В „Св. Анна“ възстановиха напълно пациенти с масивен инсулт вследствие на запушена сънна артерия

42% от пациентите с инсулт у нас са с тандемни оклузии, каза д-р Нурфет Алиоски

64-годишна пациентка, която е постъпила преди ден в „Св. Анна“-София с масивен инсулт, вече  е напълно възстановена. Василка Иванова е била с тандемна оклузия – 99% запушена сънна артерия и запушени големи кръвоносни съдове, което е довело до масивния инсулт. След нея в болницата е постъпил, отново със запушване на сънната артерия, друг пациент, който обаче само преди медец е бил на преглед с доплер-ехограф. Неговата стеноза обаче е била 100%.

Началникът на отделението по Ендоваскуларна неврохирургия д-р Нурфет Алиоски уточни пред Zdrave.net, че протоколът, по който се работи в Центъра за лечение на инсулт на „Св. Анна“, е протокол на Европейската организация за лечение на инсултите. Пациентите, които пристигат до 4 часа и половина получават т.нар. интравенозна тромболиза, а тези, които идват по-късно – механична тромбектомия, инвазивна процедура, чрез която през феморалната артерия се премахват тромбите в големите кръвоносни съдове.

„Пациентите трябва да дойдат до три часа при нас от получаването на инсулта, за да започнем специфичното му лечение. В нейния случай това се оказа недостатъчно и се наложи да продължим с други методи“, каза неврологът д-р Веселин Георгиев.

В случая на пациентката, която е била докарана в болницата в рамките на времевия прозорец, тромболизата не помага, което било показател за запушване на голям кръвоносен съд. „Започвайки процедурата разбрахме,че

става въпрос за 99-процентна стеноза,

т.нар. субтотална оклузия на каротис, което означава, че едната й хемисфера не се кръвоснабдява въобще. В голяма част от случаите това е несъвместимо с живота. След като направихме балонна дилатация на каротиса и махнахме тробмите, пациентката се раздвижи, говорихме, но имах съмнения, че тази стеноза няма да мине само с това. Заради това изчакахме един час на масата, за да проверим какво ще се случи. Бях прав, защото след час стенозата запуши изцяло артерията и тя направи нов инсулт. Тогава обаче тя беше наситена с лекарства, направихме отново балонна дилатация, сложихме стент в сънната артерия, наново махнахме тромбите, станали след второто запушване и тя буквално проговори и се раздвижи на масата“, разказа д-р Алиоски. 

„Вторият пациент, който дойде вчера, беше с т.нар.

инсулт при събуждане

При този вариант вероятността да не сте точни с времето от кога е започнал инсулта е голяма. Мъжът беше с тотална оклузия, наложи се час да работим, за да преодолеем тази 100-процентова стеноза. Премахнахме тромбите, в реанимация е за 24 часа и днес ще му бъде направен контролен скенер. Той е в съзнание и е добре, но при него има лек дефицит в ръката“, допълни д-р Алиоски.

По думите му, за да се постигнат най-добри резултати в такива ситуации е нужен специфичен софтуер, който позволява работа между 6-ия и 8-ия час на инсулта. Чрез него данните от скенера се качват на общ сървър в Европа и да се изчисли каква е вероятността да му се помогне с едно или друго лечение.

Голяма част от пациентите са в работоспособна възраст и макар че тези процедури са скъпи,

пациентите се възстановяват, не се инвалидизират

и инвестициите в тяхното здраве се връщат, допълни д-р Алиоски.

Той подчерта, че процентът на тандемните оклузии – запушване на големи мозъчни съдове в България, е изключително висок - 42%. „Това е процент от всичките инсулти, които са подходящи за механична тромбектомия. Средно докладваните проценти в Европа са 10 до 15% максимум. За нас това означава, че пациентите в България обръщат много малко внимание на профилактиката по отношение на запушването на сънните артерии. Не се извършват профилактични прегледи при невролог с доплер-ехограф, заради което пациентите, които идват при нас със запушване на сънни артерии е изключително висок“, каза още д-р Алиоски.

„Не може всеки втори пациент да ми е с тандемна оклузия. В една голяма част този тип пациенти са изключени от проучванията, защото смъртността при тях е колосална. Процентът зависи от географската ширина, стрес, тютюнопушене, алкохол, но когато човек мине 50 години трябва да започне да инвестира в собственото си здраве. Здравето е бавно възвращаем капитал“, допълни той.

Снимки: Надежда Ненова