Инсултът е смърт. Винаги е мозъчна смърт. Всеки инсулт оставя следа. Голяма част от смъртта е дефинитивна, т.е. инсултът е най-големия убиец в света и е по-добре да не се случва. Това каза началникът на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Света Анна“ - София доц. Росен Калпачки в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите на доц. Георги Ангов, невролог и отоневролог в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“, най-правилният подход за хората, получили инсулт, е да извикат Бърза помощ.

Специалистите подчертаха трите основни симптома, които не трябва да бъдат подминавани – внезапно настъпило изкривяване на лицето, промяна в говора или слабост в лявата или дясната ръка. „Ако един от тях се случи, не дай Боже два, е почти сигурно, че започва инсулт“, каза доц. Калпачки.  

„Инсултът е свръхспешно състояние. Медицинската общност в света се е обединила, че това е най-спешното състояние, тъй като касае мозъка. Дори сърдечните инфаркти могат да изчакат малко. Основният белег, по който можем да разпознаем инсулта, е внезапност. Внезапно изкривяване на лицето, промяна в говора, внезапна слабост в крайниците означава инсулт. Големият проблем е, че тези симптоми не се усещат веднага и е много важно да има някой около човека, получаващ инсулт“, каза още той.

„Паник-атаките и световъртежът не са симптоми на инсулт. Само 5 на сто от световъртежите са проява на инсулт. 100% от хората, когато им се завие свят, са убедени, че получават инсулт, а не е така. Острият световъртеж е сериозно състояние, но е различно от инсулт“, допълни доц. Ангов.

По думите му много се е увеличил пациентопотокът от всички неврологични заболявания и вероятно въздържането на пациентите от постъпване в болница по време на COVID пандемията е отговорно за усложняване на голяма част от състоянията. „Патологията е една и съща като преди, но количеството пациенти се увеличи“, каза доц. Ангов.

„Последните данни на СЗО сочат, че вече сме на второ място по обща смъртност, пред нас е държавата Лесото, а по смъртност от инсулти също излязохме на второ място. До 2019 г. бяхме еднолични лидери, като сега пред нас е Черна гора. По сърдечносъдови заболявания, обединени с инфарктите, обаче сме абсолютни лидери“, каза доц. Калпачки.

COVID повлия на инсултите в европейски мащаб. 13% по-малко са получилите тромболиза в Европа през 2021 в сравнение с 2019 г. „Има известно увеличение на броя на инсултите като причина от COVID, макар че очаквахме много повече вирусът да повлияе директно на съдовете на мозъка. В нашата клиника имаме около 6000 пациенти с COVID, всички са неврологично проследени, но инсултите от тях са около 200. COVID не повлия директно на инсултите, а затрудни достъпа до лечение, което доведе до повече инсулти“, допълни доц. Калпачки.

„Аз обучавам моите пациенти как да се профилактират срещу съдови заболявания - работя с всеки от тях индивидуално. Това са рисковите фактори - контрол на кръвното налягане, мастен профил, диабет, физическа активност, тютюнопушене и зависимостите, контрол на сърдечната аритмия. Никога няма да се уморим. Преживелите няколко микроинсулти пациенти трябва да се следят много стриктно с изследвания, защото рискът от последващ инсулт всъщност е много по-голям“, посочи доц. Георги Ангов.

„Има рискови фактори, от които не можем да избягаме. При инсулта има лесно обобщение – високото кръвно налягане. Ако искате да се предпазите от мозъчен инсулт, дръжте кръвното си добре. Предсърдното мъждене е причина пък за почти 1/3 от инсултите“, допълни доц. Калпачки.