Проблемите на парамедиците, предложението за боди камери, агресията в Спешната помощ, регулацията на професията "парамедик" - за всичко това разговаряме с председателката на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска

Г-жо Пехливанска, преди няколко дни съобщихте, че искате въвеждане на боди камери в Спешната помощ. Как се стигна до това предложение?

В последните години инцидентите с екипи на Спешна помощ зачестиха. Имаме много сигнали от наши членове, които се чувстват все по-демотивирани да продължават да работят. А това в крайна сметка се отразява на качеството на медицинската помощ, защото утре всеки от нас може да има нужда от линейка. Направихме проучване и установихме, че в други държави това е една от мерките, която не е скъпа, но дава ефект. Направихме проучване и в нашите екипи и всички подкрепят предложението. Освен че ще се намалят случаите на агресия, това е и вид доказателство, че си си свършил работата, защото често имаме недоволство от оказаната помощ и ситуация на „дума срещу дума“.

Възниква въпросът може ли записът да бъде доказателство в съда?

Дори да не се използва като доказателство в съдебен процес, преди да се стигне до процеса има много други ситуации, в които би бил само от полза. Например при жалба до ръководството на спешния център или други институции, при процес на медиация, при предварително разследване. Камерата може да служи и като паникбутон, както и да окаже незаменима помощ за видеовръзка в случаи на масови инциденти, с много пострадали – например големи катастрофи.

Публикувахте на сайта си информация, че са изготвени диагностично-терапевтичните алгоритми и протоколи в Спешната помощ. Какво означава това за парамедиците?

При изготвянето на новите ДТПА парамедиците са включени в новите диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми. Те са само и единствено за Спешна помощ. Те ги определят като домедицински екип, с функциите от обучението – по държавния образователен стандарт. Считаме именно това за първата значителна стъпка към регулирането на нашата професия.

Как се случи това?

С разговори и благодарение на работна група, в която ние лично не сме участвали, в интерес на истината. Но проведохме разговор с МЗ още в началото на миналата година – 2023 г. Алгоритмите са изготвени от МЗ и работна група, която включва много специалисти, работещи в Спешна помощ.

Въведени ли са вече на практика?

Да, през декември 2023 г.

Какво според тези алгоритми може да прави един парамедик в Спешна помощ?

Алгоритъмът описва начина на работа на отделните нива в екипа при различните спешни състояния.  Парамедиците четвърта степен работят самостоятелно и така е според Държавните образователни изисквания, те излизат с квалификация, която им позволява да работят самостоятелно в екип с шофьор или с парамедик с по-ниска квалификационна степен. Това им дава възможност да окажат адекватно долекарска помощ на пациенти в спешно състояние, които са по-леки случаи, изключваме инфаркти и инсулти, защото там се изисква по-високо ниво на компетентност, но общите мероприятия, които наистина един парамедик трябва да може да извършва. Т.е. според този алгоритъм, един екип на Спешна помощ може да включва парамедик четвърта степен и друг парамедик, с по-ниска квалификация. Не е необходимо наличието на лекар или лекарски асистент.

Може ли да дадете конкретни примери какво и къде може, при какви състояния?

Примерно при катастрофи или друг вид травматизъм – първоначалната оценка на пациента, проверка на жизнени функции – проходимост на дихателните пътища, дишане, сърдечна дейност, пулс, артериално налягане, базовото поддържане на живота, поставяне на венозен път, използване на съответния медикамент и безопасно транспортиране до най-близкото лечебно заведение под непрекъснато мониториране. А при по-тежки случаи или внезапно влошаване на състоянието на пострадалия и след консултация с районна координационна централа, защото някои от медикаментите, които са животоспасяващи, съгласно действащите разпоредби трябва задължително да се използват с разрешението на лекар.

Това слага ли край на този хаос и на тази размита отговорност кой докъде е, какво може и не може парамедикът, на тези спорове, които досега съществуваха в системата?

