Втори опит за блиц контрол на министъра в здравната комисия

Месец, след като беше отложен блиц контролът с министъра на здравеопазването д-р Асен Меджидиев, депутатите в парламентарната здравна комисия отново са го включили в дневния ред. Припомняме, че заседанието беше отложено заради дебатите по промените в Изборния кодекс.

Отговорите на актуални устни въпроси, отправени от членове на Комисията по здравеопазването към министъра, са заложени като първа точка за заседанието в четвъртък.

Освен това депутатите ще обсъдят и Националната здравна стратегия 2030, предложена за обществено обсъждане в края на месец юли и получила одобрение от МС на 7 септември 2022 г. Заради изборите за Народно събрание обаче тя беше внесена в парламента на 21 октомври и така и не успя да намери място в дневния ред на депутатите през изминалата година.

Националната здравна стратегия определя приоритетите на държавата за 10-годишен период. Определените приоритети в сектора до 2030 г. са устойчиво подобряване на здравето и среда, подкрепяща здравето, ефективно управление на ресурсите с фокус върху здравните резултати и гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните опасности и заплахите от инфекциозни заболявания.

Сред приоритетите са също така намаляването на преждевременната и предотвратимата смъртност, инвестиции в трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората и прилагане на фокусирани стратегии за въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве.

Като основно предизвикателство пред системата Здравната стратегия посочва първото място на България по смъртност и последното по продължителност на живота в ЕС. През 2021 г. коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като средно за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰. Предизвикателство е и челното място на България по детска смъртност в ЕС. През 2021 г. детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ средно за ЕС. Подобно е сравнението по показателите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо ниво от средното за ЕС.