Доц. Дора Златарева: Интервенционалните методи, интегрирани със софтуери и изкуствен интелект, ще намалят значително участието на човешкия фактор

Доц. д-р Дора Златарева, дм е част от екипа на Клиниката по образна диагностика на УМБАЛ “Александровска“ и преподава в Катедрата по образна диагностика на Медицински университет, София. Изтъкнат диагностик в областта на неврорентгенологията, където има впечатляващо международно признание. Специализирала е във Великобритания и Италия, член е на две международни научни журита (изпитни комисии), които  присъждат Европейските дипломи по неврорентгенология и детска неврорентгенология.

Автор е на повече от 100 научни публикации в български и чужди периодични издания, членува в шест международни научни дружества, поканен лектор на множество европейски научни събития. Доц. Златарева е номинирана за следващ председател на Дивизията по неврорентгенология на Европейския съюз на медицинските специалисти – (UEMS). Освен в областта на неврорентгенологията и детската неврорентгенология, научните ѝ интереси са и в областта на ПЕТ/КТ онкология, антропоанатомия, гинекологична патология. Владее английски, италиански, немски и руски език.

Доц. Златарева, как направихте избора да се посветите на образната диагностика?

Повечето от роднините ми работят в различни медицински специалности и имах непосредствени впечатления от ежедневието и удовлетвореността им.  Завършила съм през 1996 г. и вече бяха отпаднали задължителните разпределения, а това даваше възможност за значително по-голям избор. Имах срещи с рентгенолози (синоним за образни диагностици) и от тях разбрах, че „всеки рентгенолог насочва децата си към същата специалност“. „Каква по-добра атестация от това?“, мислех си тогава и сега напълно ги разбирам. Сред близките ми нямаме специалисти по образна диагностика и тъй като обичам предизвикателствата и неутъпканите пътеки, започнах ентусиазирано да се подготвям за изпит за зачисляване за специализация.

Синът ми беше на 1 годинка и оттогава е свидетел на многобройните колоквиуми и изпити, за които съм чела.  По време на подготовката ми за изпит за специалност той често ми казваше: „Мамо, напиши си домашното и после ще си играеш с мен“. Сега той е студент 5-ти курс медицина, но съм предоставила избора му за специалност на него. Въпреки това съм се опитвала да вдъхновявам студентите си с идеята за образната диагностика.

Това е динамична специалност, която изисква задълбочена обща медицинска култура, знания за анатомия, патофизиология и патоанатомия, физика, клинична лаборатория, генетика, различните клинични специалности и разбира се специфично- образна диагностика. Тази част от медицината има много общо с логиката, наблюдателността, но и с въображението. Тя изисква ежедневно поемане на отговорност и понякога даване на прогнози за състоянието или проследяването на пациента. В началото при избора си осъзнавах само малка част от всички тези интересни аспекти, но дори тогава бях въодушевена от перспективите пред мен. Сега, след 20 години практика считам, че позитивите, удовлетворението и възможностите са много повече.

Специализирала сте в много страни и имате поглед върху развитието на тази специалност в Европа и света. Къде сме ние?

Повишаването на квалификацията чрез конгреси, конференции, online  източници, курсове и специализации  е залегнало като задължително условие в почти всички страни по света. Специализациите са изключително важен аспект за всеки лекар. Именно там – в различна страна и медицинска обстановка, с нови колеги, апарати за магнитен резонанс и компютърна томография, с нова организация на работа осъзнаваш докъде си стигнал в развитието си. Това може да бъде отнесено личностно, но много често  и обобщено за конкретното лечебно и диагностично заведение и дори за страната, от която идва специализиращия. Моето мнение като цяло е, че в България продължава да има много и качествени лекари в различните специалности. Конкретно в образната диагностика през последните години поради по-големия интерес все повече млади колеги, които владеят чужди езици започват специализация.

Това, съчетано с желанието за усъвършенстване, повишава нивото на компетенция  на най-младите колеги. Разбира се задължително и необходимо условие е и качественото обучение в медицинските университети и центрове за специализация и следдипломната квалификация. По мое мнение биха могли да се организират повече образователни събития като конференции и мултидисциплинарни курсове, но това е свързано с финансирането. През последните години в различни градове на България има инсталирани множество апарати за образна диагностика  с много високо качество от модерно поколение. Разбира се, аз съм специализира в университети, където има 7-Тесла магнитен резонанс, мултидисциплинарният подход и средствата, отделени за наука, диагностика и лечение на пациентите са многократно по-големи, но това са единични центрове.