Все още не, за съжаление. Тъй като професията не е получила своята адекватна регулация. Пак се размиват дейностите, защото домедицинската и долекарската помощ значително се припокриват, особено що се касае до консултацията с лекар от Районна координационна централа. Домедицинска се извършва от парамедици, които не са медицински специалисти до момента, въпреки че извършват медицински манипулации при оказването на първа помощ и по време на транспортирането. Долекарската помощ се извършва от фелдшери (лекарски асистенти) и медицински сестри. Тези дейности се припокриват в много от спешните състояния и ние се притесняваме, че отново ще има проблем на кого докъде му стигат функциите. Защото алгоритмите са конкретизирани, но много от функциите се изпълняват паралелно от домедицински и долекарски екипи. Принципно парамедикът, който изпълнява медицински процедури и манипулации, трябва да се води по закон медицински специалист. Това сме го говорили много пъти, че на този специалист му е разрешено да работи самостоятелно, но той не се води медицински специалист, а извършва медицински манипулации. Затова тази, четвърта степен на квалификация, трябва да премине към висшето образование и да бъде професионален бакалавър, т. е. да бъде признат за медицински специалист. По-ниските степени могат да заемат функциите на асистенти на медицински специалисти, управлението на автомобила за спешна помощ, поддържане на оборудването, те ще имат достатъчни познания. Но най-високата степен, работещи самостоятелно, трябва да бъдат медицински специалисти. И това понятие „домедицински специалисти, извършващи медицински дейности“, е малко лишено от смисъл.

Тогава защо Ви радва приемането на тези алгоритми, след като те не решават основния проблем?

Радва ни, защото е всеизвестен факт, че парамедиците запълват дефицитите в системата и те извършват тези медицински манипулации така или иначе, но без яснота на базата на какъв нормативен акт ги извършват. Докато сега имаме вече един вътрешен нормативен акт, който регулира тези дейности. Той определя докъде може и докъде не може. И за парамедика ще бъде по-лесно да знае – дотук ми разрешава законът, оттам нататък вече нямам право. Но още много стъпки имаме, много време, докато наистина се регулира професията, премине във висшето образование най-високата степен и получи съответната легитимация.

Това ли виждате като път – професията да се изучава само в медицинските вузове?

Както навсякъде по света, професията има различни степени на квалификация, което е нормално. Втората и третата степен имат своето място в домедицинския екип – по асистиране на медицинските екипи. Но по наше мнение най-високата степен трябва да се изучава само и единствено в медицинските университети и колежи.

А започнаха ли да назначават парамедици в Спешната помощ?

С изключение на няколко големи града, все още не е масово. За съжаление. Някои от нашите колеги отиват доброволци в центровете за спешна медицинска помощ безплатно, за да могат да си поддържат квалификацията и от друга страна да ги харесат и да ги назначат на работа. А проблемът с дефицита на кадри в Спешната помощ се задълбочава. Последната една година, в която сме работили, процентът на недостига на кадри вече е 45%. Беше около 30%. А членовете на сегашните екипи са в пенсионна и дори в надпенсионна възраст. Проблемът е наистина сериозен, но в ЦСМП директорът е този, който определя какъв конкурс да бъде обявен, какви специалисти са необходими на самото ЦСМП, това не е въпрос, който се координира от МЗ. Единственото, което МЗ направиха, е да пуснат една справка до всички ЦСМП за кадровата обезпеченост на всяко ЦСМП и възрастта на работещите, което всяко едно лечебно заведение принципно подава всяка година към РЗИ. Надяваме се именно в тази посока МЗ да окаже въздействие върху самите директори да назначават парамедици или поне да ги взимат на стажове, ако преценят, че тези хора са достатъчно добри за екипите, да могат да бъдат включени и така ще има повече работещи специалисти, които да помагат.

Докъде стигнахте в стъпките за регулиране на професията?

Подали сме проект на Наредба за определяне на професионалните дейности, които парамедиците от отделните степени могат да извършват, но на ниво експертни срещи в МЗ бяхме информирани, че докато не се регулира образованието на парамедиците, няма да отворят свободно вратата по регулиране на професията, в което има резон. Така че ние работим в момента по процеса на промяна на държавния образователен стандарт и с опцията за преминаване към висшето образование на четвъртата степен.

Това ли  най-спешната и най-важна задача?

Да, и се надявам с малко по-бързи темпове да я свършим, за съжаление, много се бавят нещата във времето.

Докъде стигна предложението за дооборудване на линейките с пособия за вдигане и носене?

От МЗ нямаме отговор по тази тема, но това е въпрос и на желание от страна на съответните ЦСМП, които все пак са самостоятелни звена и сами могат да заявят нуждата от допълнително оборудване към Министерството. С нас се свързаха и представители на благотворителни организации, които желаят да дарят такова оборудване на ЦСМП в отделни региони, а впоследствие тази инициатива да премине и на национално ниво.