Доц. Ася Консулова: Морето е винаги в мен, искам да видя фиордите

Доц. Ася Консулова, дм., е възпитаник на Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов” във Варна. Специалист по вътрешни болести и онкология.

Доц. Консулова започва обучението си по онкология в УМБАЛ „Света Марина” – Варна през 2003. Професионалната си квалификация тя развива през годините в няколко сертифицирани онкологични центъра - Институт „Жул Борде” и Брюкселския Свободен Университет в Белгия, където специализира две години медицинска онкология със стипендия на Европейския съюз. През 2017 е стипендиант на CECOG в AKH – Виена, Австрия, след което през 2018 със стипендия на Европейското училище по онкология специализира 1 година в Клиничен онкологичен център „Шампалимо”, Лисабон, Португалия.

От 2019 г. практикува медицинска онкология в КОЦ – Бургас. Носител е и на престижни награди като „МОРЕ” – Дарзалас, 2016 г. за принос в българската клинична онкология, Образователен грант на Колежа на Европейското училище по онкология – ESCO, „Лекар на Бургас” е за 2021 г. и на университета „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас, както и приз „Лекарите, на които вярваме” 2021г.

Автор е на множество научни съобщения на международни онкологични конгреси като ESMO, ESMO – Breast, EBCC, EANM, ESSO и др., както и на над 100 публикации, повечето от които в реферирани международни списания. Участва в авторските колективи на множество учебни книги, ръководства и монорафии от областта на клиничната онкология.

Доц. Консулова e посланик на Европейското училище по онкология (ESO) за България, национален координатор на Европейската Инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) към Европейското респираторно дружество (ERS), Европейската мрежа за лечение на тийнейджъри и млади хора с карциномни болести (ENTYAC - European network for teenagers and young adults with cancer). 

Тя е част и от редакционния екип на международни списания – Frontiers in Oncology разделите „Карцином на гърда” и „Гинекологични тумори”,  ERS Journal Breath, Journal of Disease and Global Health и др. 

След спечелен конкурс през март 2022 доц. Консулова заема длъжността началник на Клиника по медицинска онкология в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски"  

Доц. Консулова, имате зад гърба си немалко години като лекар в онкологиите на Варна и Бургас, липсва ли Ви морето, откакто сте в София?

Морето винаги е било част от мен. Когато бях във Варна, в Бургас или дори и в Лисабон, рядко успявах да стигна до него и винаги ме е привличал безкрайния морски хоризонт. Така че ми е липсвало и тогава, липсва ми и сега, в София.

Когато бях в Португалия, всяка сутрин пътувах дълго за работа и пътят ми минаваше изцяло покрай океана и делтата на река Тежо, запомнила съм тази емоция – тя не може да се сравни с нищо.

Морето и океанът са свобода, сила, простор, безкрайност. Нося ги в себе си.

 Пътят Ви в науката преминава през Клуб „Млад онколог“, разкажете за първите си стъпки, които предопределиха посоката на Вашето професионално развитие?

Започнах моя досег с онкологията през 2002, а клубът се формира през 2006 г. Спомням си как пътувахме до София, за да отидем до вилата на проф. Черноземски, където се провеждаха сбирките. Говорехме за важни неща в домашна обстановка, седнали до един голям човек, който вярваше, че младите хора трябва да имат подкрепа в техния път. Той беше прозрял колко важно е още в началото на професионалната си кариера те не само да имат информация и знания, но и да се научат да мислят като свободни хора, без ограничения. Спомням си как след всяка сбирка излизахме ентусиазирани, пълни с желание да се развиваме, да вървим напред. От това време запазих точно това усещане – вяра в себе си и екипа си, в опита на знаещите колеги и огъня и силата на младите. Сега работя в институцията, която носи неговото име УСБАЛО „Проф. д-р Черноземски“ и това е задължаващо за мен.

Кои бяха първите Ви учители в специалността?

Дълго време не можех да започна специализация в България. После заминах за чужбина, там срещнах много интересни колеги, които ми показаха онкологичния начин на мислене и ми помогнаха да избера посока. Разбрах, че решенията в онкологията трябва да се вземат на базата на доказателствената медицина, а не на нечии собствени представи за поведение и лечение. В този смисъл колегите, с които се срещнах в тези клиники, бяха мои учители. Дължа много на д-р Фатима Кардозо и д-р Изабел Манчини, които бяха моите супервайзери в Институт Жул Борде. Те ме научиха, че не трябва да се поддавам на страхове, а да се уча в движение и да се стремя всеки ден да мога повече.

От работата ми в български клиники най-големите ми учители и ментори са доц. Димитър Калев и проф. Жасмина Михайлова. Те допринесоха през годините за изграждането ми като личност и професионалист и повлияха значимо професионалните ми решения.

Имате зад гърба си няколко специализации във водещи европейски онкологични центрове в Брюксел, Виена, Лисабон. Кое е специфичното в организацията на работата в тях, има ли база за сравнение с нашите онкологични лечебни заведения? Какво още ни пречи, за да постигнем това ниво и у нас?

