Д-р Атанасов: Необходими са промени както в регулацията на здравната система, така и в модела на финансирането ѝ

Миналата седмица завършиха преговорите за коалиционно споразумение в областта на здравеопазването. Четирите партии – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“ набелязаха редица мерки, които би трябвало да започнат да се изпълняват, ако успеят да направят правителство. Как направените предложения биха могли да бъдат реализирани и до какво ще доведе това, попитахме изпълнителният директор на УМБАЛ „Александровска“ д-р Атанас Атанасов.

Д-р Атанасов, четирите партии, които водят преговори за съставяне на коалиционно правителство, се споразумяха за някои важни промени в здравния сектор. Кои от тези промени са реално изпълними до края на 2022 г. и кои са напълно неизпълними?

Очевидно е, че българската здравна система се нуждае от сериозни промени, за да отговори на реалните потребности на гражданите и на обществените очаквания. Мисля, че преди всичко политиците трябва ясно да решат какъв точно модел на здравеопазване искаме да имаме и това решение трябва да се основава на анализ на случващото се до момента, на подреждане на най-сериозните проблеми по степен на важност и оценка на възможностите за тяхното решаване. Преди повече от 20 години решихме, че искаме здравно осигурителен модел, базиран на принципите на солидарност при набиране на средствата и равнопоставеност при ползването на медицинска помощ, като финансирането се осъществява посредством пазарни елементи, чрез заплащане за извършена дейност.

Още в самото начало обаче бяха заложени твърде сериозни несъвършенства, свързани най-вече с липсата на остойностяване на разходите за здравеопазване, псевдодоговаряне между изпълнителите на медицинска помощ и потребителите на такава и липсата на механизми за доплащане, което доведе до тежко влошаване на финансовото състояние и декапитализация на публичните лечебни заведения. И вместо да коригираме грешките, постепенно в годините след 2001-ва започнахме да изкривяваме този модел, като освободихме огромна част от пациентите от потребителска такса и то за сметка на изпълнителите на медицинска помощ (с което ликвидирахме регулиращата функция на тази такса по отношение на потреблението и внесохме елемент на несправедливост) и въведохме лимитите, с което на практика възстановихме финансирането на структури, а не на дейности. Освен това блокирахме всякаква предприемчивост и възможност за реална конкуренция между лечебните заведения. В момента ние имаме един модел, който е резултат от смесването на несъвместими неща – пазар с бюджет. Лечебните заведения са уж търговски дружества, но се финансират основно с лимитиран бюджет. В този смисъл промяната в търговския статут на държавните и общинските болници трябва добре да се осмисли и преди да се извърши каквато и да е промяна, е добре да се реши какъв модел на здравеопазване искаме. Освен това трябва добре да осмислим каква точно цел преследваме с премахването на търговския статут, какво би се случило с натрупаните просрочени задължения в огромен размер при една такава промяна, на какви принципи ще почива стопанският оборот на лечебните заведения и ред други въпроси, които е добре да получат отговор преди да се пристъпи към такава промяна. Аз лично мисля, че в рамките на периода до края на 2022 г. трудно ще се извърши толкова радикална промяна.

Считам за изключително важно намерението на бъдещите управляващи за въвеждане на система за детайлна оценка на труда на медицинските специалисти, базирана на минимална почасова ставка. Това ще даде възможност за по-обективно определяне на възнагражденията, намаляване на дисбалансите в доходите на работещите, създаване на мотивация и индивидуална ангажираност и ще е предпоставка за преодоляване на задълбочаващия се дефицит на квалифицирани медицински кадри. Такава система би могла да се разработи и въведе до края на 2022 г.

Що се отнася до базовото съотношение между възнагражденията на санитаря и шефа на болницата, мисля че е добре да се въведе някакво максимално ограничение, но все пак това съотношение зависи от много други фактори, включващи различни механизми за оценка на трудовото изпълнение, така че това е един твърде дискутабилен въпрос. Необходимо е да се търси максимален баланс между диференциация и уравниловка на базата на компетентност, квалификация, интензивност и ангажираност от една страна и усещането за справедливост от друга.

МЗ публикува за обществено обсъждане Наредба за изменение на Наредбата на медицинските дейности, според която се въвежда нова класификационна система на медицинските процедури от началото на 2022 г. и на практика с това се отменя прилаганата към настоящия момент класификационна система на медицинските процедури по МКБ 9 КМ. Според Министерството това е предпоставка за въвеждане на ДСГ. Как ще коментирате предложените изменения?

По отношение въвеждането на новата класификационна система на медицинските процедури, която е разработена на базата на Австралийската класификация, следва да се има предвид, че целта не е премахването на клиничните пътеки, а прецизиране на извършваните в лечебните заведения дейности в зависимост от тяхната тежест и сложност, както и възможностите отделните процедури да бъдат извършвани в лечебните заведения от различните нива на системата. Новата класификация дава възможност за включване на нови дейности, които ще позволят по-качествена и навременна диагностика и лечение на пациенти с различни състояния и заболявания. Въвеждането в практиката на тази нова класификация дава възможност за осигуряване на прозрачност на извършените медицински дейности, което е предпоставка от една страна за по-ефективно разходване на обществения ресурс, а от друга – за подобряване на контрола върху дейността и качеството на предлаганите медицински услуги.

Предложените изменения ще доведат ли до облекчаване на работата на толкова голяма университетска болница като Александровска или напротив, ще я затруднят?

Да не забравяме, че това са все още само добри намерения. Когато видим цялостна управленска програма и стратегия за здравния сектор, ще можем по-точно да изразим мнение и становище. Александровска болница е най-старата и една от най-големите университетски болници в България и аз съм убеден, че тази болница ще продължи да се развива успешно и устойчиво. При всички случаи са необходими промени както в регулацията на здравната система, така и в модела на финансирането ѝ. Освен това считам за необходимо извършването на промени в нормативната уредба, регламентираща качеството на медицинската помощ (медицински стандарти, акредитация, медицински одит), промени в начина, по който са структурирани и се управляват съсловните организации в здравеопазването, както и промени на организацията и провеждането на контрола върху медицинската помощ.