Спомням си как бяха изпратили за консултация образите на дете от България, тогава работих в  Great Ormond Street, Лондон – най-висококвалифицираната детска болница във Великобритания. По случайност точно аз трябваше да дам второ мнение  и го показах на колегите с гордост- изследването беше проведено в УМБАЛ "Александровска" и колегите приятно се изненадаха от качеството на образите и отличния протокол. Интересното в случая беше, че родителите изискваха второ мнение, мислейки, че нивото на специалистите е много различно. Настина в детската неврорентгенология на европейско ниво има значителни различия и много малко колеги притежават компетенцията за заключения при комплицирани случаи. За мен беше голямо признание, че след предходни специализации, финансирани от министерство на образованието - МОН, бях поканена като консултант лекар да работя в Great Ormond Street. Считам това за успех за българската неврорентгенология и съм благодарна за шанса. В обобщение, в България в момента има центрове за образна диагностика, в които апаратурата, специалистите и обучението са на европейско ниво.

Разкажете за научните изследвания, над които работите заедно с проф. Ивайло Търнев?

Дисертационният ми труд е съвместна научна работа с екипа на проф. Ивайло Търнев. Имах шанса да работя с тях и да участвам в различни научни проекти в сферата на неврогенетиката. Анализирахме и описахме находките при пациенти с миотонична дистрофия тип 1, пациенти с наследствена фокална епилепсия и генетична епилепсия с фебрилни гърчове плюс.
Понастоящем съм член на Експертния център по наследствени неврологични метаболитни заболявания.  Провеждаме магнитен резонанс на пациенти с различни заболявания като мускулна дистрофия пояс- крайник, Дюшен, наследствена атаксия, наследствени спастични парапарези. Данните от проведените изследвания помогнаха за фенотипизирането на пациенти с новооткрити от екипа на проф. Търнев мускулни наследствени заболявания.

Участвате в международните изпитни комисии, които присъждат европейски дипломи по неврорентгенология и детска неврорентгенология. Много ли са кандидатите, които се явяват, труден ли е конкурсът?

Последните години имам честта да бъда член на изпитната комисия  на Европейския борд по Неврорентгенология. Кандидатите, допуснати до изпит са преминали през двугодишно обучение чрез курсове и тестово изпитване. Специализираните дипломи са по неврорентгенология и детска неврорентгенология. Този стандарт за квалификация  по неврорентгенология в момента е препоръчителен в Европа за всички, които работят в тази област. Кандидатите са от най-различни страни – предимно Европа, но има от Южна Америка, Северна Америка, Азия, Африка и дори Австралия. Общото ни мнение е, че все още съществуват значителни различия в обучението и стремежът е да се спазва стандарт в съответствие с еволюцията на образните методи, изкуствения интелект и новите генетични открития.

Ние, участниците в изпитните комисии сравняваме с времето, когато ние се явявахме на изпит  и изискванията бяха много строги като дори приемането за член в Европейската асоциация по неврорентгенология беше рестриктирано. Последните 3-4 години изпитът промени формата си и преминахме през различни методи освен общия тест, анализ на образи, изпит пред различни изпитни комисии. По този начин едни кандидат има шанс да бъде изпитан в един ден последователно от 4 комисии неврорентгенолози. С цел сигурност ние получаване указания предния ден, а въпросите - в деня на  изпита. Всичко е организирано с цел повишаване на обективността и дори нямаме право да питаме кандидатите за името и националността им. Впечатлението ми е, че явяващите се на изпит са силно мотивирани и повечето от тях са много добре подготвени. В момента участвам в работната група, която съставя стандарта за провеждане и обучение по педиатрична неврорентгенология в Европа и есента очакваме първата версия на документите да е готова.

Какви са очакванията Ви за развитието на образната диагностика и в частност на неврорентгенологията в бъдеще – кои методи ще претърпят най-съществена еволюция в близките години?

