Болнични мениджъри внасят предложения за реформи в здравния сектор

НРД като нормативен акт е изчерпал своето значение, смята проф. Красимир Иванов

Трансформацията, от която се нуждае болничния сектор в България, е свързана със спешна нужда от промяна на финансовия модел и стратегия за справяне с кризата с кадрите в здравеопазването. Около това мнение се обединиха икономисти, болнични мениджъри, лекари и представители на институциите по време на дебата „Болничната помощ след COVID-19 – шанс за трансформация“, организиран от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от проекта „Най-добрите болници“.

„Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, участвали в проекта „Най-добрите болници“, ще внесат документ в ресорните институции, който обобщава техните предложения и искания за реформи“, обяви адв. Свилена Димитрова, председател на ББА.

По отношение на предизвикателствата в здравеопазването по време на дебата първо беше засегната темата за инфлацията.

„Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4.3%.

Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и управител на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е необходима

спешна промяна на финансовия модел на здравеопазване у нас

По думите му или трябва да се даде възможност на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират недостига на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и публичните средства.

„Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, така както трябва, сега щеше да се наложи да увеличим цените с 10%“, посочи д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставането в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента

медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените

„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в Република България и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.

„Негативните тенденции при медицинските специалисти няма как да бъдат спрени без стратегия за решаване на проблема с кадрите в България“, убеден е и д-р Иван Маджаров. 

Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, посочи, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има

неравнопоставеност по отношение на качеството на услугата

„От тази гледна точка подкрепяме идеята да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до подобряване на неговото заплащане и съответно по този начин да се стимулира системата, каза още доц. Тонев.

По думите на д-р Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските болници в България и управител на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, кадрите и финансирането са и основните фактори, които определят равнопоставения достъп до здравеопазване в по-малките населени места.

„Ако областните болници ще продължават да бъдат тези, които гарантират здравеопазването във всяка област, има нужда от преосмисляне на тяхната роля и от разработване на нова програма как ще работим от тук нататък“, коментира д-р Васислав Петров, председател на УС на Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен.

„По отношение на мястото на общинските и областните болници ние разработваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, за да осигурим адекватно и качествено лечение на пациентите в страната“, заяви д-р Петър Грибнев, заместник-министър на здравеопазването.