Вълна от негативни реакции за административната реформа, предложена от МЗ

Вълна от негативни реакции последва административната реформа, предложена от МЗ. Въпреки че докладът на министъра на здравеопазването Катя Ивкова до Съвета за административна реформа не беше публикуван официално за обществено обсъждане, то се състоя в социалните мрежи.

Без да отричат необходимостта от промени, експерти, пациентски организации, бивши здравни министри и дори главният държавен здравен инспектор заявиха, че предложените промени ще задълбочат проблемите, вместо да ги решат.

„Има една стара и много вярна английска поговорка –

Do not fix if it works – Не поправяй нещо, което работи!“,

каза главният здравен държавен инспектор доц. Ангел Кунчев в коментара си за доклада във фейсбук.

„Не искам да навлизам в административната страна на въпроса – как свалянето на административния статус на РЗИ – от самостоятелна структура до областна дирекция ще помогне на дейността. Разбира се, че самостоятелната оперативност ще пострада най-много. За да върви работа ще се пишат и изпращат в МЗ безброй доклади и искания – дори решаването на елементарни административни и стопански казуси ще минават и ще се решават от МЗ. Познавам дейността на поне две подобни структури в страната и опитът им съвсем не е положителен.

И така – какво правим и защо го правим? Ако идеята е да се съкратят административни звена и дублиращи структури – моля, направете го! От години системата на РЗИ е донор на бройки за кого ли не. И сега дейностите осъществявани от ИАЛ, ИАМО, Инспекторати т.н. се вършат по същество на местно ниво от експертите на РЗИ, а подписването на документите се прави от съответните централни структури. И сега в системата на РЗИ (основно поради ниското заплащане) има стотици незаети бройки, които значително надвишават предвидените за съкращение лица в резултат на промяната.

Надявам се сега става ясно защо не разбирам смисъла на предлаганата реформа – убеден съм, че е предложена с най-добри намерения, но още по-убеден съм, че с нищо няма да направи работата по-ефективна, напротив – много е вероятно да централизира, усложни и затрудни дейността“, каза той и обясни, че все още е в болнични, но когато се върне на работа на 17 август, няма да съгласува този доклад.

Според бившия служебен здравен министър в правителството на Андрей Гюров доц. Михаил Околийски не се преценяват истински рисковете, до които може да доведе действие, което има за цел просто съкращаването на щатове. „Окрупняването и централизирането например на регионалните здравни инспекции не предполага запазването на капацитета на терен, което е най-важно в този случай“, каза той.

„Повечето структури в здравеопазването са хоризонтални и в това е силата им, при бедствие да може да се мобилизират екипи, които да окажат подкрепа. От това да се изчаква методично ръководство от шапка – мозък, който стои в София, е пожелателно мислене. Помня времето преди 1989-та година, по което някои хора имат носталгия. Може би тази носталгия е една от причините да се мисли, че има нещо добро в централизацията. Това не е така. България фалира няколко пъти по времето на социализма, когато цялото здравеопазване беше вертикално ръководено от София. Сега има идеи болниците да не са търговски дружества, означава МЗ да ги поеме. А най-трудно функциониращите болници са държавните и общинските, те са с големите бордове и задължения“, посочи бившият служебен здравен министър.

Д-р Илко Семерджиев – здравен министър в кабинета Костов, първи директор на НЗОК, както и вицепремиер и здравен министър в служебното правителството на Огнян Герджиков, подчерта, че докладът се опитва да използва езика на споделените услуги, стандартизацията и оптимизацията, но по-голямата част от предложените решения могат да бъдат прочетени единствено като

значителна централизация на управленски функции

„Докладът не може да се чете като проект на модел за управление, а само като план за съкращаване на администрация – идентифицира проблеми, но предлага прекалено централизирано решение като универсална рецепта за саниране, и въпреки че общата численост в системата на МЗ е 14 023 щатни бройки, решението засяга само общата администрация извън МЗ, която е 1 645 души, т.е. малко над 11% от общата численост, което съотношение не говори за тежък проблем в структурата и щата на администрацията.

Общото впечатление е, че правилно се идентифицира необходимост от споделени административни услуги; развитие на дигитализацията; премахване на дублирането; освобождаване на медицински кадри от административна работа; стандартизиране на процесите; по-добра кадрова политика; интегриране на информационните системи, но една от големите слабости е, че авторите на доклада (не е ясно кои са) смесват две различни задачи: 1. Как да премахнем дублирането? и 2. На кое равнище трябва да се взема и изпълнява съответното решение?“, написа в пространен анализ той.

Ръководителят на лаборатория в Берн д-р Аспарух Илиев заяви, че РЗИ са едно от позитивните неща в българската здравна система. „Те са създадени по време на комунизма по примера на британските здравни инспекции. Всъщност още в първата половина на 19 век Великобритания въвежда санитарни служби, следящи за чистота на водата и функционирането на канализацията. В следващите 100 години тази дейност се прехвърля към контрол на инфекциозните болести, ваксинация, статистика на болестите, контрол на въздух, вода, храни. Работата й е изключително успешна, защото с малко пари се постига голям ефект. Тя бива копирана от Семашко в Съветска Русия и по-късно се прилага в целия Източен Блок. Това е умният начин – когато нещо работи, го копираш и после пазиш.

