Вредните навици водят до преки загуби в милиарди левове за българската икономика

България е с „челни позиции“ в световната класация по предотвратима смъртност. За дълго по време на COVID пандемията страната ни заема второ място в света по брой жертви на 1 млн. души население, непосредствено след Перу. Огромната част от хоспитализираните и починалите вследствие на COVID-19 са с редица придружаващи заболявания.

Какви са причините за всичко това – този въпрос изследва в доклада си „(не?)Непобедими пандемии“ мултидисциплинарен екип от специалисти.

Основните фактори бяха представени днес на пресконференция, в която взеха участие молекулярната биоложка доц. Милена Георгиева, председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков, психотерапевтът Детелина Стаменова и макроикономистът Аркади Шарков.

В доклада си четиримата разглеждат различни аспекти на проблема – физически, психически, икономически.

Основните фактори, на които те се спират, са добре познати на всички – затлъстяване, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, заседнал начин на живот, твърде продължителна употреба на устройства като компютри, лаптопи и телефони.

Затлъстяване

Доц. Милена Георгиева се спря конкретно на проблема със затлъстяването, като посочи, че от 1975 г. насам броят на хората по света с този проблем се е утроил. По думите й хората, които губят своят живот в резултат на наднормено тегло, са много по-висок процент от хората, които гладуват. В контекста на COVID пандемията пък тя отбеляза, че хората с наднормено тегло страдаха много повече от COVID и бяха голяма част от хоспитализираните с такова съпътстващо състояние.

„Голям проблем е затлъстяването сред подрастващите, защото това има значение по-късно за появата, протичането и лечението на различни заболявания“, посочи доц. Георгиева.

Тютюнопушене, алкохол

Проф. Момеков от своя страна коментира тютюнопушенето и употребата на алкохол. По думите му последното е сериозен проблем за страната ни, тъй като в голяма степен фокусът е изместен от употребата на алкохол за настроение към прекомерната му употреба.

„И алкохола, и другите пороци можем да ги използваме като катализатор на настроение, но те не могат да изместват фокуса ни на живот. Злоупотребата с алкохол е огромен проблем и даже страни, които имат стигма на пияници, са взели мерки срещу това. Това е една от причините за ножицата между мъжката и женската очаквана продължителност на живота“, посочи той и отбеляза: „Така че трябва да поговорим дали алкохолът е цел на живота ни или по-скоро източник на добро настроение“.

Употреба на е-устройства

Детелина Стаменова пък се спря на проблемите, свързани с продължителната употреба на е-устройства. „Всеки от нас прекарва време пред телефона си или пред лаптопа си и се чуди кога и защо е прекалил. Би било лесно да кажем, че проблемите идват от устройствата, но това, което знаем със сигурност, е, че те не причиняват психични разстройства, но карат хората, които имат проблемни усещания, да страдат по-силно“, коментира тя.

Психоложката насочи вниманието в този контекст конкретно върху децата, като посочи: „Знаем от изследванията по време на COVID, че децата, прекарали повече време с устройствата си, са тези на родители, които си гледат повече телефоните. От родителите зависи как децата ще преминат във фазата на зрелостта си“.

Тя посочи, че „както има джънк храна, така има и джънк свободно време“ и ограничаването при използването на устройствата е важно както за психичното, така и за физическото здраве, предвид последствия като самота, тревожност, заседнал начин на живот, гръбначни изкривявания, проблеми със зрението и т.н.

Икономика

Всичко това влияе пряко на икономиката, отбеляза Аркади Шарков и даде пример с влиянието на тютюнопушенето, което по думите му води до 4,4 млрд. лв. преки загуби за българската икономика.

Годините живот в нетрудоспособност заради тютюнопушенето средно за ЕС са 5,5 хил., докато за България те са 10 хил., посочи Шарков. Двойно над средното за ЕС са и загубените години заради висок индекс на телесна маса – 3 хил. години за ЕС и 6 хил. – за България, стана ясно от изнесената от икономиста статистика. „Това са икономически, здравни, социални и психологически загуби за обществото и българските семейства“, посочи той.

В заключение авторите на доклада „(не?)Непобедими пандемии“ посочиха, че решението на тези проблеми е комплексно и в него трябва да се включат както бизнесът, така и институциите, като подходът според тях не трябва да е в пълно отричане на вредните навици, а в умереното им редуциране.