burevestnik.bg - Мобилна версия


Доц. Деспотова: Палиативните грижи не са терминални грижи, а борба за качеството на живот

Доц. Деспотова: Палиативните грижи не са терминални грижи, а борба за качеството на живот

Разговорът за палиативната грижа е изключително спешен заради застаряването на населението и заради нарастващия брой на тежките, хронични, животоограничаващи заболявания. Необходимостта от палиативни грижи не е само за онкологичните заболявания и когато няма система, грижата се прехвърля върху семействата, т.е. страда цялото общество.

Това каза проф. Любима Деспотова, педиатър, детски кардиолог и специалист по обща медицина, преподавател в МУ – Пловдив, по време на XIII Годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“, на която Zdrave.net е генерален медиен партньор.

„Най-важното е да знаем, че това е борба за качество на живот за тези пациенти и семействата им. Палиативната грижа не е равнозначна на терминална грижа“, категорична беше проф. Деспотова. Тя заяви, че за качествената палиативна грижа е необходимо рано да се разпознава необходимостта от нея, да се контролира болката и всички свързани с тежки физически заболявания симптоми.

„Много е важна психологическата, духовната и социалната подкрепа. Постоянно се задава въпросът колко струва палиативната грижа, но много по-важен е въпросът колко струва липсата й, заради която минимум един член на семейство с такъв болен остава извън пазара на труда и обществото“, подчерта проф. Деспотова.

Тя съобщи, че по данни на СЗО почти 57 млн. души в света годишно се нуждаят от палиативни грижи, но само 14% от тях я получават. По наличие на палиативни грижи България е в групата на Барбадос, Доминика, Саудитска Арабия, Ивицата Газа. „В България по документи пациентът има право на такава грижа, но тя е дискриминационна, защото има само една клинична пътека и е запазена само за онкологично болните пациенти. По данни на ОИСР обаче едва 15% от починалите онкоболни на 65+ години са ползвали палиативна грижа или хоспис преди смъртта си. В същото време средната стойност за страните от ОИСР е 65%“, каза проф. Деспотова.

Доц. д-р Николай Йорданов, началник сектор „Палиативни грижи“ в КОЦ – Враца, отбеляза, че у нас много сериозен проблем е достъпът до лекарства и контрол на симптомите. „Нито помпите, нито консумативите за обезболяване се покриват от НЗОК. Фирмата, която внасяше помпите, искаше да ги раздава на пациентите, а Касата да покрива консумативите. В резултат на отказа на Здравната каса фирмата изтегли помпите от България. Ние сме единствената страна в Европа, която няма орален морфин, въпреки че бяхме първата, която преди 20 години имаше такъв, защото не са финансово интересни“, обясни той.

Грижата за палиативните грижи днес е грижа за нашето утре, допълни доц. Йорданов.

Доц. Велина Гергелчева, модератор на панела и началник Клиника по нервни болести в УМБАЛ „Софиямед“, изрази надежда да се изработят механизмите, по които да бъде оптимизирана системата и всички нуждаещи се да имат достъп до палиативните грижи.

„Искам да ви окуража да си сътрудничите с други европейски държави около вас, които вече имат опит, като Румъния например“, посъветва на свой ред д-р Шионед Еванс, консултант по палиативна медицина и Ръководител на клинична служба по палиативни грижи в Musgrove Park Hospital, UK.

„Хосписът е място за палиативна грижа за пациенти над 18 години. Това може да са последните дни в живота им, но може и просто да се нуждаят от дългосрочно наблюдение. Нужен е интегриран модел с фокус върху общностната грижа и трябва да се ръководим от това, че всеки един пациент е важен. Най-важното е да се помогне на хората да изживеят оставащото им време по най-добрия начин“, каза още д-р Еванс.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   QG6#

Още от Новини