Деян Денев: 80% от здравните данни в България са неизползваеми

Над 75 млн. са електронните здравни записи в НЗИС за две години и половина

„80% от здравните данни в България са неизползваеми“. Това заяви директорът на ARPharM Деян Денев по време на дискусията „Дигиталнaтa трансформация в здравеопазването – мястото на индивида/пациента“, която се проведе днес.

Той уточни, че здравната система е относително сляпа за пациентите и макар че вече се създават нови здравни записи, липсва всичко, което е било до момента. „Нашата задача е да подкрепим създаването на здравните регистри“, каза Денев и даде за пример Националния антираков план, в който са заложени скринингови програми на регионален принцип, но е ясно как здравната система ще отсее хората с рискови фактори.

Над 75 млн. са електронните здравни записи в Националната здравноинформационна система (НЗИС) за две години и половина, каза Борис Костадинов от „Информационно обслужване“. Средно на ден се регистрират 170 000 прегледа в електронен формат от близо 7200 лекарски практики. Общо със системата работят над 17 000 лекари от болничната и извънболничната медицинска помощ. Той подчерта, че НЗИС е ядрото на дигиталното здравеопазване, към което ще могат да се добавят допълнителни здравни услуги.

„Предвидено е данните да бъдат анализируеми. Качеството им е прилично, предвид това, че тепърва се обучават потребителите да подават дискретни данни. Има доста лекари обаче, които изпращат грешни данни и затова е нужно допълнително обучение“, каза още Костадинов.

Според д-р Росен Димитров от DHI Cluster Bulgaria устойчивите и ефективни здравни системи са базирани на данни. „Основните причини, които пречат на държавите, са три. Това са фокус върху конкретните IT решения, а не върху дигиталното здравеопазване като цяло, липсата на разбиране, че говорим за промяна в културата, и третата причина е, че политиците и хората, които правят политика, нямат достатъчно познания за дигиталното здравеопазване“, каза той. Д-р Димитров заяви, че на първо място е нуждата от секторна стратегия, да имаме ясна визия къде искаме да отидем, и ясна стратегия.

Следващите стъпки са заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. „Там има няколко неща, сред които е и Националната здравна стратегия 2030, все още нямаме приета такава, макар че има едно предложение. „Заложена е и секторна стратегия, включването на конкретна реформа, свързана с НЗИС“, допълни д-р Димитров.

„Процесът е много сложен, затова във всички интуиции трябва да има хора, които разбират философията на дигиталното здравеопазване. В последния парламент имаше не повече от 20 човека от 240, за които темата за дигитализация на здравеопазването беше приоритет. Ако можем да прескочим някои от детските болести на въвеждането, можем да ползваме вече готовите модели от Европа“, каза д-р Александър Симидчиев. Той допълни, че здравната стратегия е била отхвърлена, тай като е била пълна с правилните думи, но без ясно представа как това може да се реализира. Ще искаме съвсем конкретна, измерима и да е ясно кой отговаря за всяка стъпка в нея“, заяви той.   

Според д-р Станимир Хасърджиев най-важното е дигиталните решения да са по-разбираеми и атрактивни за потребителите. „Трябва да включваме пациентите, защото най-доброто дигитално решение е простото решение, което е максимално близо до ежедневието на пациента“, каза той.

Според Анета Пиперкова от Българската асоциация за персонализирана медицина приоритет трябва да е овластяването на пациента и повишаването на дигиталната здравна грамотност. „Пациентите могат да станат съучастници във вземането на решенията за техните терапевтични планове“, каза тя.