burevestnik.bg - Мобилна версия


18 ноември - Световен ден за борба с ХОББ

Доц. Меков: ХОББ може да се развие и при хора, които никога не са пушили

Задухът не е нормална част от остаряването и трябва да бъде изяснен, съветва пулмологът

Доц. Меков: ХОББ може да се развие и при хора, които никога не са пушили

Всяка трета сряда на ноември отбелязваме Световния ден за борба с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Това е третото заболяване с най-висока смъртност в световен мащаб според данните на СЗО.

Какви са симптомите на ХОББ, как се лекува тя и каква е най-добрата превенция – по тези и други въпроси разговаряме днес с доц. д-р Евгени Меков, дм, пулмолог от Клиниката за лечение на неспецифични белодробни болести и фтизиатрия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Д-р Меков, тютюнопушенето е водещата причина за развитие на ХОББ. Но има ли други фактори, които крият риск?

Тютюнопушенето е основният рисков фактор, но далеч не е единственият. Замърсяването на въздуха, професионалното излагане на прах, газове и химически вещества, пасивното пушене и използването на биомаса за отопление (дърва) също повишават риска. Значение имат и генетичните фактори, особено дефицитът на алфа-1-антитрипсин, както и някои белодробни заболявания в детска възраст.

Важно е да се знае, че ХОББ може да се развие и при хора, които никога не са пушили.

Как непушачите могат да се предпазят от развитие на заболяването?

Основната препоръка е да ограничат излагането си на вредни вещества – цигарен дим, прах, химически изпарения и замърсен въздух. Особено важно е осигуряването на добра вентилация и използването на подходящи предпазни средства при работа в рискова среда. Поддържането на добра физическа активност и своевременното лечение на респираторните заболявания също имат значение за белодробното здраве. Не бива да забравяме, че профилактиката започва още в детството.

Модерните алтернативи на цигарите намаляват ли риска?

Електронните цигари и устройствата за нагряване на тютюн често се представят като по-безопасна алтернатива, но това не означава, че са безвредни. При някои от тях се установява по-ниско излагане на определени токсични вещества, но все още липсват убедителни дългосрочни доказателства, че намаляват риска от развитие на ХОББ. Аерозолите им съдържат вещества, които могат да увредят дихателните пътища, а има и данни, че съдържат и радиоактивни елементи (полоний). Най-доброто решение остава пълното прекратяване на тютюнопушенето, а не замяната на един продукт с друг.

Защо обикновено заболяването се диагностицира около 40-годишна възраст?

ХОББ се развива постепенно, обикновено в продължение на десетилетия. Първите симптоми често се подценяват и пациентите търсят медицинска помощ едва когато задухът започне да ограничава всекидневните им дейности. Затова заболяването най-често се установява след 40-годишна възраст, въпреки че увредата на дихателните пътища може да започне значително по-рано.

Каква е причината мъжете да страдат по-често от жените?

Исторически ХОББ е по-разпространена сред мъжете, основно поради по-високите нива на тютюнопушене и професионалната експозиция. През последните десетилетия обаче честотата сред жените нараства. Има данни, че жените могат да бъдат по-чувствителни към вредното въздействие на тютюневия дим.

При кои симптоми е задължително да се потърси специалист?

Най-характерните симптоми са продължителна кашлица, отделяне на храчки, задух при физическо усилие и чести респираторни инфекции. Особено внимание трябва да се обърне на постепенно намаляващата физическа издръжливост – например когато човек започне да се задъхва при изкачване на стълби, които преди е преодолявал без затруднение. Често пациентите приемат тези оплаквания за нормална последица от възрастта или тютюнопушенето. Това е грешка. Задухът не е нормална част от остаряването и трябва да бъде изяснен.

По какъв начин се диагностицира ХОББ?

Основното изследване е спирометрията. Тя е бърза, неинвазивна и позволява обективно да се оцени функцията на белите дробове.

Защо се казва, че заболяването е нелечимо?

Защото част от структурните увреждания в белите дробове са необратими. При ХОББ се развиват хронично възпаление, промени в малките дихателни пътища и при част от пациентите разрушаване на белодробната тъкан – емфизем. Съвременната медицина все още не може да възстанови напълно тези промени.

Това обаче не означава, че заболяването не може да се лекува. Напротив – правилното лечение намалява симптомите, ограничава обострянията, подобрява качеството на живот и може да забави прогресията на заболяването.

Има ли стадий, при който заболяването е обратимо, ако се започне лечение?

При вече установена ХОББ не можем да говорим за пълна обратимост на заболяването. В ранните стадии обаче функционалните нарушения могат да бъдат сравнително леки, а част от тях да се повлияят значително от лечението.

Отказът от тютюнопушене е най-важната стъпка за забавяне на загубата на белодробна функция. Колкото по-рано се постави диагнозата и започне подходящо лечение, толкова по-голяма е възможността да се запази белодробната функция и пациентът да остане активен дълги години.

Как съвременната медицина лекува ХОББ?

Лечението претърпя значително развитие през последните години. Основата остават инхалаторните медикаменти, които разширяват дихателните пътища и намаляват задуха. При определени пациенти се добавят инхалаторни кортикостероиди, а вече разполагаме и с биологични терапии за специфични групи болни с чести обостряния.

Съвременният подход е индивидуализиран – лекуваме не просто стойностите от спирометрията, а конкретния пациент, неговите симптоми, риска от обостряния и придружаващите заболявания.

Изключително важни са прекратяването на тютюнопушенето, ваксинациите, белодробната рехабилитация и редовното проследяване. При напреднало заболяване могат да се прилагат кислородотерапия, неинвазивна вентилация и при подходящи пациенти – интервенционални методи.

Може ли пациент с ХОББ да води пълноценен, активен живот и дори да спортува?

Категорично да. ХОББ не означава, че човек трябва да се откаже от физическата активност. Напротив – обездвижването допълнително влошава физическия капацитет и задуха.

Редовното ходене, колоезденето, плуването и подходящите физически упражнения могат значително да подобрят издръжливостта и качеството на живот. Разбира се, натоварването трябва да бъде съобразено с тежестта на заболяването и състоянието на пациента. Диагнозата „ХОББ“ не е присъда. При навременно диагностициране, правилно лечение и активно участие на пациента в терапевтичния процес е напълно възможно да се поддържа добро качество на живот в продължение на много години.



СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   9pkg

Още от Новини