Доц. Светлан Дерменджиев: Лечението на алергичен ринит е индивидуализирано

Най-често срещаното алергично заболяване при хората е т. нар. сенна хрема или алергичен ринит.   В зависимост от типа на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи сред алергените от външната среда. Това казва началникът на Отделението по професионални болести с дейност по клинична алергология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД-Пловдив доц. д-р Светлан Дерменджиев по повод днешния Световен ден за борба с алергиите.

По думите му най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, обилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката. Симптомите се изострят в зависимост от вида на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и основен компонент на домашния прах, към който много пациенти са свръхчувствителни.

“Обичайното развитие и разпространение на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младите хора. От него страдат между 15-20% от населението, а в някои страни популационната честота стига до 25%. Сравнително висока е честотата на заболяването и в активната възраст”, казва доц. Дерменджиев, като освен алергични, при възрастните хора се наблюдават и други причини за поддържане или възникване на симптомите – употреба на медикаменти, хормонални причини, въздействие на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други. В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и неправилно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява своеобразен „връх“ в т.нар. „атопичен марш“ (б.а.- Атопичен марш се нарича последователността от алергични заболявания, възникващи на определен етап от живота на човека). Данните от редица представителни проучвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност между ринита и астмата“, казва доц. Дерменджиев, цитиран от пресцентъра на УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив.

Според него, когато пациентът получи оплаквания, трябва да потърси помощта на специалист алерголог или специалист оториноларинголог. Колаборацията между двете специалности гарантира точното и навременно поставяне на диагнозата и очаквания добър ефект от назначеното лечение.

Доц. Дерменджиев уточнява, че лечението не е шаблон, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в съвременната медицина и в клиничната алергология, включително, се говори за персонализирана терапия.

Специалистът отбелязва, че следва да се вземат предвид и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се извършват съвместно от специалисти по алергология и професионални болести.

“Много е важно да не се самолекуваме, защото можем да си навредим. Свидетел съм ежедневно на подобни случаи, в които пациентите първо сами си поставят неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в областта на носоглътката. Други пък си „самоназначават“ лечение и това влошава състоянието им”, казва доц. Дерменджиев.

Той допълва още, че фармакотерапията на алергичния ринит се променя, което е продиктувано от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната практика от 2000 година насам. Новите медикаменти разширяват възможностите за ефективно терапевтично повлияване на заболяването и подобряват качеството на живот на пациентите.

“Нашето отделение в университетската болница „Свети Георги“ е точното място, където пациентите могат да получат правилния съвет, правилната диагноза и адекватното лечение от специалистите алерголози”, казва доц. Светлан Дерменджиев.

„Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“– София, резултатите от които са публикувани в списанието на Българското дружество по алергология през 2000 година показва, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%. Тя е статистически сравнима с установената популационна честота в повечето Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на около 6%. Тези резултати се потвърждават и в проучването, което аз съм провел във връзка с първия ми дисертационен труд“, посочва още доц. Дерменджиев.