Доц. Тонев: Лечението на здравеопазването има много общо с лечението в онкологията

Изискват се комплексен подход и последователни и необратими действия

Доц. Антон Тонев е специалист хирург-онколог в коремната област с над 15години опит. Специалист е по лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на гастроинтестиналния тракт. Извършва всички видове миниинвазивна (ендоскопска) диагностика,  лапароскопско и роботизирано лечение на заболяванията на гастроинтестиналния тракт и жлъчно-чернодробната система. Автор е на 198 научни статии и съобщения в страната и чужбина. Бил е депутат от „Продължаваме промяната“, председател на парламентарната здравна комисия, а сега е съветник на министъра на здравеопазването. 

Доц. Тонев, правителството прие законодателната си програма до края на 2023 г., която трябва да бъде изпълнена въпреки триседмичната принудителна ваканция заради местните избори. На какъв етап са проектите, които трябва да бъдат предложени от МЗ?

Законодателната програма на Министерството на здравеопазването се движи изцяло по управленската програма на правителството „Денков-Габриел“. Част от обсъжданите проекти са за спешни промени, като тези, предложени вече за обществено обсъждане в Закона за лекарствата и Закона за лечебните заведения, където отразяват нови цели в здравната ни стратегия, която също премина през гласуване в Министерски съвет. Предстои проект за изменение на Закона за здравното осигуряване, който отново да възстанови справедливата последователност на ежегодно подписвани Национални рамкови договори, нещо, което бе разтеглено във времето поради пандемията и което е време да бъде възстановено с традиционния си ритъм.

В целите за закона за бюджета на НЗОК за 2024 е записано, че трябва да се постигане оптимално финансиране на здравната система съобразно нуждите на пациентите. Как ще изглежда реално това?

Ако можем да обобщим, всички здравноосигурени и неосигурени на първо място биха искали никога да не попадат в категорията на пациенти, които имат нужда от здравни услуги. Такава философия се опитваме да представим и пред нашите съграждани, като предлагаме всекидневно профилактика и здравни програми, платени чрез средствата на нашия обществен фонд. Ако мога да направя една съпоставка между здравен и икономически интерес, когато сравняваме профилактика и лечение – един скринингов тест за колоректален рак струва до 20 лв., себестойността на една профилактична колоноскопия – около 250 лв. Ако се наложи да отстраняваме доброкачествено заболяване, например полип, от дебелото черво на наш пациент, това би струвало на обществения фонд около 2000 лв. За съжаление, лечението на прогресията на същото това доброкачествено заболяване във вече напреднало злокачествено заболяване може да премине 100 000 лв. за един пациент. Или с други думи, истинското оптимално финансиране води към много повече профилактични изследвания и много по-малко лечение. Търсената цел, разбира се, ще бъде много повече здрави хора, но и неизбежният резултат, който ще постигнем, е избягването на скъпоструващите методи на лечение, нужни при много тежки и напреднали състояния.

Защо в България нивото на профилактични изследвания все още е по-ниско от това в Европа?

Ние разполагаме с множество скринингови изследвания, които се заплащат от НЗОК или по програми на МЗ. За съжаление, в годините назад виждаме твърде малкия брой български граждани, които са достатъчно мотивирани да проверяват своя здравен статус чрез профилактични изследвания. През 2024 г. отново ще бъде въведено диференцираното заплащане на профилактичен преглед на общопрактикуващ лекар в зависимост от достигнатите проценти на извършени профилактични прегледи, като при повече извършени прегледи цената им ще бъде по-висока. Това води до стимул колегите да предлагат повече изследвания на своите пациенти. От друга страна трябва да можем да опишем и хората, които биха имали най-голяма полза от извършване на профилактика – това са здрави хора, които ходят всеки ден на работа, вземат своите деца от училище, излизат на ресторант, планират покупки и почивки…, но не и посещение на лекар. Те просто нямат здравни проблеми, за да стигнат изобщо до каквато и да е здравна помощ или профилактика. Сякаш е време да осъзнаем тази подробност  и да започнем да таргетираме здравите хора, които след навършване на една определена възраст да получат мотивация да обърнат внимание и на своето здраве.

Имате предвид „Профилактичния календар“ ли?

Да, той ще бъде приложение за „smart” устройство, най-често телефон или компютър, което като модул от нашето Електронно досие в НЗИС ще ни изпраща директни съобщения след навършване на определена възраст какви скринингови изследвания можем да ползваме по Здравна каса. Тези напомнящи съобщения ще могат да бъдат допълвани с информация за най-честите социално значими заболявания и как можем да ги избегнем. При интерес от наша страна, ще можем в рамките на НЗИС и нашето здравно досие да получаваме електронно направление за съответното изследване, което ще е необходимо само да потвърдим на нашето устройство, след което то ще се качва автоматично в облака и ние още на следващия ден ще можем да го използваме в коя да е лаборатория или болница. Истината е, че за да постигнем различни от сегашните недобри резултати, ние трябва да променим основно вижданията на цели поколения и разбиранията им за ценността “здраве”. Няма как  това да бъде постигнато със стари решения. Те не работят.

Какво се случва с обещаните от „Продължаваме промяната“ реформи в сектора, като например тези при общопрактикуващите лекари, или с мораториума за разкриването на нови лечебни заведения?

Общопрактикуващите лекари са здравата основа на нашата здравна пирамида, и ако те се чувстват комфортно в практиката си и нямат чиновнически проблеми, тогава цялата здравна система ще бъде добре построена и ще отговаря добре на нашите здравни нужди. 

