Десет години чакаме наредба за палиативните грижи

На дъното сме в класацията по преживяемост при онкозаболяванията

Не платиш ли, трябва да умреш, каза преди дни онкоболната Ивелина Драгнева, за която се грижи единствено 17-годишната й дъщеря Стела. Заради тежкото онкологично заболяване жената е инвалид първа група с 267 лева пенсия. Разходите й обаче са много по-големи.

Ивелина е с карцином на гърдата, но с вторични злокачествени новообразувания на бял дроб, глава и шия, черен дроб, кости и костен мозък.

За да се грижи за майка си, момичето е частна ученичка в гимназията по текстил и моден дизайн, но не е в състояние да осигури болкоуспокояващите лекарства на майка си, нито нужната й течна храна.

„Точно такъв случай имаше и в София преди няколко месеца. Тогава детето се свърза с нас, за да пита какво да прави. Обърнахме се към Агенцията за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика и Столична община. Всички реагираха много бързо. Има предвидена наредба за такива случаи и те могат да помогнат на семейството – реално на детето, но чрез него и на майката“, каза пред Zdrave.net председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

Той обаче допълни, че това, че държавата има механизъм да се намесва в случаите, когато единствения близък на онкоболен пациент е непълнолетното му дете, не означава, че на практика се предоставят палиативни грижи, освен срещу заплащане. По клинична пътека № 297 „Палиативни грижи при онкологично болни“ НЗОК поема болничен престой от общо 20 дни при терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване.

„По тази причина много малко на брой са местата, където грижите се предоставят по договор със здравната каса. Има доста разкрити хосписи, които приемат само срещу заплащане. Това е скъпа грижа. Това са тежко болни хора, които много често са на парентерално хранене, на вливания, на легло, памперси“, каза още д-р Кацаров. Единственото отделение за палиативни грижи извън частните болници у нас пък се намира на територията на онкоцентъра във Враца.

В същото време по данни от 2013 г. от проучване на Европейската мрежа на раковите регистри, в което са участвали повече от 9 млн. онкоболни от 29 страни, България е в дъното на класацията по преживяемост при онкозаболяванията. У нас едва 29% от мъжете с рак успяват да живеят пет години с болестта.

При жените данните са малко по-оптимистични. Всяка втора българка с онкозаболяване живее поне пет години след откриване на болестта. Едва 60% от българчетата до 14 години обаче, при които е открито раково заболяване, успяват да навършат пълнолетие. За сравнение, 80% връстниците им в Западна Европа успяват да пораснат с болестта.

В Закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи, но все още това е само на хартия. Оказва се, поради липса на първо място на нормативна база.

„От 2006 г. има записан текст в Закона за здравето, който задължава министъра в шестмесечен срок да издаде Наредба за реда, условията и организацията на палиативните грижи в страната. През 2016 г. такава наредба все още не съществува. Ние, от нашия център, няколко пъти сме подемали инициатива за създаване на нормативен акт и ни отговарят „Да. Ще го имаме предвид. Започваме подготовка“. А наредбата трябва да постави началото“, каза д-р Кацаров.

Той допълни, че финансирането на палиативните грижи също не може да е проблем, тъй като е въпрос на правилно разпределяне на приоритетите. „Има разходи, които могат да бъдат отложени и такива, които да не бъдат направени. Можем да направим така например, че държавните служители, съдиите и прокурорите да си плащат здравните осигуровки. Първо, не са малко на брой и второ, доходите им не са никак малки. Отношението към точно тези хора показва цивилизоваността на обществото. Ако не можем да се погрижим за тях, не струваме пукната пара. Има твърде много неефективни разходи, които прави държавата, а терминално болните умират в нищета. И това показва, че не е особено цивилизована тази държава“, допълни д-р Стойчо Кацаров.