Във вестниците: Дела срещу лекари, дела срещу пациенти, дела срещу НЗОК

„107 гинеколози, хирурзи и анестезиолози са осъдени за лекарски грешки от 2004 до 2014 г. Делата срещу медици, които в САЩ и Западна Европа са често срещани от години, навлизат и у нас. Най-съдените както по света, така и в България, са гинеколозите, хирурзите и анестезиолозите, трите най-рискови специалности. Делата за лекарска грешка са се увеличили 20 пъти през 2014 г. в сравнение с 1994 г. За последните 10 г. осъдените гинеколози са 46, хирурзите - 38, а анестезиолозите -23-ма”, пише днес „24 часа” и дава пример с два случая у нас: „Близки на психично болен, починал по време на 10-дневен престой в психиатрия, съдят болницата. През времето, докато е в клиниката, пациентът бил с висока температура и обрив, но не бил прегледан за причината. При аутопсията се разбрало, че бил болен от скарлатина и развил сепсис, от който умрял. (…)

Пациент в ортопедична болница пък умрял на прага на лечебното заведение при изписването след операция на менискус. Оперирали го, следвали празници и два почивни дни, и в понеделника го изписали. Аутопсията показала, че е починал от тромб в сърцето. 7 дни пациентът бил обездвижен, но никой не го прегледал и не го лекувал.”

Изданието отбелязва още: „В САЩ едва 2-3% от споровете влизат в съда, останалите се решават чрез споразумения или медиация. Във Франция също се избягва съдебната зала, а обезщетенията се плащат от фонд, който се набира от застраховките на лекарите. У нас от 2008 до 2014 г. срещу доктори са водени 2983 дела. От тях 1839 са административни, 389 наказателни и 756 граждански.

Например исковете срещу анестезиолози са нараснали с 65 % през по-следните години. Най-често ги съдят за настъпили трайни увреждания след анестезия, включително и парализа - при 23% от случаите. При 22% има увреждане на нерв, при 17% - нараняване при интубация, 7% са с увредени дихателни пътища, 5% - за стрес. При 2% няма информирано съгласие, т.е. пациентът не е знаел какво ще му правят.”

Ежедневникът се спира и на дела на лекари и болници срещу пациенти. „Болница съди родителите на 15-годишен ученик, разигравал часове наред лекарите, симулирайки спукан апандисит. Момчето не искало да се яви на изпит за сертификат по английски език, защото не било стъпвало на курса цяла година, въпреки че родителите му платили голяма сума. В деня на изпита тийнейджърът симулирал спукан апендисит, след като прочел медицински учебници. Направил го толкова успешно, че медиците хванали лъжата му едва преди операционната маса. Преди това обаче направили много изследвания. Сега болницата търси парите за тях от родителите”, четем във вестника, който отбелязва, че лекари водят дела и за обиди, както и за неизпълнени предписания: „Гинеколог осъдил млада жена, защото не спазила указанията му по време на бременността и загубила бебето. Той й обяснил дори писмено, какво да не прави. В следващите 3-4 месеца обаче бременната направила всичко, което й било забранено.”

„Стандарт” пък се спира на дело срещу НЗОК. „Старозагорката Моника Михайлова е спечелила окончателно заведеното дело срещу Националната здравна каса за отказ от лечение в чужбина. И последната съдебна инстанция - Висшият административен съд, е отсъдил, че здравната каса неправомерно е отказала на младата жена да се оперира в чужбина, съобщи електронния сайт zarata.org. Моника е страдала от рядкото заболяване, наричано Киста на Тарлов, и поискала за по-голяма сигурност да се довери на хирурзи от чужбина. От Националната здравна каса обаче и отказали и момичето било принудено да се оперира в Кипър през есента на миналата година за своя сметка.”

„Труд” се спира на неплатената надлимитна дейност за миналата година. „НЗОК няма да заплати на болниците част от дейността им, наречена "надлимитна", за цялата 2015 г., както и за първото тримесечие на 2016-а. Това става ясно от позиция на финансовата институция в отговор на запитване на "Труд". Става дума за над 300 лечебни заведения в страната, които работят по договор със здравната каса, но на които тя отказва да плати около 60 млн. лв. от дейността им за посочения период”, обяснява публикацията и припомня: „От началото на 2015 г. до април 2016-а на болниците за пръв път бяха наложени много строги бюджетни лимити на база отчетената от тях дейност през 2014 г. При това обаче не са били взети предвид спешните случаи - те не могат да се предвидят, както и новите дейности, които лечебниците са развивали през 2015 г. Така здравните заведения се оказват в преразход, основно заради тежки, неотложни пациенти, които освен всичко останало по закон не могат да бъдат връщани.”

Ежедневникът отбелязва: „За да се справят с дълговете, натрупани към всякакви доставчици, ръководствата са принудени да режат от заплатите на служителите си, което води до напускане на лекари и сестри. Надлимитна дейност имат предимно здравни заведения с трето, най-високо ниво на компетентност, които не връщат тежки случаи и приемат пациенти по спешност.”