burevestnik.bg - Мобилна версия


Д-р Димитър Печилков: С колегите ми имаме правило - лекуваме чуждите деца като свои

Д-р Димитър Печилков: С колегите ми имаме правило - лекуваме чуждите деца като свои

Д-р Димитър Печилков е възпитаник на МУ – Пловдив. Завършва медицина през 2000 г., специалност по детски болести придобива през 2007 г., а през 2013 г. - специалност по детска кардиология. В момента е началник на Отделението за следоперативно интензивно лечение и реанимация на деца в Националната кардиологична болница. 

Д-р Печилков, как избрахте медицината за своя професия?

Труден избор, най-вероято предопределен от контактите ми с лекари в близко обкръжение още от дете. Професиите на родителите ми нямат нищо общо с медицината, но и в двата рода има много лекари. Дори моминската фамилия на майка ми е Хекимова - от турски - "хекимин" означава лекар. Така  избрах да уча медицина в Медицинския университет в Пловдив.

Кога направихте първите си стъпки в педиатрията?

От първите месеци на обучението по детски болести, което започва в 5-ти курс от следването, попаднах на страхотни преподаватели. Те ми показаха как с много труд и любов към малките пациенти те могат да бъдат излекувани, да бъде върнато тяхното щастие и, разбира се, щастието на родителите им. Разбрах, че педиатрията е единствената интегрална медицинска специалност. Педиатърът трябва да е и пулмолог, и кардиолог, и нефролог, и невролог и т.н. Освен това, детето преминава през различни периоди - от новородено до зрял човек. Всеки период има своите особености и дори специфични заболявания. Трябва да се полагат грижи и за здравите деца, да се проследява тяхното физическо и нервнопсихично развитие през различни етапи на детството, да се прави профилактика.

Кога разбрахте, че тя ще бъде Вашата съдба?

Още от първите упражнения по педиатрия, когато се срещнах с асистента си - д-р Елена Михайлова.

Как решихте да се посветите на спешната и интензивна педиатрия?

Моят асистент по педиатрия – д-р Михайлова, беше завеждащ на детскито отделение по реанимация и на интензивното отделение. Тя е причината да се влюбя и отдам изцяло на педиатрията и особено на един от най-тежките й профили – спешната и интензивна педиатрия. При децата подходът е много по-различен в сравнение с възрастните, най-малкото защото те не могат да обяснят състоянието си, да сигнализират при проблем. Уменията на детския интензивист са изключително специфични. Ние се грижим за пациентите от деня на раждането, дори с тегло под 1000 грама, до деца на 18 години. За съжаление, след над 20 г. стаж в тази област установявам, че все още няма обособена подобна субспециалност на педиатрията, а тя е изключително необходима особено днес.

Кой е най-вълнуващият Ви спомен от първите дни и нощи, които прекарахте в Детската реанимация на НКБ?

Тези спомени са не само от първите дни и нощи. Те са ежедневие. При приемането в отделението обикновено децата са в крайно тежко състояние и имат нужда от комплексно интензивно лечение за да се подържат функциите на органите и да оцелеят. След 10-15 дни същите тези деца вече са заедно с родителите си и се смеят, а по-големите подтичват по коридора и си играят. Често персоналът на отделението по реанимация даже не може да ги познае. Цяло чудо!

Кои бяха учителите Ви по това време?

Колегите в отделението по реанимация начело с доц.Лачева, проф. Кънева, проф. Цонзарова, проф.Пилософ.

Ако имахте административна власт, какво бихте променили, за да бъде работата на колегите Ви по-спокойна и да им носи повече удовлетворение и признание?

Вече е крайно време да бъде създадена Национална многопрофилна детска болница! Тя значително ще подобри организацията на работата по отношение на детското здравеопазване. По този начин ще може отново да спечелим доверието на нашите пациенти и техните родители. И да им покажем, че наистина искаме да се грижим за тях и да им помагаме. Задължително е реалното остойностяване на труда в сферата на здравеопазването и въвеждането на контролни механизми за качеството на работата, а не само за нейното количество. Трябва задължително да се реши проблемът с недостига на специалисти по здравни грижи на национално ниво със съдействието на всички институции.

В личен план кои са любимите Ви занимания?

Едва ли ще Ви изненадам с отговора си, но като всеки човек, на когото не достига времето и е с такава динамична професия, ценя всяка свободна минута със семейството си. Обичам да прекарвам времето си с тях, обичам досега с природата и спорта. Любимите ни спортове са ски, гмуркане. Харесват ми велосипедните обиколки, разходките в планината. Щастлив съм, когато имам възможността и времето да прочета интересна книга, да се видя с приятели.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които работите заедно и посрещате трудностите и радостите на всекидневието?

На първо място да бъдат здрави – те и техните семейства! Да продължават да вършат работата си с този висок професионализъм, какъвто проявяват и сега. Да продължават да се усъвършенстват. Да останат да работят в България. Искам да благодаря искрено на всеки един от тях за помощта, за подкрепата, за това, че сме истински екип. Медицината и особено при интензивното лечение и грижи без екипна работа не бихме могли да постигнем толкова много. Създал съм си едно правило, което се стремя никога да не нарушавам и смятам, че съм го предал и на колегите си - винаги да дават максималното от себе си и да лекуват чуждите деца като свои собствени.


СПОДЕЛИ:

Коментари по темата


   cwsF

User Avatar про.д-рТодор Черкезов 12.01.2023 17:16:00

Поздравявам колегата ! Професионалното отношение към проблемите в спешната и интензивна педиатрия се вижда във всеки ред на интервюто. Добрият практически опит ,съчетан с дълбокото убеждение в хуманните измерения на нашата професия дават смисъл на избрания от лекаря път. Много здраве,много удовлетворение и нови надежди!

User Avatar Колега 09.01.2023 08:15:54

Истински...Голям Лекар....

Още от Кой сте Вие, докторе