Тази работеща система в България предстои да се разбие – поне това е желанието на кабинета Радев. Надвихме си на масрафа, оправихме всички батаци и започнахме да „чупим“ работещите структури, които, макар и трудно, все още вършат нещо“, каза той.

Освен закриването на РЗИ и преобразуването им в дирекции, негативна реакция предизвикаха и идеите за закриване на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и превръщането му в дирекция към МЗ, както и прехвърлянето на Центъра по асистирана репродукция (ЦАР) в НЗОК.

Срещу тези идеи се обявиха здравният икономист Аркади Шарков, координаторът на Експертния съвет по асистирана репродукция д-р Георги Стаменов, пациентски организации и политици.

„През 2013 г. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти беше създаден след серия от проблеми и скандали в работата на тогавашната комисия към Министерство на здравеопазването. Тези проблеми доведоха и до отстраняването на тогавашния министър. Целта беше ясна: да се създаде единен, професионален и независим държавен орган, който да извършва ценообразуването и реимбурсирането на лекарствата. Орган със собствена администрация, който работи постоянно и взема решения колективно.

Според Закона за администрацията НСЦРЛП е колегиален орган на изпълнителната власт. Решенията се вземат от председателя и членовете след обсъждане, при спазване на кворум и мнозинство. Точно така се ограничава рискът от злоупотреба с власт и корупция. Затова днес решението на министъра на здравеопазването да закрие този орган е не просто озадачаващо. То е недопустимо“, написа в профила си във фейсбук председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов.

„Реформа е нужна. Но реформа не означава да разрушим капацитета, който държавата е изграждала с години“,

допълни той.

„Когато една медицинска структура работи добре и дава резултати – не се пипа. Не и без обсъждане с хората, които зависят от нея“, обяви и депутатът от „Продължаваме промяната“ Николай Денков. Според него тревожните реакции на родителските организации за ЦАР са обясними. „Призовавам здравното министерство да чуе медицинските експерти и пациентите преди да променя този ред, особено когато куп други проблеми в здравеопазването висят от години. А сега на власт е голямото ПБ мнозинство, което може да ги реши - ако иска“, добави той.

От „Възраждане“ заявиха, че от 2009 г. насам чрез Центъра за асистирана репродукция са родени хиляди деца, но въпреки това и задълбочаващия се демографски проблем държавата иска да унищожи ЦАР. „Предложението на  министъра на здравеопазването не е административна оптимизация, а решение, което поставя под риск една от най-успешната държавна политика в подкрепа на хората с репродуктивни проблеми“, казаха от партията.

„Демократична България“ (ДБ) също изрази позиция относно предложения от Министерството на здравеопазването нов модел на административна реорганизация в сектора.

„Изразяваме безпокойство, че предлаганият подход ще постигне ограничаване на регионалния капацитет вместо повишаване на ефективността. Реална е опасността броят на заетите в засегнатите системи да не намалее, а да се стигне до нови политически назначения на централно ниво, с по-високи доходи и с по-ниска ефективност“, казаха от ДБ.

„Противопоставяме се на закриването на 28-те регионални здравни инспекции (РЗИ), Центъра за асистирана репродукция и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) като самостоятелни юридически лица и замяната им с поделения на централната администрация. Това ще доведе до излишна централизация, повишаване на политическата зависимост и по-ниска ефективност на редица функции. Реформиране на досегашния модел е възможно, особено чрез оптимизиране на общата администрация, но предложението на МЗ не е в правилната посока“, казаха още от политическата формация.

Междувременно здравният министър Катя Ивкова обяви, че предстоящата реформа в системата на държавния здравен контрол не предвижда закриване на работещи структури. В последствие тя уточни, че предложените промени са просто идеи, но и че „страхът от промяната не е излекувал нито един пациент“.

„Не приемам опитите този разговор да бъде подменен със спекулации и внушения. Още по-малко приемам да се внушава, че всяка идея за промяна е заплаха, преди обществото изобщо да е имало възможност да я обсъди. Всяка професионална организация, всяка институция, всеки експерт и всеки заинтересован гражданин ще могат да представят своите становища, аргументи и предложения. Всички мнения ще бъдат разгледани, професионално и прозрачно“, каза Ивкова.

„Но нека бъдем честни.

Ако сме съгласни, че системата не постига резултатите, които обществото очаква, тогава сме длъжни да говорим за промяна

Алтернативата е да приемем, че днешното състояние е достатъчно добро. Аз не приемам това.

Реформите никога не са лесни. Те винаги поставят под въпрос установени модели и неизбежно засягат интереси. Но когато говорим за достъпа на хората до здравни услуги, за по-доброто качество на медицинската помощ и за ефективното управление на публичния ресурс, общественият интерес трябва да бъде единственият критерий. Никой няма право да поставя институционални, корпоративни или персонални интереси над интереса на българските пациенти“, допълни още министърът.