Близо един милион българи страдат от депресия и професионално прегряване.
Претоварване, ниско възнаграждение, липса на оценка от страна на работодателя и още куп други проблеми карат неизвестен към момента брой служители да напускат работните си места.
Пред Bulgaria ON AIR психиатърът д-р Веселин Герев подчерта, че до няколко години депресията ще влезе в първата тройка на причините за неработоспособност.
"Темата трябва да се раздели на две - София и провинция. В Пловдив хората са отчаяни заради липсата на ангажираност, докато в столицата те са свръхангажирани и не си доспиват", посочи той.
"Когато пациенти дойдат при мен, напрежението е минало в състояние, променящо биохимията на мозъка и са нужни медикаменти. За да се развие бърнаут обикновено нервното напрежение трябва да ни тресе поне 1,5-2 години. Безсънието е сигурен симптом за бърнаут", подчерта още психиатърът.
Към работодателите Герев се обърна с думите: Докато на вас не ви се случи, няма да разберете през какво минават служителите ви и допълни, че във Франция дори вече e забранено да се пращат мейли на работниците след работно време.
"Трябва да се вземат мерки от страна на работодатели и държава, проблемът се задълбочава от около 20 години насам. Те обаче карат бизнеса да се страхува", каза за специалистът по управление на човешки ресурси и организационно консултиране Анелия Горгорова.
По думите ѝ първите сигнали за бърнаут проличават при появата на напрежение и неспокойство, дори когато попадаме в познати ситуации.
Коментари по темата
Обидно неграмотно и опростенчески е да се говори за този синдром тук. На Запад има Burn-Out синдром, но той се отнася за ВИСОКО ПЛАТЕНИ специалисти в рискови професии с емоционално износване от ежедневни тежки отговорности. Тук у нас психолози-папагали се опитват да правят проучвания опростено копирайки наименованието. Но представете си този синдром при претоварен, унижен и ниско платен като цяло сектор какво представлява. Това не е просто Burn-Out синдром , а тотално друг Разрушителен и Демотивационен синдром. А трябва да го изучават социолози и психиатри с опит в изучаването на посткомунистически оцелелия индивид работещ в паракомунистическия нереформиран здравен сектор. Колко е удобно да се крият зад този синдром без да казват истината. А същата политическа класа от комуняги ще продължават да ни говорят за отговорности, но никога за реални неща и реални реформи, които да осигурят достойно заплащане за носенето на тези отговорности. Докато има кой да дойде на работа да преглежда.....