България е сред страните с най-ниски резултати в справянето с психичните разстройства

Конфликтът в Украйна и изменението на климата ще предизвикат нова вълна от психични разстройства в Европа в близките месеци, сочи последният доклад на Headway, озаглавен „Нова пътна карта на психичното здраве“.

Докладът беше представен на 28 септември в Брюксел от The European House – Ambrosetti, италиански мозъчен тръст и Анджелини Фарма (Angelini Pharma), международна фармацевтична компания.

Докладът сравнява психичното здраве в 28 европейски страни, като използва 55 ключови показателя за ефективност. Индексът на психичното здраве отразява ефективността на страните по отношение на състоянието на психичното здраве и как държавите са подготвени да се справят с проблемите и да подкрепят своите граждани.

Според доклада България, Румъния и Словакия са с най-ниски общи резултати в индекса, северноевропейските държави (Дания, Финландия, Швеция, Естония и Ирландия) имат много по-добри резултати. По отношение на климатичните промени и влиянието им върху психичното здраве се вижда същото съотношение, като страните от Северна Европа имат по-висок индекс, а Румъния, България и Гърция са с най-нисък индекс.

Индексът твърди, че изменението в климата ще се отрази по различен начин на отделните хора. Очаква се най-засегнати да бъдат младите хора и хората от местното население, както и тези, които живеят със съществуваща уязвимост, когнитивни/подвижни увреждания или тези, които живеят в бедност.

Индексът описва въздействията, включващи повишена смъртност, импулсивно и агресивно поведение и по-висок процент на самоубийства. Освен това разкрива, че по-рано малко обсъждани фактори, като средно месечно повишаване на температурата с един градус, са свързани с 0,48% увеличение на посещенията в спешните отделения за психично здраве и 0,35% увеличение на самоубийствата.

Индексът разкрива още, че около 22,1% от хората, които изпитват психично разстройство в конфликтна среда, 13% са с леки форми на депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство; 4% - с по-умерени форми; 5,1% - с тежка депресия и тревожност, шизофрения и биполярно разстройство. След конфликт приблизително един на всеки пет души продължава да се бори с депресия, тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, биполярни разстройства и шизофрения.

Към днешна дата в света има 27 продължаващи конфликта и 68,6 млн. души, разселени по целия свят според ООН.

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентно влошаване на психичното здраве, като състояния като тревожно разстройство и голямо депресивно разстройство се увеличиха с над 25% в световен мащаб. Това се случва, защото 19% от пациентите не са имали достъп до услуги за психично здраве, а 52% са имали влошаване на състоянието си по време на пандемията.

Пандемията има също дълбоко въздействие върху работещите в здравеопазването: по-високият риск от инфекция, по-дългото работно време и голямото натоварване на пациентите допринесоха за това, че здравните специалисти изпитват много по-високи нива на тревожност (13% срещу 8,5%) и депресия (12,2% срещу 9,5%) в сравнение с хората с други професии.

Последният аспект на Индекса покрива отзивчивостта на държавите членки към нуждите на хората с психични разстройства на работното място, в училищата и в обществото. Психичните разстройства засягат приблизително около 20% от населението в трудоспособна възраст, като нивото на безработица при хората, засегнати от психично заболяване, е със 7,7% по-високо от това при хората без подобно заболяване. Общите разходи, свързани с психичните заболявания в Европа, възлизат на 4% от общия европейски БВП (над 600 милиарда евро). Над 45% от европейските държави имат програми за превенция и запознаване с психичното здраве, а 68% са приложили национална стратегия за превенцията и запознаването с психичното здраве при деца и юноши.