Д-р Георги Апостолов: Най-важният урок, който научих, е, че на първо място трябва да си човек

Един човек си личи колко е човек по начина, по който се отнася не само с колегите си, а с всички хора около него, казва още неврохирургът

Д-р Георги Апостолов, д.м., е специалист в Отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив. Завършва Медицински университет - Пловдив през 2018 г. От декември 2018 г. до януари 2023 г. е лекар специализант в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ "Свети Георги" - Пловдив.

От февруари 2023 г. е лекар специализант към Отделение по Неврохирургия към УМБАЛ “Пълмед” - Пловдив. През януари 2024 г. защитава магистратура по специалността "Обществено здраве и здравен мениджмънт". През май 2024 г. придобива специалност по неврохирургия.

Д-р Апостолов е автор и съавтор на научни публикации свързани с гръбначномозъчна патология. От май 2022 г. е асистент към Катедра по неврохирургия на Медицински университет - Пловдив. 

Д-р Апостолов, как решихте да станете неврохирург?

Винаги съм имал интерес към хирургичните специалности, а интересът към неврохирургията се роди още през студентските години, когато влизах в операционните зали на университетската болница, и наблюдавах операциите. Изборът ми беше лесен, но той не стана без подкрепата на моите родители.

По време на специализацията си успяхте да защитите докторантура. Споделете защо избрахте точно тази тема, до какви съществени изводи стигнахте с работата си над нея?

Дисертацията ми е на тема „Проучване на епидемиологичните, клинико-морфологични и хирургични аспекти при пациенти с интрадурални екстрамедуларни лезии и влиянието им върху изхода от приложеното лечение“. Избрах тази тема и с помощта на моят научен ръководител доц. Иво Кехайов, д.м., а и защото имам основен интерес към спиналната хирургия. Разглеждам една патология от неврохирургичната практика, която може да доведе до сериозна инвалидност на нашите пациенти, ако не се вземат своевременни мерки. Това са заболявания, които дебютират до голяма степен с оплаквания, които в началото може да се припокрият с други заболявания. Не малка част от тези пациенти късно достигат до неврохирург, било то поради неглижиране на първоначалните оплаквания или отложена във времето образна диагностика. За щастие голям процент от тези лезии са доброкачествени.

С какво Ви обогатиха годините, в които доброволствахте в болничната стая и кои се първите уроци, които научихте там

Най-важният урок, който научих е, че на първо място трябва да си човек. Трябва да се отнасяш към всеки един пациент, така както искаш да се отнасят с теб. Научих, че въпреки всички изпити, упражнения, лекции и допълнителни курсове, трябва да си всеотдаен на професията и да се обучаваш постоянно, за да постигаш добри резултати в своето професионално развитие.

Един хирург трябва постоянно да се усъвършенства, защото неврохирургията е сложна, деликатна и високотехнологична специалност, в която постоянно излизат нови подходи и методи на лечение.

Кои теми и проблеми от областта на неврохирургията представляват особен интерес за Вас от гледна точка на бъдещото Ви развитие в професията?

Основен интерес имам към спиналната хирургия. Четири години от моята специализация прекарах в най-голямата държавна болница в България, а именно УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив. Имаше много разнообразна патология, а с травматичните случаи се сблъсквахме всеки ден. Предизвикателство за мен са травматологията, онкологията и дегенеративните заболявания на гръбначния стълб. Особен интерес представлява лечението на гръбначномозъчните заболявания, но краниалната хирургия е също голямо море за развитие и крие много възможности.

Кои са Вашите учители в специалността?

Имал съм възможност да се уча от много доказани и именити неврохирурзи в България, защото през цялата ми специализация, съм посещавал различни еврохирургични клиники. В началото на моята специализация имах удоволствието и възможността да бъда част от екипа на доц. Иво Кехайов, д.м., който ми предаде от своя опит бързо да се адаптирам както в операционната зала, така и по време на спешност към нашата деликатна и сложна специалност.

Последната ми година като специализант прекарах в УМБАЛ „Иван Рилски“ - София, където имах възможността да работя в екип с едни от най-добрите неврохирурзи в България, а именно доц. д-р Дилян Фердинандов, д.м., и д-р Димо Янков, д.м. Научих много за спиналната хирургия от тях. Имах възможността да се докосна до мини инвазивни спинални техники, каквато е например перкутанната транспедикулна стабилизация, използвана при най-различни гръбначни заболявания. Радвам се, че тази наша колаборация продължава и днес.

Разкажете за случаи от работата си, които са се запечатали особено силно в съзнанието Ви?

Всички случаи са интересни и предизвикателни сами по себе си. Нямам някой конкретен, но се е случвало да си припомням преминали вече случаи от практиката.

На какво обичате да посвещавате свободното си време?

Свободното си време посвещавам на семейството, на жена ми, на 3-годишният ни син. Винаги, когато сме свободни се откъсваме от забързаното ежедневие в Пловдив и прекарваме време в планината заедно. с нашите семейства.

Кои човешки качества цените най-много у колегите си, с които работите?

Честността и достойнството. Един човек си личи колко е човек по начина, по който се отнася не само с колегите си, а с всички хора около него.

Коя е най-голямата Ви професионална мечта?

Мечти много. За мен е по важно един ден, когато синът ми порасне, да бъде честен и достоен мъж и да се гордее, че съм му баща, така както аз съм горд с моя баща.