Дългият живот в добро здраве изисква отговорност, смятат експерти

Статия в американското списание The Journal of Allergy and Clinical Immunology от 2006 г. показва пряка връзка между количеството асфалт и честотата на астмата. Колкото повече асфалт има в едно населено място, толкова по-често се среща там и астмата, и колкото по-малко ферми има, толкова повече е алергичният ринит.

Това каза проф. Мария Стаевска, ръководител на Катедрата по алергология на Медицинския университет - София и началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „Александровска“, по време на Longevity Forum 2.0, организиран от „Капитал“.

По думите й в съвременното общество чистият въздух, непреработената храна, добрата физическа активност и др. се заменят със своите противоположности. „Живеенето във ферми и в близък контакт с добитък и пръст до голяма степен има протективно действие, а много проучвания показват, че животът във ферма не допуска появата на алергични възпаления. Бактериите и гъбичките, с които сме се срещали преди индустриалната революция, имат регулаторно действие върху имунната система, която предотвратява развитието на различни имунни заболявания. Децата да играят в зелена среда“, каза още проф. Стаевска.

Тя съобщи, че нови данни за безплодието у хората говорят за промяна в микробиома - с обедняването му заради съвременния начин на живот и заради навлизане на много частици, добавки в храни, замърсяването на въздуха, детергентите, микропластмасата, се получава епителна дисфункция. Детергентите, използвани в перални и в миялни машини, също се отразяват неблагоприятно върху човешкия организъм.

„Околната среда оказва пряко влияние върху здравето ни. Ние не сме отделени от останалия свят и няма как ние да сме здрави, ако планетата ни не е здрава“, каза проф. Стаевска.

„Общото стареене на организма и кожните промени могат да бъдат използвани като симптом и индикатор, който да ни помогне да видим какво се случва в организма на жената“, каза д-р Росица Денчева, председател на Българската асоциация на естетичните дерматолози.

„В първите пет години от периода на менопаузата съдържанието на колаген в кожата намалява с 30%, което води до сухота и сърбеж. Това е огромен процент тъканна промяна, а жената вижда външните промени в кожата си.  След тези пет години продължава прогресивен спад в нивото на колагена с около 1,13% на година във всяка следваща година. Кортизолът също има съществена динамика в периода на менопаузата  – не се повишава рязко, но има тенденция да се увеличава, което е свързано с периода на съдово изразените изменения. В проучвания от 2025 г. се доказва промяната в тъканите не само в областта на кожата, а и появили се отражения върху черния дроб и сърдечно-съдовата система. Пълната функционалност на вътрешните органи се променя успоредно с промяната на кожата“, каза още д-р Денчева.

„Ако нямаме правилен режим на живот, не може да се говори за подмладяване. Хормонозаместителната терапия ще помогне така, че драматичният срив в нивата на хормоните да може да бъде контролиран. Жените, които се движат интензивно, стареят много по-бавно“, допълни тя.

За това каква трябва да е регулацията на безопасното подмладяване пък говори адв. Мария Шаркова, управляващ адвокатско дружество по медицинско право „Шаркова и партньори“.

„В България правната регулация и контролът върху услугите в областта на естетиката не осигуряват в достатъчна степен безопасност на пациента. Налице са законодателни дефицити, които затрудняват контрола, но и сам по себе си контролът е занижен до липсващ. Пътят напред – образователни инициативи, контрол върху вноса на лекарствата и медицинските изделия за естетични процедури, регламентация на различните видове медицински услуги в областта на естетиката, дефиниция на търговската реклама“, каза тя.