Държавата да осигури заплащането на специализантите по обща медицина

Това се предлага в становище на НСОПЛБ

Държавата да осигури заплащането на лекарите, специализиращи обща медицина. Това се предлага в становище на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ), изпратено до зам.-здравния министър д-р Мирослав Ненков. Писмото е във връзка с необходимостта от промяна, според сдружението, в наредбата за придобиване на специалност по обща медицина (ОМ).

В него се изтъква, че поради различната организация на работа, подход на практикуване, приоритети и финансиране тази специалност е специфична и се различава от останалите. Това се отразява и върху начина на провеждане на специализацията, от която 22 месеца са в база за обучение - практика за ПИМП и 14 месеца в лечебно заведение за болнична помощ, където се провежда теоретичното и малка част от практическото обучение.

От НСОПЛБ подчертават, че осигуряването на възнаграждение е един от основните проблеми пред специализацията по обща медицина. В становището си от сдружението припомнят, че според първоначалния вариант на наредбата специализантите по ОМ е трябвало да бъдат назначавани на трудов договор в ПИМП, която е база за обучение. Това обаче, уточняват от там, е правило невъзможно повечето от обучителните практики да назначат специализанти, тъй като не са имали възможност да осигурят необходимото възнаграждение. Впоследствие е прието между специализанта и базата за обучение да се сключи договор за обучение, който не изисква заплащане от страна на обучителя. В резултат специализантите по ОМ обаче остават без доходи, което налага да търсят други източници на средства и съответно специализацията им се е затруднявала, отбелязват от НСОПЛБ.

Ето защо в позицията, подписана от председателя на сдружението доц. Любомир Киров, се предлага да се помисли за механизъм за осигуряване на това възнаграждение от държавния бюджет или други източници, като се определи броят на ежегодните места за зачисляване. Той изтъква и че броят на общопрактикуващите лекари постоянно намалява, а в същото време незаетите практики се увеличават.

Доц. Киров настоява и да се направи анализ на броя на придобилите и упражняващите специалност и тяхната възраст, осигуреността на населението със специалисти, потребността от тях, както и прогноза в тази насока през следващите десет години. В тази връзка той отбелязва, че в момента има действащи около 40 обучителни бази (ПИМП), докато преди няколко години те са били над 60.

В становището се посочва още, че в момента програмата за обучение по Обща медицина е в противоречие с наредбата и не отговаря на същността на специалността, тъй като съществуват 13 седмици практика в ЦСМП. „Спешната медицина не е обект на Общата медицина. Доколкото, като на всеки лекар, на ОПЛ също може да се наложи да окаже такава, е достатъчно да се върне първоначалният вариант на програмата за обучение, където във всеки теоретичен модул са застъпени съответните спешни състояния, а останалото е практика в ПИМП“, се завява в него.