Дискусия: Не здравеопазването ни е лошо, а обърканата система

Д-р Дечо Дечев действа като шеф на държавна болница, който иска да привлича пациенти

Въпреки изконно заложеният институционален конфликт между Министерството на здравеопазването и НЗОК, има няколко конкретни неща, които будят тревога от изявлението на управителя на касата д-р Дечо Дечев, който обяви, че напуска поста си на 12 март. Това заяви в ефира на Дарик радио здравният журналист Десислава Николова от вестник „Капитал“. В рамките на дискусията в ефира на предаването „Кой говори“ с още двама участници – председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров и вицепрезидентът на КНСБ и председател на ФСЗ д-р Иван Кокалов, Десислава Николова изброи тревожните изводи, които не могат да не се направят на базата на поведението на управителя на касата от последните дни и посланията, които той отправя в публичното пространство. По нейните думи не трябва от държавните болници да правим ангели, а от частните - демони, както и обратното.

Аз не оспорвам, че болниците у нас са много и това се отнася за всички – частни, държавни, общински. Но още в началото на този управленски мандат премиерът Борисов заяви, че докато е на власт, той няма да закрива болници. Това означава, че по тази причина всички, в това число и д-р Дечев, са били наясно, че ще трябва да работят с наличните финансови средства и да осигуряват пари за всички болници с тях, допълни тя.

„Аз дълбоко не съм съгласна с нападките срещу частните болници и имам чувството, че д-р Дечев продължава да се държи като директор на държавна болница, който се бори за повече пациенти“, коментира журналистката. Тя бе категорична, че ако управителят на касата е смятал, че НЗОК се източва, той е разполагал с достатъчно механизми за реакция – да сигнализира прокуратурата и МВР, но не го е направил.

"Не трябва да стои въпроса много ли са болниците, а дали има нужда от тях. За това трябва да има здравна карта, а хората да притежават електронна здравна карта, за да вървят парите наистина след тях", репликира д-р Кокалов. Според него трябва изначално да се промени финансирането и да не се плаща за брой пациенти, а за качество.    

„Сега на първо място д-р Дечев иска да каже, че той си тръгва, защото нещата в здравеопазването не са добре и той не може да работи с този екип на МЗ в тази конфигурация», изрази мнение Николова. Тя беше категорична обаче, че в продължение на дълго време управителят на касата противопоставя държавни на частни болници, а така също и настройва пациенти срещу лекари, съобщавайки им, че плащат за неща, които реално не се случват.

"Има война между институциите, това е очевидно», потвърди и д-р Стойчо Кацаров и допълни, че в тази размяна на писма и отговори не се съдържа нищо конкретно и на практика не се предлагат решения. Председателят на ЦЗПЗ подчерта, че единствено вярната посока е в премахването на монопола на Здравната каса с промяна в осигурителния модел, при който всеки гражданин има право да избира кой да харчи парите му за здраве. Д-р Кацаров даде пример с Швейцария, където има 60 здравни каси и те работят съвсем нормално в интерес на гражданите. Д-р Иван Кокалов не се съгласи изцяло с тази теза.

Десислава Николова бе категорична, че обещаната здравна реформа и новия модел на здравеопазването така и не се случиха, но най-трагичното е, че няма остойностяване на медицинските дейности. Ясно е, че сега доплащанията са в размер на около 5 млрд. лв., ясно е и, че за да функционира нормално системата са необходими 9-10 млрд. лв. В същото време никой не знае, колко струва един лекарски преглед, колко струна труда на сестрите и останалия персонал. Единственият продукт с пазарна цена, който продава нашата система са лекарствата, но това става при реферирани цени, определени на базата на най-ниска цена от производител в Европа, каза журналистката и даде пример с Германия, където се отделят 15% от бюджета за лекарства – около 40 млрд. евро, а у нас става въпрос за 600 млн. евро.

"Трябва да сме наясно, че цялата неплатена надлимитна дейност води след себе си големи лихви - близо 50%, след като ВАС обяви решението на Надзорния съвет на касата от 2016 г. за нищожно. Това означава, че заедно с лихвите и таксите сега НЗОК ще трябва да изплати на болниците близо 200 млн. лв., и те идват точно от нас, пациентите", каза д-р Стойчо Кацаров и риторично попита кой носи отговорността за това. Д-р Кацаров припомни още, че Административно-процесуалния кодекс задължава Надзорния съвет на касата до 3 месеца да уреди правните последици от решението на ВАС, което означава - да извърши плащанията. Също така по време на разговора стана ясно, че всички нормативни промени, въведени от ексминистър Петър Москов са били отменени впоследствие и, поне засега, няма понесена отговорност от никой на нито едно ниво.  

Въпросът за отговорността не трябва да бъде подценяван, а в контрола да участват и потребителите, защото само по този начин той ще има необходимия ефект, допълни председателят на ЦЗПЗ. Според д-р Кокалов именно Надзорният съвет защитава интересите на пациентите, но капацитетът за контрол на касата е твърде ограничен откъм брой служители.

В крайна сметка участниците в разговора не постигнаха единно мнение за приоритетите, по които трябва да се развива системата, но по думите на Десислава Николова всички трябва да си даваме сметка, че не здравеопазването ни е лошо, нито достъпът до него, а обърканата система, в която нашите прекрасни лекари и сестри са принудени да работят.