
„Има проучвания на работодатели, според които 30% от хората напускат работа заради загуба на мотивация вследствие на синдрома на Бърнаут“, каза в предаването „Хоризонт до обед“ на БНР доц. Михаил Околийски, който управлява офиса на СЗО в България, по повод решението на Организацията синдромът на професионалното изчерпване да бъде включен официално в международната класификация на болестите, а описанието му е „хроничен стрес в работна среда, който не е бил овладян успешно“.
„Световната здравна организация не описва бърнаута като медицинско състояние, а като феномен, който засяга работното място. Това не е болест, а нещо, което придружава загубата на вдъхновение, на мотивация, токсичната среда на работното място“, каза доц. Околийски.
Той уточни, че често проблемите от работата се пренасят вкъщи. И когато у дома не се срещне разбиране, това влияе върху личните взаимоотношения.
Според доц. Околийски, това състояние рядко намира правилното отношение от страна на мениджмънта, на медицинските специалисти. Той допълни, че трябва да се търси решение под формата на екипна работа, да се намери смисъл извън работа, за да се избегне натрупването на негативно преживяване, което финишира много често в цинизъм към работния процес.
„В България често сме наблюдавали това при медицински специалисти и лекари, но този цинизъм не се дължи на нежеланието им да си свършат работата, а е вследствие на преумора и лошо управление от страна на техните мениджъри“, допълни доц. Околийски.
Има много хора, които ходят на работа, функционират сравнително привидно добре, но не са ефективни и само симулират присъствие. Това също е свързано с бърнаута и с наченки на депресия, защото много често синдромът е придружен с депресивни усещания.
Доц. Михаил Околийски уточни, че ако има такова психично страдание, човек може да излезе в болничен, но подчерта, че възстановяването не означава само известно време неработене или стоене вкъщи, а търсене на помощ от психотерапевт или психиатър. По думите на доц. Околийски, ако проблемите на работното място не бъдат решени, то това временно отсъствие от работа би било безсмислено.
„В мерките срещу синдрома е важно да се включи развиването на любопитство към другия, да се работи върху човешките взаимоотношения. Би трябвало хората да работят върху това да са дружелюбни, за да върви работата. Хобитата също. Но работенето само заради пари - ако изкарваш само пари без удовлетворение, е капан, бомба с часовников механизъм, която все някога ще избухне, защото ще стигнеш до границите си на смисъла и тогава има риск да пострадаш“, обясни експертът на СЗО.
Коментари по темата
А как се отразява това .че работим за жълти стотинки и не спазват уговорките...удължаване на работно време ...растящи ангажименти над поетите при назначаването ...Нервите ми се късат .не спя и ще заминем скоро там от където се върнах от мъка по приятелите си..
Хелоооу ,на Запад има Burn-Out синдром, но това е приложимо САМО ЗА ВИСОКО ПЛАТЕНИ специалисти с емоционално износване от отговорности. Не за тотално незаплащания с десетилетия български лекар Тук у нас психолози-папагали се опитват да приравняват западния и българския лекар пряко копирайки наименованието Burn-out ,което тотално не е приложимо тук. Тук лекарят е претоварен, унижен и ниско платен. Това не е Burn-out синдром , а тотално Разрушителен и Демотивационен синдром. И трябва да го изучават психиатрите в контекста на посткомунистически оцелелия индивид работещ в здравния сектор,а не да ни блеят несъответни неща на ситуaцията. А политическата класа от комуняги ще продължават да ви говорят за отговорности, но никога за реални неща и реални реформи, които да осигурят тези отговорности. И ще ни обясняват несгодите видиш ли с burn-out syndrome , а не с шибаната си семашковска здравна система....