиха, че при тях е постъпило писмо от БЧК, с което предоставят обобщаващ документ, приет на Обществен форум по проблемите на кръводаряването и осигуряването на кръв и кръвни съставки за нуждите на здравеопазването, организиран от областната администрация на БЧК-Русе. В документа са посочени както актуални проблеми, свързани с осигуряването на кръв и кръвни съставки, така и принципни постановки и предложения за нормативни промени в областта на трансфузионната система у нас.

„Предложените промени са насочени в посока внасяне на императивен характер на задълженията на държавата и лечебните заведения по осигуряването на кръв и кръвни съставки, отпадане на принципа на безвъзмездност при кръводаряването от Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, повишаване стойността на подкрепително-тонизираща храна за кръводарителя в размер на 15 лв. и др.“, пишат в отговора си до Zdrave.net от Министерството.  

Направените предложения касаели промени в множество нормативни актове – Закон  за здравето; Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането; Закон за лечебните заведения; Наредба за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки, за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки; Наредба №9 от 25.04.2006 г. за утвърждаване на „Медицински стандарт трансфузионна хематология“; Наредба № 18 от 10.06.2004 г. за условията и реда за извършване на диагностика, преработка и съхранение на кръв и кръвни съставки и качеството на кръвта от внос.

Посоченият документ е бил разгледан на заседание на Експертния съвет по трансфузионна хематология към МЗ. Предвид спецификата на предложените промени в нормативната база, голяма част от които с фундаментален характер и социална значимост, е взето решение всеки член на Експертния съвет да изрази своето становище по документа, след което обобщените становища ще бъдат обсъдени отново с цел изготвяне на цялостна визия на необходимите промени в трансфузионната система у нас, като при пристъпване към нормативни промени да бъдат включени онези от тях, които са приложими и не противоречат на европейското законодателство.

От МЗ обаче са категорични, че даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки, за да се спаси човешки живот. Специалистите по трансфузионна хематология информират, че

над 85% от постъпилата в трансфузионната система дарителска кръв е от близки

и родственици на пациентите, което потвърждава факта, че трансфузионната система изпитва големи трудности при осигуряване на кръв от безвъзмездни кръводарители. Те уверяват, че в условията на спешност искания за кръв и кръвни съставки никога не се отказват, независимо от кръвната група и резус фактора. С цел възможност за бърза реакция, всеки център или отделение по трансфузионна хематология поддържа депо с налични кръвни съставки, които при постъпило искане се предоставят за нуждите на спешните пациенти.

„Във връзка с изложеното и в изпълнение на европейските регламенти са необходими повече съвместни усилия за насърчаване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване, както на компетентните държавни институции, така и на неправителствения сектор и медиите за още по-активна работа за разясняване на морално-етичната и медицинската значимост на даряването на кръв“, пишат от ведомството.

Оттам припомнят, че Европейската директива 2002/98/EО задължава държавите членки да вземат необходимите мерки за насърчаване и поощряване на доброволното и безвъзмездно кръводаряване чрез подходящи инициативи и чрез по-голямо обществено признание на кръводарителите. Освен това директивата задължава държавите членки веднъж на три години да предоставят на Европейската комисия доклади за предприетите мерки за насърчаване на доброволното и безвъзмездното кръводаряване, на базата на които Комисията информира Европейския парламент и Съвета за всички следващи необходими мерки, които смята да предприеме на общностно равнище.

„Трябва да се работи повече с хора, които биха желали да дарят, но поради липса на време или достатъчно разяснение, че това не е вредно, не го правят. Трябва да има по-голяма информираност, с която да се преодолее страхът, незнанието, недоверието у хората, които иначе биха дарили“, смята и д-р Надежда Тодоровска.

По думите й е важно осигуряването на мобилни екипи, които да стигнат до хората и до техните работни места или в университетите. „Европейската и световна практика е доказала, че 80% по-успешно се събира кръв от изнесени мобилни екипи, а 20% в центровете. За съжаление у нас е обърната статистиката, което води до намаляване на хората, които даряват кръв и възможността да се осигури в българското здравеопазване този безценен продукт. Това естествено трябва да доведе и до промяна в стандарта по трансфузионна хематология“, каза д-р Тодоровска.

„Има начини за решение и те не са много сложни, за да се помогне на хора в нужда, които имат предстоящи и спешни операции, да получат достатъчно кръв и кръвни продукти. Не е нужно да изпадаме в критични ситуации, за да се сетим какъв е бил по-лесния път“, допълни още тя.