Във вестниците: Идеи на бъдещ шеф на Касата, липса на лекари, ТЕЛК

Очаквано, изслушването на кандидата за управител на НЗОК в здравната комисия вчера привлича вниманието на почти всички печатни издания. „Българските пациенти да не се изпращат в чужбина, а при необходимост доказани специалисти да бъдат викани у нас, за да ги лекуват. Така българските лекари щели да придобиват опит и освен това да се пестят около 150 млн. лв. годишно.

Тази промяна е заложил в програмата си за управление единственият кандидат за шеф на здравната каса д-р Дечо Дечев”, четем в „24 часа”.

„Преди 4 г. в болницата (Дечев е директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, б.а.) приехме дете, нуждаещо се от ендоваскуларно лечение. Поканихме един от най-известните специалисти, който с екип от болницата извърши процедурата. От болницата на този професор близките бяха получили оферта 20 пъти по-висока от хонорара, който платихме ние. Придобиването на опит тук доведе до това да имаме подготвени кадри на най-високо ниво в тази област”, разказа Дечев пред депутатите от здравната комисия на парламента”, пише изданието, като уточнява, че Дечев предлага Комисията за лечение към здравното министерство и Фондът за лечение на деца да се влеят в НЗОК.

„Според Дечев били нужни и спешни мерки в лекарствената политика, защото заради неефикасното й провеждане през годините разходите за медикаменти и за болнична помощ тази година щели да се изравнят.

„Подобни разходи са непознати за нито една друга страна. Съотношението им трябва да е минимум 1:2. Това води до налагане на ограничения в други пера на бюджета, основно в този на болниците”, подчерта бъдещият шеф на НЗОК. Заради това той щял да настоява да се застъпи по-силно принципът „ефективност – ефикасност”, разказва още публикацията и уточнява: „При трима пациенти с една диагноза, на които се прилагат различни терапии, но се постига еднакъв резултат, казваме, че критерият „ефективност” е постигнат. Разходите за лечението им обаче са различни, т.е. имат различна ефикасност”, обясни Дечев”.

И още: „Медицинският одит да се прехвърли към НЗОК, да се намалят регионалните каси и да се създаде аналитично звено, за да се засили и подобри контролът, предлага още той”.

„Телеграф” пък пише за проблемите с липса на медици в планиниски села. „Над един милион българи нямат джипи, защото живеят в села, където не са регистрирани лекарски практики. Става въпрос за повече от 2500 населени места в планинските общини. В тях е съсредоточено 20% от населението на страната, показва доклад на Икономическия и социален съвет (ИСС). В него са описани основните проблеми на тези региони, както и мерки за тяхното развитие. Според анализа в 70% от селата в планините няма общопрактикуващ лекар”, четем във всекидневника.

„Оказва се, че само в едно на всеки десет населени места има аптека. Едва 6% пък са аптеките, работещи със здравната каса. В същото време в тези райони се наблюдава трайно обезлюдяване”, допълва публикацията.

Няколко издания се спират и на приетите вчера промени в ТЕЛК. „Правителството прие промени в правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. С направените изменения джипитата също ще имат право да работят в трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК). Освен общопрактикуващите лекари, които ще могат да бъдат наети на допълнителен договор, към комисиите ще могат да се включват и специалисти от доболнична помощ и от болниците. Премахва се изискването медиците в ТЕЛК да работят задължително на трудов договор и на пълен работен ден. Това заедно с ниското заплащане беше основната причина, която доведе до дефицит на специалисти в структурата. С това се цели по-лесно сформиране на съставите на ТЕЛК и създаване на по-гъвкава работа на комисиите предвид възможността лекарите да осъществяват и други дейности освен медицинската експертиза”, пише „Монитор”.

„Очаква се направените изменения да доведат и до намаляване на административната тежест за вече освидетелстваните лица - те няма да се налага да се явяват пред ТЕЛК и НЕЛК за извършване на клиничен преглед, когато медицинската документация обективизира здравословното състояние напълно. Сроковете за освидетелстване също ще бъдат по-кратки. Моделът на оценяване се опростява, като се премахва математическата формула на изчисление при множество увреждания. Лекарите вече ще дават проценти на неработоспособност само за основно, но не и за съпътстващи заболявания”, допълва вестникът.