Можем да подобрим още българската онкология, трябва! Имаме доста добри практики и възможности у нас, но това все още не е рутина и стандарт за всички. Пациентът трябва да се движи в системата бързо и да получава помощ както трябва. Да няма забавяне и диагностичния и лечебния процес като те се извършват бързо, правилно и адекватно навсякъде. В тези европейски центрове това, което наричаме „мултидисциплинарен подход“, е реалност - норма, която е приета, утвърдена и от която изключенията са рядкост. Там има системи за качество и за контрол на качеството. Следи се дали стъпките отговорят на изискванията и ако се открие пропуск, той се анализира и отстранява. Правят се изводи за причините, поради има недостатъчности и те се коригират.

У нас все още се стремим към такава система. Пациентите имат много по-бърз достъп до специалисти, но нямат доверие в тях - те обикалят, търсят второ и трето мнение, правят всевъзможни изследвания и консултации на всевъзможни места. При мултидисциплинарността също има място за подобрение - например има постоянно случаи на хирургично лечение, проведено без стадиране на болестта и може да се окаже, че операция не е била необходима или е провеждана на три етапа през 1 месец всеки. Или че е пропуснато важно образно изследване, което е щяло да промени подхода още в началото... Болният не е поредната клинична пътека, както на практика се получава нерядко. Има какво да подобрим в тази насока.

Вие сте национален координатор на Европейската Инициатива за качествено лечение на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) и Европейската мрежа за лечение на тийнейджъри и млади хора с карциномни болести (ENTYAC). С какво Ви привлякоха каузите, за които се борят тези организации?

По времето, когато се търсеха хора за тези инициативи, се оказа, че от България няма желаещи кандидати за каузи. Приех тази работа с интерес и имах късмет - тя носи нови знания, опит и добри практики, но най-вече предлага поглед в бъдещето.

Като пример мога да дам ENTYAC – вниманието на тази мрежа е насочено към младите хора, които освен че се лекуват от болестта, продължават да се учат и израстват – дълъг нелесен път, който би могъл да бъде облекчен и улеснен. Те ще отидат в училища, после в университети, ще се социализират и след тяхната болест. Как това да стане по най-добрия начин, как да се чувстват подкрепени, как да имат увереност в себе си и в бъдещето си – по тези въпроси работим с колегите в мрежата. Уверявам Ви, тази кауза е много зареждаща и вдъхновяваща.

Също така имате и практика като редактор на няколко авторитетни международни научни списания. Обогатява ли Ви тя като клиницист?

Да, неимоверно. Имам контакти с колеги от различни страни и структури, с различен поглед и поле на научни интереси. Освен това имам досег с много нова информация още преди тя да се е появила в пространството. Това също е много ценно. Но най-важното е възможността за професионално общуване и научен принос за международната онкология.

Обичате да казвате, че онколозите лекуват не раковото заболяване, а пациента, който боледува от рак. Кое е най-важното според Вас в общуването между лекар и пациент – онова, което предопределя успеха или неуспеха на терапията?

Лечението не е просто даване на лекарства, а комплексен процес. В нашата област – онкологията, пациентите стават все по-информирани и запознати. За тях е важно да повярват, че имат път, че имат пред себе си бъдеще. Важно е да виждат, че има онкологични звена с грижа за тях и че ако имат нужда не само от лечение, но и подкрепа, има къде да ги потърсят.

Кои нравствени ценности са най-важни за вас като човек и лекар?

На първо място са уважението и етиката. Навсякъде - в семейство, към деца, родители и близки, към приятели, към колеги, към пациенти. Вярвам в непредубедеността в общуването, а не в скептицизма. Миналата година преживях неприятна ситуация с неетично и неморално поведение от колеги без морал и етика, а с лични цели. Тогава обаче видях и колко други колеги около мен в институция, в която работех само от няколко месеца, имаха истински ценности и ме подкрепиха. Да се държиш с етика, уважение и достойнство, дори когато насреща няма такива, е правилно, макар и да не е лесно.

Извън професионалните успехи какво Ви носи радост в личен план – любимо занимание, любима книга, любима музика?

Обичам и ценя всеки момент със семейството ми. Гордея се с децата ми, които вече порастват и имат свои каузи – те ги избират сами и вярват в тях, а аз смятам, че са пораснали като свободни и мислещи хора. Имам прекрасно семейство, съпруг и деца, здрави родители и верни приятели – имам много!

Не ми остава много време за четене, за съжаление. Обичам импресионизма и вдъхновяващите фотографии, класическата и рок музиката. Обичам, разбира се, и да пътешествам заедно със семейство и приятели. Любима страна ни е Португалия, но и в България има толкова красиви кътчета, които продължаваме да опознаваме.

Коя Ваша мечта бихте искали да видите реализирана в близко време?

Работя в екип, в който има млади колеги – умни, добри и човечни. Искам те да станат по-добри специалисти от мен, да надминат това, което аз съм успяла да постигна. Това е в професионално отношение.

В личен план скоро отивам сред фиордите – това е пътуване, за което мечтая отдавна. А ако там мога да си поговоря с David Gilmour, Martin Gore, Brent Smith и Атанас Пенев – ще ми се получи супер!