В печата: Най-богатите лекари, отстраняват медици без ваксина за морбили, 50% от новите лекарства са безполезни

Декларациите пред КПКОНПИ на директорите на болници са тема на някои от днешните всекидневници. От тях се вижда, че проф. Генчо Начев отново е най-богатия лекар. „Шефът на "Св. Екатерина" е добавил нов имот към досегашните 15 и над 500-те декара гори - купил къща в Кумбре дел Сол, Испания, за 700 хил. лв. с пари от продадена земя в "Бояна". Проф. Начев и съпругата му имат по влогове общо над 5,5 млн. лв., отделно 1,7 млн. в пенсионни и инвестиционни фондове, ДЦК за 300 хил. лв. Професорът участва в 6 дружества и кара порше“, пише „24 часа“.

„Шефът на НЗОК д-р Дечо Дечев има мезонет в Гърция, магазин в София, два апартамента и къща в столицата плюс къщи в Рибарица, Чехларе и Негушево. Няма имотни промени, а от заплата декларира 85 513 лв. Отпреди държи в наши и чужди банки 237 хил. лв. и 260 хил. евро. Солидно богатство е обявил директорът на психиатрична болница "Св. Наум" акад. Иван Миланов - 4,1 млн. лв. на влог. От заплата е спестил 70 хил. През 2018 г. съпругата му е получила 3 апартамента в Поморие и къща в Пловдив. Шефът на "Майчин дом" проф. Иван Костов е купил апартамент в София за 338 хил. лв. и две паркоместа за по 18 хил. Наличните му средства са 307 хил., на влог държи 240 хил., теглил е заеми за милиони от чуждестранни банки, за да си купи облигации. Колегата му, шеф на "Шейново"-Румен Велев, се е сдобил с 3 апартамента в София, офис и гараж. В родния Петрич е взел парцел и две къщи в съседни села - общо 400 хил. лв. за всички имотни сделки. С жена му имат на влог над 1,1 млн. лв. и още 20 хил. във фонд“, пише още всекидневникът. „36 болнични директори не са подали декларации пред КПКОНПИ, сред тях на Правителствена проф. Любомир Спасов и на ИСУЛ проф. Бойко Коруков“, уточнява изданието.

„Телеграф“ съобщава, че медици, които нямат поставена ваксина за морбили, ще бъдат отстранявани от работа за 21 дни, ако са били в контакт със заразен, като цитира наредбата на здравното министерство за реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести на дихателната система.

„При липса на писмени данни за имунизация срещу морбили, лекарите трябва да се изследват серологично за наличие на протективен имунитет. При отрицателен резултат, те ще бъдат ваксинирани и отстранени от работа. Тази мярка се предвижда също при контакт с болен от скарлатина, както и от рубеола, но във втория случай това се отнася само до работещите в отделенията по патологична бременност. Документът предвижда също препоръки за прекъсване на бременността при жени, които са били в контакт със заразен от рубеола и нямат протективен имунитет. Предвижда се отстраняване и на деца от организирани колективи, които нямат поставени ваксини поради медицински причини или ненавършена възраст. Останалите пък трябва да бъдат имунизирани възможно най-скоро след първия контакт със заразен“, допълва медията.

„Сега“ информира, че половината от новите лекарства са безполезни, като се позовава на немско проучване. „В него са оценени над 200 лекарства, получили разрешение за употреба в Германия между 2011 и 2017 година, като много от тях присъстват на пазара и в останалите страни от Европа. Само за една четвърт от тях се е оказало, че имат "значителна или голяма допълнителна полза" спрямо вече наличните медикаменти. Под "полза" се има предвид понижен риск от ранна смърт, намаление на симптомите или подобрение на качеството на живот на пациента. За 125, или 58 на сто от новите терапии, доказателствата, че те са подобри от вече съществуващите, са били недостатъчни. Проучването е проведено от немската агенция за оценка на здравните технологии IQWiG, а начело на екипа е била Беате Вислер, шеф на отдела за оценка на здравните технологии при лекарствата“, пише медията.

„Резултатите сочат, че новите терапии, които все пак имат повече ползи, често помагат на малки групи пациенти. "За цялата популация пациенти, настоящият резултат от развитието на лекарствата може би дори показва по-малък прогрес, отколкото е нашата оценка", коментират експертите. Според проф. Джъстин Стебинг, онколог в Imperial College London, това не е точно така. "Развитието е в посока персонализирана медицина, което значи, че съвременната медицина лекува точния пациент с точното лекарство в точното време", обяснява той, пише всекидневникът.