Д-р Дариткова: Някои от медицинските стандарти имат неадекватни изисквания

Най-големият проблем на общинските болници е кадровият дефицит

Най-големият проблем на общинските болници е кадровият дефицит. Това заяви в предаването „Лице в лице” председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова. „Според мен това е най-големият им проблем. И всички съобщения за общински болници, които във времето са закрити, са именно на тази основа, не толкова заради финансов дефицит, колкото заради липса на кадри“, коментира тя.

По думите й всяка една общинска болница трябва да оптимизира своите структури. „Това не е задължително изискване, това е според мен очакване, което гарантира здравна сигурност. Защото оптимизирането на структурата предполага оказване на медицинска помощ спрямо това качество, което може да се осигури съобразно медицинските стандарти“, заяви тя.

Д-р Дариткова коментира и случаите на лекари, които не са получавали заплати с месеци, завявайки, че те са единични и са на места с „изключително лошо менажиране“.  „Имаме и примери, в които лечебни заведения, общински, плащат на своите служители – лекари и медицински сестри – повече, отколкото могат да осигурят и областните болници“, изтъкна тя. Д-р Дариткова обясни, че всички тези положителни примери за добро управление на болниците се анализират от министерство на здравеопазването и те трябва да бъдат утвърдени като стандарт за управление на лечебните заведения.

Д-р  Дариткова коментира и скорошния протест на общинските болници, като посочи, че неразбира защо е избран точно този момент за организирането му. „Виждам една добра колаборация с колегите от БСП, надявам се наистина да не се политизира този протест, защото винаги политизирането на проблемите в сектор здравеопазване не води до добри решения, напротив, утвърждава недоверието в сектора“, заяви тя и допълни, че в хода на започналите сега преговори по НРД общинските болници имат шанс да преговарят за цените на клиничните пътеки, по които те работят.  „Сега е точно моментът за преговори. Не е време за протести“, заяви тя, като допълни, че  до края на февруари рамковият договор трябва да е приет.  Според нея е възможно недооценените клинични пътеки, по които масово работят общинските и областните болници, ще бъдат увеличени. „Това е възможност, която трябва да се използва в момента. Тази възможност е дадена и тя не е дело на политиците. Напротив, именно съсловната организация и касата трябва да реализират тази възможност“, коментира тя.

По думите й другото, което подлежи в момента на дискусия, са медицинските стандарти.

„Нещо, което наистина затруднява лечебните заведения с въвеждането на прекомерни изисквания за брой на специалисти и други, които да изпълняват определени клинични пътеки“, отбеляза д-р Дариткова, като допълни, че по въпроса активни трябва да бъдат специалистите, медицинските дружества и националните консултанти. Тя призна, че някои от изискванията на стандартите са „неадекватни“ и даде пример със собствения си опит от детското отделение в болницата Смолян. Д-р Дариткова обясни, че за да се реализира клинична пътека от ларингит при децата, трябва да има четирима педиатри на основен трудов договор. „При условие че детското отделение в Смолян работи на 24-часов график, има интензивен сектор, има ушно отделение, има анестезиолози постоянно и може да се окаже помощ при едно такова състояние, на нас касата ни отказва, защото нямаме четирима педиатри на основен трудов договор, все едно, че тези основни трудови договори лекуват децата, и обяснението, което ни дадоха и препоръката е да пишем друга диагноза. Защото така или иначе един ларингит не може да бъде закаран до Пловдив. Ето това е наистина безумието на медицинските стандарти“, обясни тя.  Д-р Дариткова  бе категорична, че не става въпрос за влошено обслужване и понижаване на критериите за качество. „Става въпрос наистина за изисквания, които по никакъв начин не се отразяват на качеството на лечението, напротив, те дават, даже биха дали лоша грижа“, отбеляза тя.

Д-р Дариткова коментира и твърденията за нов мораториум върху иновативните лекарства, като изтъкна, че не става въпрос за ограничаване на  достъпа. „Въпросът е наистина това предписване да стане изцяло по медицински показания и да бъде предписано от най-добрите специалисти и най-добрите клиники. Това осигурява регулацията – достъп до специализирана консултация и избор на най-доброто лечение за конкретния пациент“, увери тя.