Докога придружители и пациенти ще цапат белите престилки на спешните медици с кръв от насилие над тях?

Размисли след поредния побой над спешни медици

Нито охранителите, нито паник-бутоните, нито белите ни престилки са в състояние вече да ни опазят от саморазправата с думи и юмруци.

Кое поражда агресията от двете страни на вратата на спешното отделение? В хаоса пред кабинета екипът никога не знае кой е в животозастрашаващо състояние и кой не е. Никой пациент няма сигурността кога и кой ще го прегледа.

Кой ни напада - най-често придружители и рядко агресивни пациенти.

Докога придружителите ще влизат в спешните отделения? Придружители ни трябват само за неконтактни и неадекватни пациенти и то като източник на информация. Тези въпроси се задават пред кабинета, а не вътре в него. В спешното отделение има достатъчен персонал за да обслужи всеки един болен без помощ от придружителите му.

Докога пациентите ще се редят пред спешното като на опашки за зарзават, независимо че преди година бе приет стандарт по спешна медицина?

Ще доживеем ли някой директор на болница в страната да се престраши да приложи в спешното си отделение утвърдения в стандарта по спешна медицина триаж-преценка на жизнени показатели, описание на оплакванията и определяне на категория на спешност, което отнема само три минути. Да, снемането на жизнени показатели пред кабинета с цел триаж на оплакванията наистина отнема само три минути - пулсоксиметрия, термометрия, мерене на кръвно налягане и три-четири ориентировъчни въпроса: какви оплаквания имате колко ви боли по скалата от 1 до 10, откога ви боли, кървите ли, колко. Пациентът е спокоен, че  са му  обърнали внимание, че ще бъде прегледан и няма да умре до прегледа в кабинета. Спешният екип е спокоен, че през следващите 20 или 120 минути навън, този пациент няма да вдига скандал и да крещи, а ще чака. И двете страни знаят, че ако състоянието на пациента се влоши, той за секунди ще попадне в спешния кабинет.

Толкова ли е трудно г-да директори, да проумеете защо бият персонала на спешното? Бият ни и ни крещят заради хаоса и невъзможността ни да се справим с него без вашата заповед: прилагане на триаж на спешните оплаквания и кодирането им- код червено постъпва веднага, код жълто чака 20 минути, код зелено чака до 2 часа. Осъзнава ли някой в тази държава, че агресията в спешното може да бъде овладяна, ама не с охранители и паник-бутон, а с правила, които вече са нормативно приети. Просто ги приложете!

Публикуваме позицията на д-р Кателива без редакторска намеса.