Доц. Терзиева: Важно е да има по-уважително отношение към науката

Не трябва да се пренебрегват годишните профилактични прегледи, категорична е тя

„Генетичните фактори на имунната система, които имат отношение към боледуването, както и регулаторните механизми на имунната система, дават отговор на въпроса защо различните хора боледуват различно от COVID“. Това каза пред БНР доц. Велислава Терзиева, началник на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ „Лозенец” и научен работник в Института по биология и имунология на размножаването „Акад. Кирил Братанов“ – БАН.

По думите й тежкото протичане на инфекцията е свързано с бурна имунна реакция, която и при делта варианта, и при уханския вариант се е изразява в появата на „цитокинова буря“. В този случай контролът върху имунната реакция не може да бъде овладян и тя има разрушителна сила.

Доц. Терзиева обърна внимание и на важността на самите рецептори в клетката. „Не е само един рецепторът, когато вирусът влезе в клетката, той бива поет вече от други рецепторни молекули, които по-нататък продължават да имат определена функция. Всяка една такава молекула си има отговорник в ДНК на човека. Вариации в тези молекули могат да дадат отражение и да пренасочат имунния отговор в една или друга посока“, подчерта специалистката.

Доц. Терзиева бе категорична, че тази пандемия е станала причина за натрупването на много нови знания за естеството и характера на вируса. „За този коронавирус научихме, че той също се променя като другите вируси, че си търси явно нов гостоприемник, затова се ориентира към човешката популация. Междувидовото прескачане не е рядкост в еволюцията“, каза тя.

Доц. Терзиева се спря и на темата за мерките по време на пандемията и определи като особено неподходящи и непопулярни мерките по затварянето на парковете и планините в началото на пандемията, след като е ясно, че чистият въздух и пребиваването на открито са нещо много полезно и не носят никаква вреда.

„Най-полезната мярка е носенето на маска, когато човек има симптоми. А иначе за мен най-важната и доста пренебрегната мярка у нас си остава високата обществена хигиена - улици, обществени места, обществен транспорт и т.н. Не постигаме нищо, ако не поддържаме добра хигиена у дома, на работното място, на обществени места. Тази мярка важи дори да няма коронавирус“, посочи доц. Терзиева и добави, че като цяло в бъдеще всички мерки ще се преосмислят и преоценяват.

Тя изрази мнение, че днес науката и технологиите се развиват изключително активно, ето защо не бива да се смята, че ваксините са били създадени бързо.

По темата за създаването на лекарствата срещу коронавируса тя коментира, че е невъзможно за един вирус да се създаде едно лекарство, защото вирусът се променя. Няма как да се създаде и само една ваксина, защото вирусите се променят, за да оцелеят, допълни тя.

Доц. Терзиева припомни, че първоначално са били изследвани познати лекарства за възможен ефект срещу коронавируса. Тя даде пример и с търсенето на ефективни средства за лечение на ХИВ-инфекцията, които са с различен механизъм на действие.

„Прилагат се групи лекарства за поетапно спиране на вирусното размножаване. Важно е да се отбележи и това, че се правят тестове за резистентност междувременно, защото вирусът се изменя и търси начин да избяга“, каза специалистката.

Тя препоръча хората да се ваксинират, ако искат да се предпазят от тежко протичане на болестта. „Ако хората не желаят сега да се ваксинират, биха могли да изчакат да мине летният сезон, да си направят тест за антитела и за клетъчен имунитет преди есента и тогава да решат дали да се ваксинират“, препоръча доц. Терзиева.

Тя обясни съпротивата на българина към ваксините с неговата народопсихология.

„Ние сме със сложна народопсихология, която е обусловена от нашата необичайна, различна история от тази на останалите народи. Станали сме доста недоверчиви и доста предпазливи“, коментира вирусоложката. Друг фактор в тази посока според нея е бил и сериозният натиск да се ваксинираме.

Доц. Терзиева подчерта, че е много важно да има по-уважително отношение към постиженията на науката и в медицината, а това се постига чрез възпитание в семейството и в училището. „Последните години бяха доста тежки за хората и може би не сме стигнали до формирането на такова отношение“, допусна тя.

Доц. Терзиева сподели впечатлението си, че пациентите идват доста късно след развитието на болестта. „Това отношение важи и за останалите заболявания, българинът не си прави нужните профилактични изследвания по принцип. А нашата болница разполага с прекрасни диагностични и лечебни възможности, лекарите и целият персонал не жалят сили за пациентите си. Всички бяха изключително натоварени, работиха на предела на силите си - лекари, сестри, лаборанти. Трябва да направим така, че да задържаме медицинските си кадри“, каза още доц. Терзиева.