Бъдещето е много променлива величина, затова е и обект на различни предвиждания. Всеки би могъл да предскаже увеличение на дяла на информационните технологии, алгоритмите за анализ на образите и изкуствения интелект- това е реалност и много близко бъдеще. Магнитният резонанс непрекъснато увеличава индикациите и приложението си и невронауките ще имат все по-голяма роля в бъдещето. Мисля, че интегрирането на различни научни направления ще допринесе за открития в невроанатомията, неврофизиологията, но ще има и практическо приложение за диагностика, дори и лечение на болестите.

Изкуственият интелект би помогнал значително за диагностика и проследяване на пациенти с конгнитивни нарушения, тумори или други заболявания, при които човешкият фактор ще бъде намален. Това би предоставило повече възможности за използване на предимствата на специалиста по образна диагностика в сравнение с различните алгоритми. Интервенционалните методи на лечение на съдовите заболявания ще бъдат интегрирани със софтуери и изкуствен интелект и вероятно човешкият фактор ще бъде намален значително. Провеждането на катетеризация, емболизация на съдовите малформации ще става все по-евтино и достъпно. По отношение на компютърната томография вероятно ще сме свидетели на продължаващо намаление на лъчевото натоварване и оптимизация на образите.

Ще остане ли в миналото добрият стар рентген?

Класическият рентген, впечатляващ всички с възможността „невидими лъчи“ (както ги нарича Рентген) да установява норма и патология в човешкото тяло, вероятно ще продължи да се трансформира не само като дизайн, но и като индикации за приложение. Все още рентгенографията на белите дробове, костите и ставите остава първи най-бърз и широко използван метод за диагностика на значителен брой заболявания – например възпалителни заболявания, травми. Разбира се, голяма част от индикациите се изместват и от съвременните методи на изследване, но само бъдещето ще покаже дали класическите образи, съчетани с оптимизиране на лъчевото натоварване ще продължат да ни помагат при диагностика и проследяване ефекта от терапията.

Знае се, че лекарите, които работят в тази област имат съвсем кратък контакт с пациента, а понякога дори не се познават лично. Имате ли случай или случаи във Вашата практика, които сте запомнили точно заради общуването с болния?

Като допълнение към въпроса за мястото на страната по отношение на образната диагностика в Европа и света ще Ви дам повод за самочувствие. Все още в България може да си позволим контакт с пациентите и като специалист по образна диагностика често разговарям с пациентите или осъществявам оглед на засегнатата област, която ще бъде обект на изследване. Повод за самочувствие, защото това означава, че имаме здравна система, която е в интерес на пациента, а той не е обект само на инструментални или лабораторни изследвания и лечение по стандартни протоколи.

В повечето страни по света общуването с лекар е лукс и затова често българите, живеещи в чужбина се връщат в България, когато е необходимо провеждане на изследвания, особено магнитен резонанс.

Имам много случаи, които съм запомнила, но най-голямо впечатление са оставили децата - най-тесните ми професионални интереси са в педиатричната неврорентгенология. Децата  винаги ме изненадват с умението си да превъзмогнат дискомфорта, да забравят неприятните усещания по време на изследването и после отново да продължат да бъдат себе си, да откриват света и да даряват безгрижие и надежда на родителите си. Има и други случаи, при които трудно обясняваш на родителите какво предстои, каква битка започват и колко често трябва да се виждате за контролни изследвания. Но винаги остава надеждата следващия път да видиш усмивка и оптимизъм и да се почувстваш удовлетворен, че си помогнал.

Коя е най-голямата Ви мечта?

Разбирам, че ме питате за професионална мечта. Мечтая за обкръжение от млади и ентусиазирани специализанти и специалисти по образна диагностика, които да намират смисъл да работят в  България. Мисля, че това синтезира всичко - наличие на млади лекари, избрали да останат в страната, финансирани достатъчно,  за да имат възможност да повишават квалификацията си, шансове да работят на най- съвременна апаратура и разбира се - добри и вдъхновяващи учители.

Какво бихте пожелали на колегите си в момент, в който излизаме от епидемичната ситуация?

Надявам се заедно  по-бързо да успеем да превъзмогнем всички или поне повечето препятствия, които епидемичната ситуация създаде. Пожелавам на колегите си здраве, повече време, за да бъдат с близките си, по-малка необходимост от саможертва и повече професионално удовлетворение. Вярвам, че по-доброто винаги предстои.