В печата: Протестът на аптеките, парите за болници и отново ТЕЛК

Протестът на аптеките срещу задължението сами да се оборудват при въвеждането на системата за верификация на лекарствата, е една от водещите теми на днешните всекидневници.

„Труд“ информира, че близо половината аптеки в страната можело да бъдат закрити, тъй като нямали компютри и софтуер, а някои от тях имали ток само по няколко часа на ден. Европейската директива за верификация за много от тях била финансово непосилна. Изчисления на "Труд" показват, че около 18 млн. лв. са общо разходите, които аптеките в България трябва да направят, за да заработи верификацията повсеместно и да отговарят на новите изисквания на ЕС. „От 4323 аптеки у нас, 1683 нямат компютри, съответно инсталиран софтуер, скенер и четци за верификацията, а други 148 имат някакъв софтуер, за който не ясно приложим ли е към новата система. Около 800 лв. струва еднократно инсталиране на специалния софтуер само за една каса в обекта. Устройството за верификация пък излиза между 150 и 200 лв., а такова е необходимо на всяко гише и следователно аптеките трябва да закупят по няколко. Ежемесечните разходи за поддръжка ще се увеличат с новата система средно с 80 лв. за всяка каса в аптеките. Отделно обектите които нямат компютри, ще трябва да закупят и тях“, пише всекидневникът.

„Монитор“ пък е категоричен, че 1600-те аптеки, които все още не отговарят на изискванията имат шестмесечен гратисен период, след който ще могат да работят само като дрогерии.

„Междувременно обаче над 700 аптеки в цялата страна останаха затворени през целия ден в сряда. Причините за недоволството на фармацевтите са четири нови системи, които трябва да бъдат въведени. Това са регламентите за верификация на медикаментите, за следене на реекспортните лекарства, въвеждането на нов софтуер по системата към НАП, както и създаването на електронна рецепта. Според председателя на Националната аптечна камара Антон Вълев тези четири системи не са планирани по начин, по който да си комуникират помежду си“, допълва вестникът.

Вестник „Сега“ коментира отпускането от правителството на допълнителните 30 млн. лв. за общински и държавни болници. „Наливането на 30 млн. лв. по никакъв начин не променя потресаващото състояние на здравната система, което е особено тежко в общинските болници. Опоскани от годините крадене и неадекватно финансиране, повечето от тях са опасни, а пациентите им попадат в тях най-вече поради липса на възможност да идат другаде, а не защото предпочитат да се лекуват там. Самото здравно министерство преди година обяви, че тези болници трябва да се превърнат в медицински центрове с по 10-20 легла, да осигуряват предимно спешна помощ и просто да разпределят наистина болните хора към по-големите областни болници.Но това няма как да се случи, защото по-малката структура осигурява по-малко работни места и по-малки поръчки“, пише медията.

„16 от общо 44-те разследвания и проверки за фалшиви ТЕЛК-ове са в област Разград, разкриват данните на МВР и прокуратурата. Те са започнали в началото на 2019 г. и са за издаване на експертни решения за инвалидност над 50%, без пациентите да отговарят на изискванията. Работи се и по 6 случая в област Монтана и по 5 в Силистра и в Плевен. Най-малко сигнали за злоупотреби с решения на ТЕЛК има в областите София-град и Пазарджик“, информира „24 часа“.

Вестникът се позовава на данни и от НОИ, от които ставало ясно, че най-много трудоустроени има в област Силистра. „Там пенсиите по болест са 28,6% от всички. В Разград те достигали 18%, в Перник -16,97%, в Монтана 16,54%, в Габрово -19%, във Враца - 20%. В Силистра има села, в които се създава впечатление, че всичките жители са с инвалидни пенсии. Това не е точно така, но поне една трета или половината от хората са пенсионери по болест. Конкретно в Силистренска област посредниците вземали по 600 лв., за да набавят необходимата документация пред ТЕЛК, а кандидатът за пенсионер въобще не се явявал пред комисията", пише „24 часа“, цитирайки зам.-главния прокурор Иван Гешев.

"Това, което правим, няма да реши проблемите, защото причините за тях са освен социални, но и пробойни в законодателството, които допускат това да се случи. Ние хващаме проблема, когато вече се е развил, и не разполагаме почти с никакви средства за т.нар. профилактика", казва още Гешев пред изданието.

„24 часа“ съобщава и за настояване на Европарламентът за по-широка употреба на медицинския канабис. „Лекарствата, съдържащи марихуана, да бъдат включени в списъка с медикаментите, покривани от здравната каса, призоваха евродепутатите в резолюция. Те посочват нуждата от научни изследвания по отношение на медицинския канабис и искат по-широка употреба на препаратите със съдържание на марихуана. ЕП се позовава на "доказателства, че канабисът има терапевтичен ефект при третиране на хронична болка при възрастни и подобрява симптомите на мускулни спазми при множествена склероза", пише всекидневникът.

„Макар и да не е обвързващ, в приетия документ членовете на ЕП призовават Европейската комисия и националните органи да направят ясно разграничение между медицинския канабис и другите видове употреба на тревата, като по този начин създават осведоменост сред обществеността относно значението на канабиса и неговите различни употреби. По-рано Световната здравна организация официално препоръча канабисовото съединение канабидиол да не се класифицира като контролирано вещество в международен план“, уточнява медията.