Обсъждаме множество промени и реформи в цялата система, като все още сме реформаторски настроени и за нашите ОПЛ. Желаем да подобрим значително условията на техния труд, като например премахнем 24-часовото им разположение, заменим нуждата да бъдат налични за своите пациенти по всяко време и денем, и нощем, със система от кабинети на „Неотложна помощ“, които да бъдат разположени на регионален принцип и съответно – отговорност на общините. Обсъждаме и предлагаме аргументи как би изглеждала здравната ни система, ако надградим модела на заплащане на ОПЛ от чисто капитационен, какъвто е в момента, до хибриден модел, при който оставим пациентската листа и капитацията, но например добавим диференцирано заплащане за острите състояния на пациентите, в зависимост от това какъв път взема пациентът след напускане на кабинетът на ОПЛ – към дома или към болницата. Всичко това върви с огромно разтоварване от административната и най-вече хартиената отговорност, и с всичко това ние бихме искали да възстановим желанието на нашите млади лекари да попълват този първи етаж от нашата здравна пирамида. А относно мораториума за нови лечебни заведения, съвсем скоро ще видим предложени промени в Закона за лечебните заведения точно в тази посока. И вече Народно събрание ще реши.

Какво пречи на реформите в здравеопазването?

Липсата на решителност, на визия и на последователност, и то натрупано през последните 10 или 20 г. Затова и често правя паралели с диагностиката и лечението на онкологичните заболявания, защото всяко едно действие, достигнало само до средата на задължителните процеси, практически свежда резултатите до нула. Светът се развива с много бързи крачки, и тук не говоря за нови методи или молекули, каквито в България, смея да твърдя, имаме достатъчно. Имам предвид методите и начините за управление на сложни и многофакторни системи, каквато представлява всяка една здравеопазна система. За да се прескочи това, което пречи, е необходима поредица от действия в правилната посока, водещи до ограничаване на лобизма, оптимизация на разходите и увеличаване на достъпността на пациентите до съвременната медицина.

Как се работи в коалиционен екип, какъвто е този в Министерството на здравеопазването?

Аз съм хирург, който цял живот е работил в екип, това е по подразбиране, и не се страхува от тумори, а се учи да ги разпознава и отстранява. Понякога „работата в екип“ може да представлява предизвикателство за всеки един експерт или визионер, който има желание да налага нови идеи и модели на работа. Сигурно сте чували максимата, че у нас всички очакват промени към по-добро, но никой всъщност не желае сам да се променя. А за да можем да лекуваме туморните заболявания, единствената възможност за това дава комплексният подход от последователни и необратими действия.

Ако мога да перифразирам едно изказване на Асен Василев от вчера относно връзката между корупцията и онкологичните заболявания, то е че и при двете се постига пълно излекуване, но само след като „правилните хора приложат правилните действия“. Иначе обикновено следват незадоволителни резултати.

Във всеки коалиционен екип се работи трудно, поради наличието на повече от една гледни точки и вярата на всеки един член на екипа, че е прав. А сега си представете как се работи в не-коалиционен екип? Но както и при лечението на онкологичните заболявания, с достатъчно постоянство и увереност, надделявайки над отделните политически и икономически интереси на отделните лобита, е възможно реално решаване на натрупаните проблеми. И тогава дори и оказваният натиск не спира решаването на проблемите, и здравният дебат изглежда малко по-смислен и лесен. Работата в такъв екип би могло да е лесна, стига у всеки да има разбиране, че е там, за да помага на хората. Аз съм в политиката точно затова и за нищо по-малко.

На какъв етап е изграждането на строук-центровете, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост?

Бях избран за ръководител на работна група и в рамките на три заседания смятам, че описахме цялата картина на резултатите от лечението на ОМИ у нас. Не е новина, че те са много по-лоши в сравнение с постигнатите в Европа. Както споменах по-рано, вече лесно си вадим телефоните и сравняваме. При лечението на инсулт основен критерий за постигането на добри резултати е времето между настъпването на заболяването и започването на специфичното лечение, като това трябва да бъде в оборудван кадрово и апаратурно специализиран център. Тъй като случаите на годишна база са много – над 50 000 случая, с тенденция да се увеличават, ние имаме нужда от система от строук-центрове, които да покрият равномерно територията на България и да бъдат достъпни за всички случаи в рамките на тези „златни часове“. Важно е също да има и кадри, които да бъдат обучени и да работят в новосъздадените центрове. Този проект ще бъде изграден с европейски средства по ПВУ, като основен бенефициент е МЗ. Описали сме няколкото нормативни пречки повече болници да лекуват качествено и иновативно инсулт и се надяваме те бързо да бъдат отстранени и пациентите с това заболяване да имат надежда и увереност, че за тях ще бъде направено най-доброто и то най-бързо. За съжаление, техният брой само ще нараства в годините напред.

Смятате ли, че здравеопазването ни някога би могло да бъде такова, че да удовлетворява и пациентите, и лекарите, и администрацията?

За съжаление, това е неразрешима задача, в която всички да бъдат доволни. Не и по едно и също време. Не и ако сме напълно искрени. На първо място бих поставил здравето на пациентите – защото ако те живеят по-дълго и по-здраво от преди, заслуга за това ще имат и лекарите, и администрацията. Ето защо трябва да можем да отговаряме и на трудните въпроси, като например защо със същите методи и молекули като в други държави постигаме различни резултати? А понякога отговорите на тези въпроси звучат относително лесно.