Бюджет 2026 на НЗОК мина през Тристранката: Всички с критики, но с принципна подкрепа

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) принципно подкрепя проекта на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Това каза вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев, цитиран от БТА, след края на становищата, изразени от членовете на НСТС по проекта в рамките на заседанието на Съвета.

В дневния ред на заседанието са включени и проектобюджетите на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и на държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Проектът за бюджет на НЗОК за тази година предвижда средствата да бъдат 5 256 677,2 хил. евро, което е увеличение с повече от 412 млн. евро в сравнение с миналата година, припомни управителят на НЗОК в оставка доц. Петко Стефановски. От здравноосигурителни вноски се предвиждат 3 187 527,6 хил. евро. За здравноосигурителни плащания са заложени 4 933 102,8 хил. евро, което е ръст от 8,7%. По думите му този бюджет е консервативен и единствено възможен при така създалата се ситуация. „Като нови политики единственото, което сме си позволили, е лекарствата, заплащани от Касата, да са в две самостоятелни групи – за реферираните лекарства и за генеричните и биоподобните лекарства“, каза доц. Стефановски и допълни, че това се прави за първи път и е опит за прогенерична лекарствена политика. „Подадох оставка като управител и нямам моралното право да предлагам нови политики, което оставям за следващото ръководство на НЗОК, но този бюджет е единственият възможен в момента“, заяви още доц. Стефановски.

Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта, разработен в съответствие с допусканията на общата бюджетна рамка за 2026 г, каза министърът на здравеопазването Катя Ивкова. „В него са отразени и изразените от мен бележки и предложения“, каза още тя и допълни, че заложените приходи, трансфери и разходи създават стабилна финансова рамка за здравноосигурителни плащания. Ръстът на разходите – с 412 млн. евро повече, ще даде възможност да бъде осигурено финансиране на пакета медицински дейности съобразно реалностите и гарантираните дейности от бюджета на Касата по видове, смята тя.

Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пък заяви, че от Асоциацията не подкрепят проектобюджета на НЗОК и многократно са посочвали, че повишаването на средства не е гаранция за по-здрава нация. Системата се нуждае не просто от повече пари, а от по-ефективно разходване с акцент върху профилактика, превенция и контрол, както и реална оценка на качеството, допълни Радев. По думите му бюджетът на Касата не променя финансирането, но следва положително да се оцени разделянето на двете групи лекарства. АИКБ смята, че проектобюджетът не дава достатъчно добър отговор как допълнителните пари ще доведат до по-добро здравеопазване и здравни резултати, отбеляза още той.

Не се променя философията на бюджета от предходните години и липсват политики за подобряване на достъпа и качеството на медицинското обслужване, смята пък Добри Митрев от Българската стопанска камара. Този бюджет е довършителен на удължителния закон, заяви той. Не се предвижда значително повишаване на средствата за извънболнична помощ, липсват решения за ограничение на разходите за лекарства, продължава негативната тенденция съотношението на финансиране да бъде 90% за оригиналните лекарства, докато за генеричните е 10%, с приоритет се финансира болничната система, тревожно е финансовото и кадровото обезпечаване на общинските болници, изреди проблемите Митрев. По думите му е необходимо да има законодателни мерки за стабилизиране на дейността на общинските болници. За осигуряване на нормалното функциониране на системата Митрев изрази принципна подкрепа на законопроекта от страна на Камарата, с очакване за 2027 г. да бъдат очертани мерки за реформиране на системата.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата също заяви, че от БТПП не одобряват ниския ръст на средствата за профилактика. Това е един от секторите, които не са достатъчно реформирани и се нуждае от много и дълбоки мерки. Дигитализацията липсва, каза още Симеонов и допълни, че в болница във Великобритания, която са посетили, с помощта на дигитализираните процеси разходите са спаднали с 15% за една година. Ще дадем допълнителни бележки по проектобюджета и сме склонни да го подкрепим, допълни Симеонов.

Деян Денев, представител на КРИБ, изрази принципна подкрепа, тъй като законопроектът по думите му е много по-близо до реалността като числа, отколкото удължителният закон. Бюджетът е балансиран, относително консервативен, отчете той. Ако изпълнението на бюджета се окаже по-добро от очакваното, допълнителните приходи да се използват за здравноосигурителни плащания, за които има най-голяма нужда, каза още Денев. Воденето на прогенерична политика ще позволи на системата лекарства да не отпадат от нея, посочи той.

Да се акцентира върху контролните механизми, да се премахне конфликтът на интереси, да се наблегне на ефективността на спешната помощ, да се изплати надлимитната дейност, извършена от болниците пък призова Цветелина Спиридонова от КРИБ.

Подкрепяме бюджета, защото е единственият възможен и е базиран на съществуващите правила и закони, каза представителят на КНСБ д-р Иван Кокалов. Ако нещо трябва да се променя, то няма да се промени с този бюджет за пет месеца, отбеляза той. Д-р Кокалов обърна внимание на липсата на кадри в системата, нуждата от повишаване на контрола, извършването на профилактика, долекуването. За да има реформа, тя трябва да бъде подплатена с бюджет, каза още Кокалов. По думите му трябва да се обсъди дали ще се променя моделът на финансирането в системата на здравеопазването, тъй като, ако сегашният продължи, ще има кражби. Крайно време е, допълни Кокалов, българинът да има здравноосигурителна карта, съдържаща цялата здравна информация.

В рамките на бюджет, който се прави за това време, не може да се решат проблеми, натрупвани повече от 20 години, заяви на свой ред Димитър Манолов, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. По думите му моделът на финансиране непременно трябва да бъде променен. В момента системата финансира болния човек и няма никакво отношение към здравия, допълни Манолов. За възнагражденията в системата на здравеопазването Манолов припомни, че от три години липсва Колективен трудов договор в отрасъла, което е един от тежките пороци в системата на здравеопазването. Не подкрепяме категорично бюджета на НЗОК, каза още Манолов.