Държавите, свободни от COVID-19, рискуват да не могат да се отворят към света

Малко са местата по света и те са главно в Азиатско-тихоокеанския регион, които отбелязаха впечатляващи победи срещу COVID-19. Сега те са изправени пред ново изпитание: присъединяване към останалия свят, който все още се бори с вируса, пише Bloomberg, цитиран от Investor.bg.

В известен смисъл постижението да си дестинация без COVID се превръща в камък на шията. Докато градове като Ню Йорк и Лондон се връщат към личните сделки и обичайния бизнес, докато толерират стотици ежедневни случаи на фона на набиращата скорост ваксинация, финансови центрове като Сингапур и Хонконг рискуват да изостанат, защото продължават да поддържат строги ограничения в опит да се справят дори с единичните случаи.

За 18 месеца коронавирусът отне 3,3 млн. човешки живота по целия свят. Страни като Китай, Сингапур, Австралия и Нова Зеландия претърпяха по-малко смъртни случаи в сравнение с други държави, включително и напреднали с ваксинацията.

Това постижение позволява на хората там да имат до голяма степен нормален живот през по-голямата част от изминалата година. На места не беше необходимо да се носят и маски. Поддържането на този статус обаче изисква цикли на блокиране и рестартиране, почти пълни забрани за международни пътувания и строги политики за карантина.

Малкото пътници, на които им е разрешено да влизат в тези страни, трябва да прекарат седмици в пълна изолация без да могат да напуснат хотелската си стая в хотели, предназначени специално за карантинирани.

Сега, когато масовата ваксинация напредва, това позволява на други части на света да се нормализират и отворят за международни пътувания. Експерти и граждани обаче се питат дали подобни строги ограничения си струват компромисите, ако се прилагат дългосрочно.

„Няма как целият свят да бъде дестинация без COVID“, коментира Рупали Лимайе, директор науки за поведението и прилагането в Международния център за достъп до ваксини в Училището за обществено здраве на Джон Хопкинс.

Агресивните реакции срещу единични случаи на инфекция с коронавирус може да изглеждат преувеличени за наблюдателите в страни, изправени пред хиляди случаи на ден, но целта е да се изолират тези случаи преди да станат необходими по-разрушителни ограничения, например неколкомесечни блокирания. До голяма степен тази стратегия работи. Все пак по-бавният темп на ваксинация на тези места и заплахата от новите варианти на вируса означава, че мерките стават все по-обременяващи.

В момента Ню Йорк регистрира 95 нови ежедневни случая на милион души и САЩ току-що оттегли мярката за носене на маски на обществени места от ваксинирани. В Сингапур се регистрират около 4 случая на милион души население. Броят на случаите обаче е по-голям в сравнение с миналата година, заразяването е на местно ниво, не от пътуващи, и затова властите отново са в „бойна готовност“. Градът-държава въведе по-строги ограничения на границата и за социални събития, след като за една седмица отчете 60 местно предадени инфекции.

Междувременно Тайван регистрира 16 местни случая наскоро, което е дневен рекорд, и отново ограничи достъпа до спортни зали и други обществени места. В Хонконг всеки, който живее в една и съща сграда на заразен с нов вариант на Covid, трябваше да прекара до три седмици в карантина. Тази политика се промени преди няколко дни.

Австралия заявява, че вероятно няма да отвори международните си граници до втората половина на 2022 г. „Тъй като успешно се преборихме с вируса, ние не сме склонни да рискуваме“, коментира Питър Колиньон, професор по инфекциозни болести в Австралийския национален университет в Канбера.

Продължаващата изолация е цената, която тези места ще трябва да платят, за да поддържат този подход в дългосрочен план, тъй като други части на света се научават да толерират някакъв брой случаи на инфектирани, стига медицинските системи да не са претоварени.

Повечето експерти са съгласни, че е малко вероятно вирусът да изчезне напълно. Вместо това се очаква да стане ендемичен, което означава, че ще циркулира на някакво ниво без да предизвиква смъртоносните огнища, наблюдавани от края на 2019 г.

За да поддържат нулев процент на инфекция, тези икономики ще трябва да прилагат мерки, които са по-сурови и по-строги, казва Доналд Лоу, професор в Института за публична политика на Хонконгския университет за наука и технологии. „Това не е никак мъдро. Всичко това поставя местата, които са се справили добре с COVID-19 досега, в сериозно неизгодно положение, тъй като техните общества не са били изложени на възможността COVID-19 да стане ендемичен. Те няма да бъдат готови да приемат каквото и да е облекчаване на мерките, защото това може да изложи здравето им на риск“, допълва той.

Междувременно много страни - особено онези на запад, които имат достатъчно ваксини, започват да се отварят отново.

Пътуващите от Англия и Шотландия ще имат право да посещават някои страни без карантина от 17 май. В САЩ никога не е имало толкова строги карантинни правила за предотвратяване на „внос“ на патогена, както в страните без COVD. Повечето държави започват да премахват своите пандемични ограничения, като 25 са ги премахнали напълно.

За Хонконг и Сингапур недостатъците от поддържането на тази стратегия са значителни, защото финансовите центрове като Лондон и Ню Йорк могат да бъдат отворени отново. Като авиационни центрове и финансови центрове икономиките и на двата града особено разчитат на пътувания в сравнение с икономики, ръководени от износ, като Китай и Австралия, които могат да бъдат затворени за по-дълго.

През 2019 г. Хонконг е най-популярният град в света с международни посетители дори и след месеците на политически вълнения, а Сингапур е на четвърто място. Лондон е пети, а Ню Йорк – 11-ти.

Основна пречка за възобновяването е бавното пускане на ваксина в тези COVID- убежища поради комбинация от ограничения на предлагането и липсата на спешност на гражданите. Китай е ваксинирал 12% от населението си, в Австралия делът е 5%, а в Нова Зеландия – само 3%. Междувременно повече от една трета от населението на САЩ и една четвърт от населението на Обединеното кралство вече има поставени две дози ваксини. Все пак неспособността на тези страни да смекчат разпространението на COVID означава, че ваксинацията е приоритет.

На места с много малко инфекции обществеността не е развила изпепеляващия страх от вируса, който се появи в САЩ, Европа, Индия и Бразилия. Всъщност много жители се страхуват от ваксината повече от вируса. Докладите за рутинни странични ефекти, включително треска и болка на мястото на инжектиране, както и редки и потенциално смъртоносни усложнения като кръвни съсиреци, отблъскват хората.

Липсата на непосредствена заплаха означава, че някои хора биха предпочели да изчакат, докато информацията за ваксините напредне.

Не всички са съгласни, че елиминирането не може да се преследва дългосрочно. За Майкъл Бейкър, професор по обществено здраве в Университета Отаго в Уелингтън, Нова Зеландия, ползите от подхода са очевидни за това как смъртността в страната - от каквато и да е причина - всъщност е спаднала през 2020 г.

Той все още се надява стратегията да бъде приета по-широко с помощта на ваксинацията, така че коронавирусът да последва модела на морбили, а не да става ендемичен. „С подхода към морбили до голяма степен се спират огнищата във всяка държава, която има голям обхват“, казва той.

И все пак COVID убежищата са изправени пред нарастваща дилема. Ако ваксинациите не ускорят темпо, те рискуват да останат във вечен цикъл от ограничения, неспособни да преминат през пандемията. "Ако нивата на ваксинация са ниски, това допълнително застрашава способността им да се отворят", казва Лоу. „Ако беше така, по-ранната победа на тези места над COVID-19 щеше да е пирова“, заключава той.