Деян Денев: Намаляването на ДДС на лекарствата би освободило ресурс на НЗОК за повече терапии

16,7 % от стойността, която НЗОК плаща за лекарства са данък добавена стойност (ДДС). Ако се намали ДДС без обаче да се намалява бюджета, това реално ще позволи на Касата да покрие лечението на повече пациенти и ще доведе до намаляване на скрития дефицит, който сега се покрива от компесанторния механизъм. Това каза изпълнителният директор на ARPharM, Деян Денев по време на среща с медиите на тема „Устойчивостта на лекарственото осигуряване и достъпа на българските пациенти до съвременно лечение“.

„За разлика от всички останали стоки, които не са регулирани, няма как участниците във веригата за доставката при намаление на ДДС да го усвоят. То ще е изцяло в полза на Касата и на пациентите. Лично аз смятам, че на лекарствените продукти, които НЗОК плаща, не трябва да се начислява изобщо ДДС“, каза Денев.

Той подчерта, че по данни на IQVIA 160 милиона опаковки лекарствени продукти са отпуснати по лекарско предписание в България през 2025 г. като от тях 57 млн. (36%) са заплатени напълно или частично от НЗОК като Касата плаща само опаковките, които са минали през верификация.

„Болниците закупуват годишно около 11 млн. опаковки, чиято стойност влиза в цената на клиничните пътеки. По данни на IQVIA става въпрос за не повече от 200 млн. евро, което е изключително малка част от общата консумация.  Потреблението на лекарствени продукти, което болниците генерират,  използвайки част от ресурса за клиничните пътеки, който постъпва от Касата, на фона на цялото потребление, е малко. Лекарствата, които са на висока стойност, например за онкологични заболявания, се заплащат по перото за лекарствените продукти от бюджета на НЗОК“, каза още Деян Денев.

От ARPharM представи данни, според които България работи със значително по-нисък публичен ресурс за лекарства в сравнение с държавите от ЕС. Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса, е около 220 евро на човек от населението годишно, докато НЗОК реално заплаща около 150 евро. Разликата се покрива чрез допълнителни отстъпки, възстановявания и други механизми, предоставяни от фармацевтичните компании. В същото време в държавите от ЕС публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно .

Според асоциацията, този модел е все по-труден за поддържане. Размерът на отстъпките нараства всяка година и вече достига около 30% от стойността на лекарствата, заплащани от НЗОК. При част от новите терапии отстъпките могат да достигнат нива, които правят участието на компаниите икономически неустойчиво. В България достъпа до иновации е ограничен - десетки иновативни терапии, одобрени в ЕС в периода 2022 – 2024 г., не са достъпни у нас. Това са терапии за тежки, редки, хронични и животозастрашаващи заболявания

„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране“, подчерта Павел Колев, председател на ARPharM.

По думите му производителите работят при едни от най-регулираните ценови механизми в Европа. Моделът на ценообразуване изисква цените на производител на лекарствата, по лекарско предписание да бъдат по-високи от най-ниските цени за същите продукти в 10 държави от Европейския съюз и се проверяват регулярно.

„Комбинацията от най-ниски цени на производител, нарастващи отстъпки, липса на таван и непредвидимост в бюджета създава реален риск от забавяне на навлизането на нови терапии, ограничен интерес за регистрация на иновации в България и рискове за непрекъснатостта на лечението на пациентите“, каза Колев.

Като ключови елемента за устойчив модел от асоциацията предлагат предвидимо увеличение на бюджета за лекарства, съобразено с нарастващите здравни потребности и навлизането на нови терапии, както и въвеждане на разумен таван на отстъпките, който да ограничи неконтролираното им нарастване. Инвестицията в съвременно лечение не трябва да се разглежда единствено като бюджетен разход, а като инвестиция в здраве, работоспособност и човешки капитал.

Според здравният икономист Аркади Шарков възможни мерки за повишаване на приходите са намаляване на броя на неосигурените лица, целеви трансфери от акцизи, гарантиран минимален ръст на средствата за здравноосигурителни плащания  10% или над 10%, пропорционален ръст на лекарствените бюджети или актуализиране на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.

„Бюджетът за здраве е бомба със закъснител, защото работи в условията на нарастващ дефицит. Сега хинансираме последствията, вместо да инвестираме в превенция и скрининг“, каза Шарков.

Той обясни, че публичните средства покриват едва 63% от разходите за здравеопазване, а директните плащания достигат 36% - най-висок дял в ЕС и над два пъти средното ниво от 16%.  В рамките на 5 години плащанията за здравеопазване средно на домакинство са нараснали с 60%, но около 11-12% от населението е здравнонеосигурено.

„Без структурни промени, системата ще продължи да генерира дефицити. С навременни мерки България може да  премине към по-устойчив, предвидим и социално справедлив модел на здравно финансиране“, категоричен беше Аркади Шарков.